Българските служби, заедно с различни международни организации, търсят над 1000 безследно изчезнали деца. Голяма част от тях, ако са живи, вече би трябвало да са пораснали мъже и жени, тъй като статистиката на МВР е от последните 20 години. За това време са изчезнали над 25 000 души. Много от тях са намерени, но в графата „студени досиета“ все още седят снимките на близо 1000 момчета и момичета, които така и не са се завърнали при близките си, показва проверка на BG VOICE. Според служители от сектор „Издирване“ към ГДНП немалка част от тези липсващи деца са станали жертва на престъпление. Някои са убити, други са отвлечени. Не липсват и предположения за търговия с органи, тъй като в началото на годините от Прехода групи от Турция, Гърция и Албания
често са били засичани в България
Тяхното поле на действие е било именно търговията с органи. А детските са едни от най-ценните. Българските служби успяват да заловят един такъв търговец на органи – еврейският гражданин Майкъл Зис. Това става ден след убийството на банкера Емил Кюлев през октомври 2005 г. Тогава е разпространена снимка на предполагаемия извършител. Служители на летище София забелязват мъж, който прилича на фоторобота. Те опитват да го арестуват, а той припада в ръцете им. При обиска се оказва, че той има белег от съвсем прясна операция – единият му бъбрек е взет. По горещите следи полицията стига до Майкъл Зис, който се оказва, че е оглавявал група за кражба на органи, вероятно и такива на деца. Към днешна дата Зис излежава присъда в затвор в Израел. Не става ясно обаче в колко случая е замесен и
колко изчезнали деца и младежи се свързват
с дейността на групата му. Случаите всяка година стават все повече, а решаването им от полицията рядко е с положителен знак. Те просто остават безследно изчезнали, докато родители им търсят всякакви канали, за да намерят някаква информация за децата си. Подобен е и случаят на Мариан. Той изчезва, когато е едва на годинка - на 22 октомври 2019 г. За последно е бил в двора на семейната къща в село Николаево. [caption id="attachment_760491" align="alignleft" width="300"]
Мариан изчезва, докато баща му говори за 10 минути по телефона.[/caption]
„Аз съм виновен, признавам си. Оставих го за 5 минути без надзор и от тогава няма следа. Кучета, термокамери, доброволци – кой ли не го търси“, разказа тогава бащата Стоян Хугов.
„Когато изчезва дете и нямаме в региона регистрирани някакви педофилски прояви, съпричастност обикновено към изчезването му
има най-близкият семеен кръг
поясни пък криминалният психолог Тодор Тодоров. „Съмнения имаше навсякъде до последно. Подложиха се на детектор на лъжата – близки, роднини, братовчеди. Оттогава се съмняваме, че е отвлечено“, споделя Стоян. Той до ден-днешен твърди, че детето е взето с цел търговия на органи, или е отвлечено, за да бъде осиновено от друго семейство. „Искам да кажа на тези, които са го взели, да ми върнат детето. Колкото пари искат, ще им дам. Само искам да ми го върнат“, казва майката Галя Хугова през сълзи. „Само да го оставят някъде, да го видя, да го чуя, дори не искам да знам за тези хора кои са. Само да го върнат живо и здраво. От ден на ден душата ми гори. Не знам защо живея“, споделя тогава Стоян. Но Мариана знае за какво живее – заради единственото си дете, което не е виждала вече 7 години. 30-годишната тогава Зорница изчезва от Петрич на 1 февруари 2015 г. Тогава около 8 ч. сутринтаизлиза от дома си без телефон, за да разходи кучето
На излизане казва на майка си, че ще се прибере бързо, за да отидат на църква в Гърция. „Може би минаха около 20-25 минути и се зачудих къде са“, разказа майката на Зорница. Мариана излиза да я търси. Не вижда дъщеря си, но открива кучето в реката. „Кучето беше на една суша във водата. Ясно, че не е паднало само. Животното е живо и здраво, но за съжаление не може да говори, за да ни разкаже какво е станало“, споделя Мариана. А най-вероятно, казва жената, кучето е единственият свидетел на случилото се.Съвестин, едно от първите липсващи деца на Прехода
Едни от най-разтърсващите случаи на безследно изчезнали са още от края на миналия век. Така отвъд бройката има случаи като този на Съвестин. Годината е 1997. 7-годишният тогава Съвестин живее в столичния квартал „Люлин“. Баща му го пуска навън, за да поиграе с приятели, а оттогава до днес следа от 7-годишното дете няма.
Само няколко месеца след изчезването му
Добрич се превръща в Бермудски триъгълник.
Градът получава названието заради многото хора в неизвестност. „За 7 месеца изчезна Моряка, Наталия, на Добринка дъщеря й, таксиметров шофьор“, каза майка на друго момиче, чиято следа също се губи. „Буквално през месец и половина – два изчезваха лица“, разказват от полицията в Добрич.
Сред изчезналите от града е и 27-годишната тогава Румяна. Следите й се губят от 30 март 1998-а. Тогава тя заключва семейния хранителен магазин, тръгва към вкъщи и паркира в близост до дома си. Същата вечер от дома на Румяна изчезват пари и злато. Не било влизано с взлом, казва майка й Кръстинка. Затова тя подозира, че общо с изчезването й има мъж, при когото дъщеря й е карала шофьорски курсове. С него била и в деня на изчезването.
