Карикатура Христо Комарницки
Макар законите SOPA и PIPA, за които BG VOICE подробно разказа в миналия си брой, да не бяха гласувани от Конгреса засега, България тихомълком се присъедини към тях. Миналата седмица, без никаква официална разгласа и без да е имало какъвто и да било дебат в обществото, държавата е подписала противоречивото международно споразумение ACTA, което е следствие на тези два уж несъществуващи закона. Така всички българи, независимо в коя част на света се намират, ако ползват торент тракери от България, за да свалят филми, без да са платили за тях, попадат под ударите на ACTA. Този закон, маскиран като международно споразумение, за да се избегне гласуването му в националните парламенти, се подготвяше в почти пълна секретност от около три години. За възможните ефекти от него се заговори активно едва през последните седмици покрай кампанията на интернет гигантите срещу SOPA и PIPA. Протестите срещу ACTA бързо заляха не само интернет. На митинг срещу споразумението излязоха хиляди поляци, а главният докладчик на Европейския парламент по въпроса за споразумението подаде оставка. Но какво точно представлява ACTA и как засяга обикновените потребители?
Какво е ACTA?
Anti-Counterfeiting Trade Agreement е международно търговско споразумение, което има за цел да установи единни норми за защита на авторското право както за физически, така и за дигитални продукти или услуги. На практика то размива разликата между фалшифицирането на стоки и споделянето на файлове в интернет. Според споразумението по еднакъв начин се третират нелегално произведени обувки Nike, рокли Dolce&Gabana и споделянето на музика в интернет.
Как споразумението засяга интернет потребителите в целия свят?
ACTA предвижда въвеждането на по-строги мерки за опазване на авторските права в интернет. Първо, дава възможност на носителите на права да изискат от интернет провайдърите да предоставят информация за своите потребители, за които се предполага, че нарушават авторски права. Тя трябва да бъде достатъчна, за да може да ги идентифицира. Също така ACTA предвижда да се вземат мерки срещу опитите на потребителите да избегнат това действие. Например, ако някой се опита да скрие реалния си IP адрес зад proxy сървър, това може да се счете за нарушение. И най-важното, ако сваляте безплатно филм от български торент тракер, независимо дали го правите от територията на България, САЩ или Канада, попадате под ударите на ACTA и можете скоро да очаквате съответните органи у дома си.
ACTA не налага промени на законите в България, коментираха от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), което е координиращо ведомство по въпросите за международните търговски споразумения. Всички позиции на страната по ACTA са съгласувани и изготвени от съответните министерства, чиито компетенции се покриват в отделните глави на договора. След това на 16 ноември 2011 г. окончателното споразумение е внесено за одобрение в Министерския съвет, като вносител е МИЕТ. То е одобрено и на 11 януари 2012 г. към него последва второ решение, с което се упълномощава българският посланик в Токио да подпише ACTA в четвъртък, 26 януари. В интернет обаче се развихри истинска буря срещу ACTA. Най-популярният сайт за торенти в България - "Замунда", организира феновете си на мащабна акция, отправена към българските евродепутати. Тъй като в Европарламента настроенията са против споразумението, а през юни темата за него ще се гледа на пленарно заседание там, от "Замунда" призоваха всички да изпратят персонални мейли до българските пратеници в Брюксел да гласуват против ACTA. Торент тракерът публикува примерен текст и персоналните мейл адреси на всички български евродепутати. Засега единствено членът на ДПС Метин Казак е обявил позиция по ACTA - той подкрепя споразумението и ще гласува "за". Останалите нямат мнение. Предстои да видим доколко тази акция ще успее да ги убеди, че споразумението е вредно за свободата на интернет пространството. |