Рязана, остригана, отвлечена, изнасилена, пребита. Случаят със зверството върху 18-годишната Дебора само отприщи неудържимо общественото недоволство, трупано след години, в които подобни заглавия в новините се бяха превърнали в ежедневие.
Хиляди хора в цяла България излязоха на протести срещу домашното насилие над жени. След историята на Дебора започнаха да се появяват и десетки други разкази за агресия, които досега оставаха скрити.
Дебора и Диляна от Стара Загора. Убитата Христинка от София. Жената от Бургас, загубила детето си след побой, и тази от Видин, пребита и държана заключена от бившия си приятел. Според Надежда Дерменджиева, изпълнителен директор на Български фонд за жените, домашното насилие не се е увеличило, но медиите и обществото са станали по-чувствителни към темата.
„Винаги е имало насилие над жени, особено домашно насилие и особено насилие между интимни партньори“, казва тя пред „Свободна Европа“.
„По темата има натрупано мълчание“, коментира и медийният експерт проф. Георги Лозанов.
Големите протести и обществената подкрепа за пострадалите, която се вижда в последните седмици, са дали сили на пострадалите да говорят, смята адв. Даниела Горбунова.
„Затова в медиите има оповестяване на такива актове на насилие“, казва тя.
Според изследване на Националния статистически институт (НСИ) за 2022 г.
всяка трета жена в България
на възраст между 18 и 29 години е била насилвана от свой настоящ или бивш партньор.
На фона на общественото недоволство срещу насилието над жени беше публикуван и доклад, изготвен от Министерството на труда и социалната политика. Според него през 2022 г. са идентифицирани 736 случая на домашно насилие. От тях 188 са срещу жени, 6 – срещу мъже и 542 – срещу деца. Официална статистика на случаите на домашно насилие обаче все още в България няма.
От кумова срама и под виковете на протестиращите, в началото на август парламентът все пак одобри набързо промени в Закона за защита от домашното насилие. С тях се предвижда право на защита на хора, преживели насилие в условията на интимна връзка, но само когато става въпрос за отношения между мъж и жена. Така законът вече обхваща жертвите на насилие, които нито имат брак с потенциалния си насилник, нито са във фактическо съжителство с него. Това стана, като с поправки в текстовете беше добавена защита за хората в „интимна връзка“ към тези „във фактическо съпружеско съжителство“.
„Съвкупност от доброволни, трайни, лични, интимни, сексуални отношения между две лица, независимо дали споделят едно домакинство, и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон. За трайни ще се смятат отношения с продължителност от поне 60 дни“. Така депутатите определиха термина „интимна връзка“.
„Ако бяхме подписали Истанбулската конвенция навреме, в момента щяхме да имаме адекватни закони. Кръвта върху ръцете на нещастните жени, подложени на домашно насилие и агресия, е точно върху политиците“, каза пред bTV психологът Иван Игов, малко преди в Народното събрание да бъдат гласувани новите текстове в закона.
Истанбулската конвенция
влезе в сила през април 2014 г. и беше подписана от ЕС на 13 юни 2017 г. Тя създава правна рамка за защита на жените от насилие и обхваща широк спектър от мерки – от събиране на информация и повишаване на информираността до правни мерки за криминализиране на различните форми на насилие над жените.
Конвенцията съдържа мерки за защита на жертвите и за предоставяне на услуги за подкрепа и урежда въпроси, свързани с насилие, основано на пола, в областта на предоставянето на убежище и миграцията. България е една от шестте страни в ЕС,
която все още не я е ратифицирала.
„На картата на Европа, по отношение на мерките за насилие срещу жени, законодателни, социални грижи и услуги, страната се намира абсолютно на последно място, на дъното“, заяви Мария Чомарова от Фондация „Асоциация Анимус“ и допълва: „Съжалявам да кажа, че в България, т.нар. „мутренска култура“, това, че силните, агресивните, нахалните, арогантните хора се героизираха, ми се струва част от големия проблем“.
Насилието всъщност се научава в семейството, твърдят експертите. Няма вроден инстинкт за агресия, с който хората се раждат. „Насилието в училище и работата срещу него е една от основните теми за всички развити страни по света, защото държавата няма как да влезе в семейството, а ако в семействата хората решават проблемите помежду си агресивно (в България 1/3 от семействата го правят), децата започват да възприемат тези модели на поведение и те могат да бъдат видени още в началното училище. В никакъв случай не трябва да твърдим, че тези деца са насилници, напротив – те са жертви като останалите“, обяснява психологът Иван Игов пред „Капитал“.
Формално погледнато насилието отслабва. Регистрираните от МВР средни телесни повреди намаляват почти двойно от 2005 г. (2,312 случая) до 2022 г. (1,288). Това, което се увеличава със сигурност обаче, е усещането за
засилване на агресията и най-вече на нейната безнаказаност.
„Според мен домашното насилие се е увеличило“, казва Даниела Горбунова, адвокат и специалист в правната защита на пострадали от домашно насилие. Тя работи в Българския център за джендър изследвания – организация, която помага изключително активно на жертвите на такива престъпления. „Добре се вижда колко агресивно е станало обществото във всичките му изяви, не само в семейството, в дома, вижте какво става между ученици – какви зверски побоища се развиват между момичета на все по-ранна възраст. Виждате агресията по пътищата и дори агресията в НС. Така че обществото се движи в една посока на увеличаване на агресивното си поведение“, смята тя.
Възможно е усещането за прекомерно увеличение на насилието да идва и от това, че то е много по-лесно видимо. Заради социалните мрежи подобни случаи се разгласяват много по-бързо, а липсата на адекватни реакции от институциите става много по-дразнеща. Съответно възмущението расте, докато на хората не им писне от някой случай, който изглежда по-скандален от предишните.
Проблемът с домашното насилие далеч не е само български
Една на всеки 4 жени и един на всеки 9 мъже са жертви на домашно насилие в САЩ, показва проучване. Агресията в семейна среда официално засяга около 10 млн. души ежегодно, но много от случаите остават недокладвани.
В Германия също все повече хора стават жертва на домашно насилие. През 2022 година са регистрирани средно по 432 случая на ден. Спрямо предходната 2021 година броят им се е увеличил с над 9 процента, посочва АРД. Около 80 процента от жертвите са жени, а 78% от извършителите са мъже. От тях 60 процента са настоящи, а 40 на сто – бивши партньори на жертвите.
Често минава дълго време преди жените да осъзнаят, че се намират в капана на токсична връзка. Те имат нужда средно от 7 години, за да се освободят от партньор, упражняващ насилие, обяснява Кристине Грундман, координаторка на „центрове за интервенция“ в Райнланд-Пфалц, които консултират жертви на насилие.
„Насилието често започва коварно – с обиди и психологически натиск, след което ситуацията обикновено ескалира и се стига до физическо или сексуално насилие“, разказва Грундман.
Разпознаването на насилието като такова и назоваването с истинското му име е важна стъпка. Насилието невинаги започва с бой. Заплахите, обидите и тормозът също са форми на насилие. Според Федералното министерство за семейството, жените и младежта домашното насилие засяга жени от всички социални слоеве и всички възрастови групи.
„В Германия всяка трета жена е била жертва на физическо или сексуално насилие поне веднъж в живота си, а при всяка четвърта жертва насилникът е настоящ или бивш партньор“, посочват от министерството, допълва АРД.
През последните седмици Босна и Херцеговина също се надигна срещу домашното насилие, съобщава германската обществена медия ARD. Една ужасяваща случка от град Градачац това лято потресе цялата страна. Мъж застреля бившата си партньорка и показа убийството на живо в Инстаграм, след което уби още двама души и накрая посегна на собствения си живот. Преди да се самоубие, мъжът ранил още трима.
Според босненските медии убитата жена на няколко пъти е сигнализирала за заплахи в миналото, които й е отправял мъжът, който е криминално проявен.
По-късно властите съобщиха, че около 12,000 души са гледали на живо ужасяващата екзекуция, а видеото е получило цели 126 харесвания. „Това е огромен срам за нашето общество“, казва босненският министър по човешките права Севид Хуртич, който съобщи, че само в периода 2020–2021 година 19 жени са били убити в резултат от домашно насилие.
