В петък българският парламент взе историческо решение, като одобри т.нар. Френско предложение и даде зелена светлина Родината да даде „незабавно“ одобрение на началото на преговорния процес на Република Северна Македония и Албания с Европейския съюз. С огромното мнозинство от 170 гласа „за“ и 37 „против“ Народното събрание одобри проект за решение, внесен от „Демократична България“, който ще отблокира процеса на интеграция на двете страни. Срещу решението се обявиха четирима депутати от БСП, един от ПП, 18 от ИТН, 11 от „Възраждане“ и двама независими. Депутатите от „Възраждане“ и гости на балкона в залата дори вдигнаха плакати с надпис „Македония е България. До нуждата от решение на НС се стигна, след като по-рано този месец премиерът в оставка Кирил Петков прехвърли отговорността за решението към Народното събрание, за да не бъде обвиняван във вземане на еднолично решение. Преди гласуването бяха обсъдени три проекторешения за падане на ветото – от ГЕРБ, ДПС и ДБ. Предложението на ДПС беше парламентът да приеме предложението на Френското председателство на ЕС. ГЕРБ настояваха Скопие да впише българите не само в преамбюла на македонската конституция, но и във всички разпоредби, в които са споменати други народи, както и България да не признава съществуването на т.нар. „македонски език“. Според приетото от НС решение, предложено от „Демократична България“, правителството в оставка може да одобри предложения от Председателството на Съвета на ЕС проект за Преговорна рамка само ако бъдат изпълнени няколко условия: двата документа да се прецизират така, че да гарантират вписването на българите в конституцията на Северна Македония там, където са споменати други народи и на равна основа с тези народи.
Прочети още
съществуването на „македонски език“
Трябва да се дадат и гаранции, че добросъседството остава критерий до края на преговорите на Скопие за еврочленство, като за изпълнението му Еврокомисията регулярно ще информира Съвета. Периодичният преглед на изпълнението на договора за добросъседство с Република Северна Македония трябва да бъде оповестяван и в рамките на преговорния процес, е също сред условията. Решението предвижда и включване на референция към двустранните протоколи по чл. 12 от Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество в Преговорната рамка, като така България пряко, чрез участие в Съвета, в допълнение към гаранциите, които се дават от Преговорната рамка, ще може да контролира процеса. ЕС следва да наблюдава процеса, както и изпълнението на споразумението за приятелство, подписано през 2017 г. Този ход, пред който все още има сериозни пречки, цели да помогне на 27-членния блок
да разсее съмненията
на балканските страни, че ЕС все още не е решен да ги приеме за членове. Притесненията нараснаха, след като войната в Украйна накара лидерите на ЕС да ускорят решението за одобряване на нападнатата страна и съседна Молдова като кандидати за членство, въпреки че процесът с балканските страни забуксува след години на слаб напредък.
България наложи вето
върху началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС през 2020 г. Тогава управляваше правителство на ГЕРБ и „Обединени патриоти“. През последните месеци Европейският съюз неколкократно призова София да разреши двустранния конфликт със съседната си държава - ход, който би отключил преговорите за разширяване в момент, в който блокът се стреми да постигне единство в условията на руската война срещу Украйна.
Сега обаче процесът може да бъде блокиран от самата Македония, чието нестабилно правителство е подложено на натиск да не допуска каквито и да е отстъпки за България. Премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски заяви в четвъртък, че
предложението е неприемливо
„за гражданите, за коалиционните партньори, за правителството, за президента на Република Северна Македония“. „Това, което се случи сега, е сериозен проблем и сериозен удар по доверието в Европейския съюз“, заяви Ковачевски след среща с лидерите на ЕС в Брюксел, включително с Петков.
Много наблюдатели предупреждават да не се гледа на това вдигане на ветото като „пробив“, пише Михаел Мартенс от ФАЦ, защото предложението включва много български искания и предварителни условия. Има опасност пътят на Северна Македония към започване на преговори с ЕС да остане блокиран, отбелязва още Мартенс. Искането за включването на българите в конституцията на Северна Македония изглежда най-лесно изпълнимо, пише още във ФАЦ. Но България също така настоява, че македонският език не съществува, а трябва да бъде разглеждан като диалект на българския, освен това Северна Македония трябва да се подчини на българския прочит за „общата история“ и да го включи в учебниците. Подобни искания няма как да бъдат наложени политически в Северна Македония, смята Мартенс. Вдигането на ветото обаче може да се окаже
добра новина за Албания
пише още германското издание. Защото до момента Брюксел третираше двете държави по равностоен начин. Сега, ако Албания напредне, а Северна Македония - не, това може още повече да обърне албанците в Северна Македония към Тирана и Прищина. От „Политико“ отбелязват, че рязката промяна в позицията на България сега ще затрудни македонския премиер, който се обяви против предложението на френското председателство на Съвета на ЕС. Бившият външен министър на Северна Македония Никола Димитров също заяви, че „в отношенията с България трябва незабавно да спрем да „награждаваме“ ветото с трайни отстъпки. Ветото нарушава член 2 от Договора и София трябва да бъде ощетена, а не възнаградена“.
