сн. CNN и архив на BG VOICE
Българската граница с Турция ще бъде най-охраняваният периметър от територията на страната. Там вече са изпратени над хиляда военнослужещи, които да спрат потока бежанци, ако те решат да преминават през България на път за Германия и Швеция. „Задействан е план за общи действия по охрана на държавната граница с армейски сили, утвърден от премиера тази сутрин и приведен в действие", съобщи главният секретар на МВР Георги Костов. „Най-странното е, че не може да се предвиди тази бежанска вълна в каква посока ще тръгне. Не знаем предварително къде ще се струпа тази маса хора и дали, ако съответната страна реши да затвори границата си, към коя друга страна ще се насочат", каза военният министър Николай Ненчев.
Командированите бойци са основно от сухопътните войски. При евентуална ескалация на ситуацията с бежанците броят на военните би могъл да нарасне и до 2-3 хил. души, коментираха от МВР. Военните ще имат преки задачи по охрана на българската граница за разлика от колегите им, разположени на браздата с Македония. По турската граница сухопътните сили ще дават съвместни патрули с гранични полицаи.
Бежанците стават все по-настъпателни. Данните на МВР показват, че само за едно денонощие - четвъртък срещу петък през миналата седмица, са отблъснати 660 души, което е три пъти повече от предходния ден.
Единствен силната охрана на границата не одобри президентът Росен Плевнелиев. „Тя може да се превърне в много сериозен външнополитически проблем за България, коментира той. - Още по-важно е, представете си какъв дипломатически скандал ни очаква, ако се окаже, че ние пазим границата си с една съюзническа държава, каквато е Турция, с войници, с БТР-и, с техника. Недопустимо е да се създават „международни имиджови проблеми за България."
Насилие срещу бежанците по границата няма да бъде прилагано. Това гарантира вътрешният министър Румяна Бъчварова. „Това, което можем да направим, е всеки, който иска да премине границата, да го направи по реда, който е установен - да му бъдат взети отпечатъци, което значи ясна идентификация на тези хора", заяви тя.
България е решила на нейна територия да бъдат приети сирийски семейства, сред които има религиозен баланс, допълни г-жа Бъчварова. Това означава, че част от приетите бежанци трябва да са сирийски християни. Социалният министър Ивайло Калфин пък се чуди що за квотна система разработват чиновниците в Брюксел. Според него не е ясно какво се очаква от България, ако разпределените за страната бежанци не желаят да останат. „Не можем да ги арестуваме, нито да ги задържим насила. Има проблем с непридружените деца, защото няма кой юридически да ги представлява. Затова добре би било у нас да дойдат семейства, които да отглеждат децата си", каза министърът. По думите му критерият на кого точно се дава статут на бежанец трябва да бъде селективен - да бъдат хора, които бягат от война, а не на икономически емигранти.
Вицепремиерът Меглена Кунева пък смята, че помощта за търсещите убежище върви ръка за ръка с това те да спазват българските закони.
Бежанците, които са се струпали около границата и искат да преминат през нея, са въоръжени с ножици и са готови да режат телената ограда, предупредиха от Гранична полиция. Те използват GPS навигация, за да достигнат до най-удобните места за преминаване на границата при селата Щит, Михалич и Сладун. Намират се на 20 км от Одрин. Разполагат се около турските села Буюксмалче (Смалчево) и Будакдоанджа и при удобен момент или подпомогнати от опитни каналджии минават на българска територия. Граничният участък е снабден и с камери, свързани с локационните центрове в Елхово и Болярово. Това обаче не ги плаши. По неофициални данни броят им се очаква да надхвърли 20,000 души в близките дни. Точно 3 денонощия е разрешението им за пребиваване в Одрин. Толкова е позволил кметът на града Али Шахин. Според местните медии мигрантите са готови да атакуват границата с България и за нищо на света няма да склонят да се върнат към Истанбул или в лагерите в района на Текирдаг, където също ги настаняват.
„Някои от нас бягат от войната, други от бедността", разказва Али Аслан, който е от Северен Ирак. С него са дошли и хора от Сенегал, с които са се запознали в Истанбул. Всички търсят щастието си в Германия. Желанието им е да преминат през България. „Няма смисъл да заобикаляме през Гърция и Македония, защото от Сърбия стигаме пак до Унгария. Сега се надяваме Хърватия да ни пусне, за да стигнем целта си", коментира Халеф Омар. Той признава, че вече веднъж е опитал да мине границата с България, но е бил върнат обратно. „Стигнахме с помощта на GPS устройство. Минахме от българска страна, преодоляхме телените заграждения. Вървяхме кратко, но тогава при нас дойдоха български полицаи и ни хванаха. Взеха ни парите от джоба и с обиди и викове ни накараха да се върнем тичешком обратно в Турция", разказва беглецът.
„Вървяхме дотук от Текирдаг. Нашата цел не е да останем тук, искаме да се преместим към България и оттам ще продължим към Европа. Те се опитват да ни убедят да се завърнем в града, от който дойдохме. Няма да се върнем, защото не искаме да се удавим", категоричен е Мохамед Фарис.
От своя страна проф. Божидар Димитров припомни, че в средните векове проблемът с мигриращите потоци от хора е бил решаван чрез покръстването им. „През средните векове е практика на европейските държави, включително и на България, за да се справят с огромните бежански вълни, да ги покръстват, заяви проф. Димитров. - През средните векове от Азия тече непрекъснат поток от народи, които взаимно се натискат в гърба и когато стигнат до границите на здраво централизирани държави като Византия, България и Западната Римска империя, те молят да влязат, ние ги допускаме и разселваме. Условието, без което не може за народите, които са влизали в България, е било да приемат християнската вяра. Те са влизали в Дунав, целували са кръста и толкова. Оттам нататък те са попадали в системата на държавата - армия, училища, обучения на български език и в рамките на 20-30 години са се претопявали", каза още Божидар Димитров.
Според него обаче бежанците трябва доброволно да приемат християнството.
„Стотици мигранти вече са се обърнали към германски протестантски църкви с молба да приемат християнството", подчерта той.
