Същестува версия, че бащата на турската нация Мустафа Кемал Ататюрк е бил от български произход. Това е записано дори в енциклопедията на братя Данчови, отпечатана през 1936 г. Там се казва, че родителите на създателя на турската република са българомохамедани от Солунско, пише „24 часа“. В този край още има хора, които заявяват, че са рода с Ататюрк. В Гърция пък журналистът Георги Кулов е срещал българи мохамедани, които също твърдят, че са му роднини.
„Ние сме български селяни от Солунско. Викат ни помаци, защото сме помагали на турската армия в османско време. Ататюрк е от нашето коляно.“ С тези думи посрещнаха екипа ни жителите на одринското село Азатлъ, писа преди време Кулов в smolyan.bgvesti.net. Това е най- многолюдното българомохамеданско село в Одринско.
[caption id="attachment_828153" align="alignleft" width="210"] Сн.: Уикипедия[/caption]
Изследователят Христо Красин пък в книгата си „Има ли турци в България“ твърди, че Мустафа Кемал е
роден в село Себища
област Голо бърдо, разположена между днешна Албания и Македония. Там живеят само българи мохамедани, единствен ходжата навремето знаел турски. Според руския учен Афанасий Селишев в цялата област нямало дори един турчин. Там се залюбили левентът Али Реза и красивата Зюбейде. Те били деца на заможни родители, охридски търговци, а от техния брак се родил Мустафа. По-късно семейството се мести в Солун. Има и версия, че само Зюбейде е българомохамеданка. Българският разузнавач и дипломат Сребрен Поппетров пише поверителен рапорт до министъра на външните работи за обиколката си в областта Малесия на 14 август 1930 г., където е изпратен с разузнавателна мисия. Той докладва, че в село Себища се е срещнал и разговарял с роднини на Мустафа Кемал. Никой от тях не знаел турски, въпреки че се опитвал да им говори на този език. Те сиприказвали на български
и му разказали, че роднината им Али Реза възнамерявал да завърти търговия и решил, че тя ще тръгне най-добре в Солун. Научил десетина турски думи от местния ходжа и се преселил там със семейство си. Провървяло му и започнал работа в митницата.Обичам безпределно българския народ
още от детинство. В Солун съм другарувал през всичкото време само с българи. Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е против Турция“, казва той. Българи с ислямско вероизповедание и турци алиани в Кърджалийско си оспорват Ататюрк, писа преди 6 години пък сайтът на град Първомай. Тогава лидерите на двете общности били в лют спор към коя от тях принадлежи Бащата на турската нация. Първите се позовават на написаното в енциклопедията на братя Данчови, както и на негова версия, повторена 70 години по-късно от писателя Петър Япов в книгата му „Помаците“. [caption id="attachment_828155" align="aligncenter" width="800"]
сякаш е сред роднини
както сам казва. Майор Мустафа Кемал идва в София на 28 октомври 1913 г. Умният и обаятелен офицер става близък приятел с редица бележити българи. Сред тях е и д-р Васил Радославов, който става министър-председател. С главнокомандващия на българската армия през наближаващата Първа световна война Никола Жеков често са на раздумка в аперитив „Копривщица“. Мустафа ни най-малко не е враг на алкохола. Алианите впрочем изпълняват някои от ритуалите си с почерпка. Не е трезвеник и полковник Жеков. На по една-две-три люти анасонлийки с мезе те обсъждат всички аспекти на стремително променящия се свят, като особено ги вълнуват процесите на Балканите. „Засягахме всякакви въпроси - религиозни, исторически и политически. Аз виждах в него един волеви и просветен човек, преизпълнен със скромност. Той бе с ясен поглед и властта му позволи да осъществи мечтите си. Неговите планове за нова, възродена и могъща Турция го вълнуваха и тревожеха отдавна, много преди да има възможност да ги реализира“, пише в своите спомени генерал Жеков. Ето и част от това, което Ататюрк казва пред в. „Джумхуриет“ от 27 ноември 1930 г., публикувано и в томчето със събраните му речи и съчинения: „След Балканската война заминах в качеството ми на военен аташе за София, гдето останах около една година. С българите успях да вляза в близко съприкосновение и установих връзки, наподобяващи тези между членове на едно и също семейство. Тези връзки оставиха в моята памет трайни спомени. Опознаването ми с българите увеличи моите симпатии към тях. Естествено, в отговор на чувствата и привързаността, които засвидетелствах към техния народ, българските кръгове ме посрещнаха със същата непринуденост. От тогава до днес причините и значението на тази искрена братска близост придобиха особена яснота. Няма съмнение, че между турци и българи са съществували в миналото поводи за раздори, особено в областта на езика и вярата. Обаче днес на тези поводи, които почиват на отживели вече и остарели политически течения, нито турците, нито българите не вярвам да отдават значение. ...Моят съвет към вас е: Идете в България. Вие ще обикнете българите.“Голямата любов на Ататюрк - Димитрина, също е българка
Като военен аташе в София Кемал започва да дружи и с изявени български военни. Един от тях е генерал Стилиян Ковачев. През 1914 година в Градското казино генералът запознава Ататюрк с ослепително красивата си 21-годишна дъщеря – Димитрина. [caption id="attachment_828154" align="alignleft" width="213"]