Българин от Пенсилвания взе голямата награда на името на поета Дамян Дамянов. Тя бе учредена преди 7 години от родния му Сливен. Тази година журито с председател поетесата Надежда Захариева (вдовица на Д. Дамянов) реши призът да бъде връчен на емигранта в Америка Васил Славов. Той живее извън Родината още от първите години на демокрацията в България. Но дебютната си стихосбирка „Спомен за потоп" е издал още преди да емигрира през 1989-а.
Славов е завършил Софийския университет, а в Америка специализира литература в школата на Брус Уейгъл. Тук издава близо дузина поетични и белетристични сборника, едва през 2014-а в България излиза книгата му със стихове „Звярът", покрай която прави и първото си завръщане в Родината. На премиерата й е представен от поета Борис Христов с думите: „Васил Славов - и в поезията, и в прозата - е отдавна на върха, без сам да знае. Може би защото никога не е знаел, че е „човек на изкуството", а работник, приведен на Пътя, по който върви и отминава... Човекът." Същата оценка стои и върху корицата на наградената му сега книга „Следверие".
Славов е носител на още няколко големи награди от националните конкурси за поезия на името на Биньо Иванов /2012 и 2015 г./ и на Христо Фотев през 2016 г.
Близо 100 са били книгите, които е пресяло журито, преди да се вземе решението при кого ще отиде барелефът на Дамян Дамянов, който ще бъде връчен на 21 май. Сред досегашните носители на приза са поетите Валери Станков, Тенко Тенев, Деньо Денев и др.
Васил Славов е роден на 25 февруари 1958 г. в София. Той е син на писателя Атанас Славов. Пише стихове, проза, преводи и критика. Участва в първите броеве на „Литературен вестник", сп. „Мост", „Глас" и „Нава". Автор е на поетичните книги „Бич Божи" (1992), „7 часа слънце" (2005) и „Американа" (2010), както и на белетристичните сборници „Фургоните на Адамсбърг" (1998), „Записки на Препарирания" (2001) и „Тунелите на Галицин" (2001). Публикува в литературни издания на САЩ и Великобритания. В Пенсилвания живее със съпругата и дъщеря си.
