Европейският съд вероятно ще забрани на Европейската комисия да глоби България за мръсния въздух, съобщава "Дневник". Според генералния адвокат Европейската комисия "не е обосновала в достатъчна степен твърдението, че плановете на България за качество на въздуха не съдържат информацията, необходима по Директивата относно качеството на атмосферния въздух". Поради тази причина "не е налице и причина за определянето на периодична имуществена санкция, а еднократно платима сума поради недостатъчното изпълнение на решението към 9 февруари 2019 г. не е целесъобразно, доколкото за България би било по-добре да инвестира оскъдните ресурси в подобряването на качеството на атмосферния въздух".

На 31 май Европейската комисия предяви иск пред Съда на ЕС срещу България за неизпълнение на решението на Съда от 2017 г., което установи, че тя не спазва европейските стандарти за качеството на атмосферния въздух,

застрашавайки така здравето на своите граждани.

В иска на комисията се казваше, че в България "систематично и постоянно не са били спазвани пределно допустимите стойности за прахови частици (ПЧ10) и не са били предприети подходящи мерки, с които да се гарантира, че периодът на превишаванията е възможно най-кратък". Затова комисията поиска съдът да определи глоба, която да бъде наложена на страната за отклонение от европейското законодателство. Според генералния адвокат обаче еврокомисията е направила съществен пропуск в официалното уведомително писмо, с което определя предмета на спора с българските власти, тъй като не е написала изрично, че превишаването на пределно допустимите стойности на прахово замърсяване е продължило и след решението на съда през 2017 г. Вместо това тя е посочила надхвърляне на пределните норми само за 2015 г. и 2016 г. , които не са обект на делото. В същото време той признава, че България все още не е била приела всички необходими мерки, за да изпълни решението и да направи по-чист въздуха за дишане и по-специално към февруари 2019 г., когато еврокомисията е оценявала ситуацията, не са били приети националните програми за подобряването на качеството на атмосферния въздух и за замяната на някои отоплителни инсталации, както и до разпоредбите относно конструкцията на отоплителните печки за твърди горива и относно качеството на горивата. Затова генералният адвокат смята, че искът на Европейската комисия спрямо България трябва да се приеме частично, като Съдът постанови, че София е продължила да не спазва задължението си да прилага европейската директива за качеството на въздуха и след първото решение на съда от 5 април 2017 г. Европейската комисия поиска на България да бъде наложена глоба, тъй като "повече от три години след решението тя все още не е осигурила спазването на определените в директивата пределно допустими стойности във всички свои зони за следене на качеството на въздуха и агломерации", се казва в иска.

Според Брюксел "постигнатите към момента резултати са незадоволителни, тъй като България все още не е започнала реално да прилага мерки по места, чрез които да се осигури спазването на пределно допустимите стойности. Страната докладва, че повечето мерки се намират в подготвителна фаза или предстои да влязат в действие чак през 2024 г." Комисията посочва, че "в България се наблюдават някои от най-сериозните превишавания в ЕС както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности за ПЧ10, с произтичащите от това рискове за здравето на нейното население". Изтъква се, че превишаванията при дневните пределно допустими стойности се отбелязват в 90 дни годишно, т.е. над 2.5 пъти повече от разрешеното съгласно европейската директива. Предстои в близките месеци Съдът на ЕС да се произнесе окончателно по делото България срещу Европейската комисия за чистотата на атмосферния въздух.