сн. “Тема”
България се тресе от първите масови протести след свалянето на Жан Виденов през 1996 г. Всекидневни хилядни митинги в София, Бургас, Варна, Пловдив, дори в градчета като Търговище и Враца завладяха централните площади и съобщиха на света, че малката бедна балканска държава отново се е събудила. Първи бяха недоволните от високите сметки за тока. Към тях се присъединиха студенти, лекари, дори полицаи и военни. Тези, които в нормалните държави обикновено свикват протести - синдикатите, този път отсъстваха напълно. Което е разбираемо. Сред всеобщата дрямка, завладяла през последното десетилетие обществото, най-безжизнени бяха именно полумъртвите профсъюзи. Развиващи по инерция дейност единствено в малкото държавни предприятия и напълно загърбили работниците в частния сектор, където почти никъде няма синдикални организации, КНСБ и "Подкрепа" напоследък съществуваха единствено за да легитимират понадебелелите си лидери.
Улицата успя само за няколко дни да постигне това, което в страната не се бе случвало от свалянето на Жан Виденов през 1996 г. Правителството на Бойко Борисов подаде оставка; контролните органи изведнъж се раздвижиха и откриха куп нарушения в енергийните дружества, сюрпризиращи години наред населението с отвратително високи сметки за ток; медиите, които в последните четири години бяха превърнали професията в лека жена за бързи услуги, започнаха да говорят истината. Тепърва обаче остава да се види доколко всичко това е искрена реакция, следствие oт народното недоволство, или мимикрия, докато хората се изморят да протестират и утихнат. Факт е обаче, че някои от събитията придобиха кардинален характер. Медийната групировка около възпълната Ирена Кръстева и също толкова подхранилия се неин син Делян Пеевски, която като пряка или непряка собственост обединява вестниците "Монитор", "Новинар", "Телеграф", "Стандарт", още дузина издания в провинцията, както и ТВ7, промени своята политика. Ако досега репортерите там бяха длъжни поне по веднъж на ден да напишат дописка - ода за Бойко Борисов, то от няколко дни бившият премиер вече не е любимец. Дори е опасно за журналистите в изброените медии, ако си позволят да го похвалят (вижте текста за прогонената Люба Кулезич - б.а.). Което значи, че за хората, стоящи зад Кръстева-Пеевски (говори се, че това са турски предприемачи с бизнес в България), досегашният министър-председател вече е бита карта. Премиерът в оставка във вторник вдигна кръвно и постъпи в болница, което обясни точно с "предателството", което извършили някои негови приятели и медии.
От друга страна, всички членове на ДКЕВР - органа, който трябваше да контролира бизнеса в сферата на енергетиката, и в частност цената на тока, подадоха оставка. Действие, което се тълкува като първа крачка към нова енергийна политика спрямо населението. Досега огромната част от евтината енергия, произвеждана от държавната АЕЦ "Козлодуй", се насочваше за износ, за да може държавата да печели от голямата надценка, формирана от пазарните цени. А скъпият ток, излизащ от частните ТЕЦ-ове край Гълъбово, Раднево и Бобов дол, пък бе продаван на бедните български домакинства.
Самият Борисов обяви, че дори и да спечели нов мандат, то в бъдещия му кабинет няма да има повече място за Симеон Дянков. Което пък значи, че и на досегашната финансова политика в страната (характерна с жестоки икономии, водещи до стагнация и мащабна бедност) е сложен край.
Останали без основните си лозунги - преразглеждане цената на тока и оставка на правителството, протестиращите от улицата обаче започнаха да издигат нови и нови искания. Повечето от тях толкова популистки, колкото бе популистка и политиката на Бойко Борисов. Това наведе много наблюдатели на основателните подозрения, че макар и стихийни в началото, протестите бързо са били овладени от различни кръгове с цел да бъдат опорочени. Основните точки в тези искания навяват асоциации на социализъм и дори комунизъм: одържавяване, напускане на ЕС, смърт за НАТО... Ако улицата, овладяна задкулисно или не, успее да роди своя собствена платформа и тя се превърне на следващ етап в политическа партия, то България най-сетне ще се обзаведе и с евроскептична организация, каквато досега в страната не е имало, но каквато присъства във всички страни членки на ЕС. Много от тези организации са доста популярни и парламентарно представени.
В състояние на безтегловност, при което митингите продължават, премиерът е подал оставка, но формално все още управлява, основните опозиционни партии БСП и ДПС се облизват за властта, но пък са омръзнали на всички, а президентът е изключително слаба и безгласна фигура с авторитет под въпрос, възможността да се появи нова партия е напълно реална. Само че това в България се е случвало много пъти и 4 години след първоначалната еуфория въпросната нова организация е била вече в руини, а народът е продължавал да си стои беден и отчаян.
