СПАС СПАСОВ, „Дневник“
Повече от 30 години след падането на комунистическия режим в България части от територията на страната продължават да са блокирани, като достъп до тях е осигурен единствено за тесен привилегирован кръг от т.нар. правоимащи. Това показаха резултатите от проверка на „Дневник“, продължила повече от три месеца. Тя трябваше да установи основанията, на които държавата е направила невъзможен достъпа на граждани до три плажа - публична собственост с обща площ от 43 215 кв. м. А единствената причина за това е, че те граничат с правителствената резиденция „Евксиноград“. В кадастралните регистри плажовете са обозначени съответно като „Евксиноград - 1, 2 и 3“, а достъпът до тях е възможен единствено през строго охраняваната територия на едноименната правителствена резиденция. Тя се управлява от администрацията на Министерски съвет и се охранява от Националната служба за охрана. Въпросните три плажа обаче не са част от нея. Те са публична държавна собственост, която по конституция трябва да е достъпна за всички български граждани, но въпреки това бреговата ивица е запазена единствено за
хора от висините на властта
Този режим на ограничен достъп, осигурен от Националната служба за охрана, продължава въпреки очевидното грубо погазване на действащото в момента законодателство. Според допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за НСО тя „осигурява за сметка на своя бюджет охраната само на Стопанство „Евксиноград“, но не и на плажовете, които не са част от него.
Отговорите на два въпроса, които от „Дневник“ са изпратили до Службата за връзки с обществеността на НСО, потвърждават този факт. Първият от тях е на какво основание службата осигурява охраната им? Полученият отговор звучи странно за структура с ясно регламентирани правомощия, които допускат дори прилагането на репресивен инструментариум. В текста е записано дословно следното: „Дейностите и функциите на НСО,
евентуално приложими за конкретния случай
са указани в чл. 14, ал. 1, т. 2 и 3 и в изпълнение на функциите на НСО съгласно чл. 13 от същия закон“. Формулиран по този начин, отговорът, който няма как да не е съгласуван с ръководството на службата, означава само, че той никак не е убедено в законовите основания за действията й.
Според чл. 13 от Закона за Националната служба за охрана нейните основни функции са да прогнозира и разкрива заплахи за безопасността на охранявани лица и обекти, да предотвратява и пресича посегателства срещу тях, както и да осигурява безопасността на охраняваните лица в местата на тяхното пребиваване и по време на придвижването им. Освен това службата трябва да осигурява
в пределите на своята компетентност
организацията и функционирането на специалните комуникации на охраняваните лица. Отделна точка от закона урежда защитата на охраняваните лица и охраняемите обекти при бедствия, в положение на война, при военно или друго извънредно положение. Чл. 14, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, цитирани в отговорите на НСО, гласят следното: „За осъществяване на функциите по чл. 13 и в пределите на своята компетентност Националната служба за охрана създава и поддържа условия и ред, необходими за осигуряване безопасността на охраняваните лица в местата на тяхното пребиваване, и отстранява препятствията за осъществяване на охраната; организира и провежда технически и други мероприятия, необходими за осигуряване безопасността на охраняваните лица и охраняемите обекти; осигурява специализиран транспорт“.
Според Закона за устройство на Черноморското крайбрежие свободният достъп до морските плажове „може да бъде ограничен само в случаите, свързани с националната сигурност и отбраната на страната, охраната и контрола на държавната граница, опазването на защитени територии и обекти при опасност за здравето или живота им, както и в други случаи, определени със закон“. Ето как отговарят от НСО на въпроса попадат ли в някоя от тези хипотези трите плажа - „Евксиноград 1, 2 и 3"? „Съгласно компетенциите си НСО контролира достъпа до стопанство „Евксиноград“ в изпълнение на Параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на ЗНСО. Националната служба за охрана охранява обекти и прилежащите към тях площи, в които пребивава лице, на което е предоставена охрана по ЗНСО (чл. 25, ал. 1)“.
Дори за непосветения в тълкуването на юридически текстове е очевидно, че определението „евентуално приложими“ не е нищо повече от
камуфлаж за трудно защитими действия на НСО
с които три плажа, публично достъпни според конституцията, са запазени само за правоимащи. При това 365 дни в годината.
Според текст от постановление №118 на Министерския съвет, влязъл в сила през 2009 г., за периода от 1 до 31 август с предимство за почивка в „Евксиноград“ се ползват следните длъжностни лица и техните семейства: председателят на Народното събрание, президентът и вицепрезидентът, министър-председателят, неговите заместници и членовете на кабинета му, главните секретари на трите институции, главният прокурор, председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, както и председателите на постоянните комисии към Народното събрание. В същия кръг попадат членовете на Конституционния съд и председателят на Сметната палата.
Общо 72-ма правоимащи
В кадастралните регистри трите плажа „Евксиноград 1, 2 и 3“ ясно са определени като самостоятелни поземлени имоти. Това означава, че те по никакъв начин не могат да бъдат определени нито като територия, „прилежаща“ към едноименната правителствена резиденция, нито като „охраняеми обекти“ по смисъла на Закона за НСО. Между другото подобно твърдение деликатно е пропуснато и в отговорите на въпросите, изпратени от службата. Нека сега да допуснем, че всички правоимащи решат да почиват в „Евксиноград“ едновременно. Това би означавало, че всеки от тях би разполагал с по
над 500 кв. м пясъчна ивица
на която Националната служба за охрана гарантира придвижването, живота, здравето и комуникационната им сигурност. При това не само в периода на летните им отпуски, а през всички 365 дни в годината.
Абсурдно е, нали?
Вероятно точно по тази причина след повече от месец отлагане „за съгласуване“ от Министерството на туризма така и не отговориха на въпроса защо трите морски плажа, граничещи с „Евксиноград“, не са включени в списъка с плажовете на територията на областите Добрич, Варна и Бургас, който се актуализира всяка година, а за последен път това с е случило на 8 август 2020 г. Така те остават „закрита територия“ само за 72 правоимащи и членовете на семействата им. Тя не е свързана нито с отбраната на страната, нито с охраната и контрола на държавната граница, както гласи Законът за Черноморското крайбрежие.
Само преди четири месеца - на 7 юли т.г., шестима служители на Националната служба за охрана, без да се легитимират, изблъскаха в морето лидера на „Да, България“ Христо Иванов заради опита му да стъпи на брега на плаж в парка „Росенец. До саморазправата на държавните гардове се стигна, защото те охраняваха публична държавна собственост, на практика незаконно отдадена във владение на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. Малко след това четиримата охранители бяха наказани дисциплинарно. За да ограничи достъпа на граждани до трите плажа край „Евксиноград“, държавата е издигнала масивни огради дори в залива пред резиденцията. Няма никакво основание за колебание, че всеки опит за преминаването й би завършил по същия начин, както и инцидентът в „Росенец". Причината е, че и в двата случая държавата е обърнала гръб на собствените си закони. При това очевидно в частна полза.
