Рядко се случва България да е на челно място в Европейския съюз (ЕС) по какъвто и да е показател. От години обаче страната ни държи челните места по процент от населението, който няма вътрешна тоалетна. Водят ни само румънците.
Данните на Евростат показват, че през 2023 година 9.6% от хората в България нямат вътрешна тоалетна. За Румъния този процент е 15.4. На трето място е Литва с 6 на сто, пише Mediapool.
Макар тези данни да не звучат толкова гръмко, те показват, че в днешното технологично време все още има българи, които се справят с условия от миналия и дори по-миналия век. И зад това се крият дългогодишни хронични проблеми. От една страна у нас на практика няма сериозна и целенасочена държавна политика за изграждане на канализационни мрежи в селата. Фактор е и демографската криза и обезлюдяването на селата. И не на последно място - роля играе и манталитетът.
Прочети още
Според данните на Националния статистически институт (НСИ) за миналата година едва 45.6% от домакинствата в българските села имат канализация. Общо за страната този процент е 83.6 на сто. С тоалетна в жилището пък са общо 96.3% от домакинствата, като за градовете процентът е 99.2 на сто, а за селата - 87.4 на сто.
"Делът на жилищата без тоалетни и на тези без централна канализация е твърде близък и е възможно да има такава връзка, но тя не е обект на статистическото изследване", казаха от НСИ в отговор на въпрос на Mediapool дали се наблюдава взаимовръзка между липсата на тоалетни в жилищата и липсата на централна канализация.
Проф. д-р инж. Йордан Ботев подчертава, че връзката е пряка. "За да няма външни тоалетни, или поне външните тоалетни да бъдат свързани с канализационна мрежа, трябва да бъде изградена такава мрежа. Да не говорим, че трябват и пречиствателни станции към всяко едно населено място. Това трябва да бъде част от политиката на държавата и на общините. Хората правят външни тоалетни, защото практически нямат друга възможност", каза пред Mediapool Ботев, който се занимава с темата за териториалното и селищното устройство от 1980 година, а преди това е бил строителен техник и проектант.
"Назад във времето имах един много интересен разговор с един немски специалист, който ми каза така: "Много хубави села имате, много хубави къщи и много хубави градини, но не мога да разбера защо е толкова висока къщата за домашния любимец". Той помислил, че външният нужник е къщичка за кучета", разказва Ботев.
Казва, че от началото на кариерата му проблемите са едни и същи. "Нищо кой знае какво не се е променило", посочи той.
"Всяко едно следващо правителство отделя все по-малко средства за специална политика по намаляване на урбанизираните територии, които нямат канализационна мрежа", добави Ботев и подчерта, че това не са дължи само на управлението на страната, а и на демографската криза в България.
"Кой ще инвестира да прави канализационна система в села, като там населението намалява и няма да го има. Населението мигрира и това е една предпоставка да не се инвестира. Защото сега да се направи канализационна система в едно населено място, където живеят 20 човека, а преди време са живели 2000 – това не е оправдана инвестиция", посочва Ботев.
Той подчертава, че манталитетът също има значение. "Хората така са свикнали, не са достатъчно взискателни към местната власт и държавата", казва Ботев.
Все пак статистиката показва, че българите, които нямат вътрешни тоалетни, намаляват. Според данните на "Евростат" преди 10 години делът е бил 21.4 %, а сега е 9.6 на сто.
"Едната причина за това е, че се правят септични ями. Другата е, че просто хората по селата вече ги няма. Те изчезват от там и просто намаляват обитаемите къщи с такъв тип външни тоалетни, или по български казано - нужник", смята проф. д-р инж. Йордан Ботев.
По думите му в много от селата, в които сега се води, че има канализация, става дума за незаконно свързване към малка рекичка или дере, а не с изградена канализация по уличната мрежа с колектор, който събира отходните води за пречистване преди да се пуснат във водоизточниците.
Ботев подчертава и друг сериозен проблем. Според него липсата на канализационна система във вилните зони е и една от причините по морето да има и свлачища:
"Всеки е прекарал водопровод към своята вила или вилно място по начин, по който той е преценил и където е намерил. Този водопровод не е ясно какви течове има. Като резултат от това се свлича брега. Проблемът не е от сега. 70-те години имаше едно свлачище, даже беше затиснало летовници, които бяха на плажа. Решения се взимат, анализират се причините, но нищо не се прави те да бъдат предотвратени. Би трябвало да има превенция на риска. Тези неща в нашата държава от години се констатират, приема се някакво решение и то не довежда до реални резултати. В резултат сега си говорим това, за което преди десетина години сигурно е правен подобен материал и едва ли е констатирал нещо по-различно от това, което е в момента".
Генералният проблем и възможните решения
"За да подобрим ситуацията (в световен мащаб – бел.ред.), трябва да се справим с липсата на политическа воля за инвестиране в канализацията. Това може да се постигне чрез използване на иновативни механизми за финансиране като микрофинансиране и субсидии", казва Сарика Салуджа от Световната тоалетна организация.
По думите ѝ субсидиите са от решаващо значение за осигуряване на достъп до тоалетни, които да бъдат проектирани по начин, който да достига до домакинствата с ниски доходи, без това да причинява прекомерни държавни разходи. "Предоставянето на специфични заеми за санитарни съоръжения може да даде възможност на домакинствата", добавя Салуджа.
Според нея добър пример за политики е Индия, която през 2014 година започва специална програма: "По тази програма правителството построи 90 милиона тоалетни за 5 години. Тази инициатива помогна на страната да направи огромни подобрения в осигуряването на достъп до индивидуални тоалетни в домакинството".
Салуджа подчертава, че ограниченият достъп до основни санитарни съоръжения увеличава риска от инфекции на пикочните пътища и други заболявания като холера, диария и чревни инфекции, които са често срещани причини за детската смъртност. "Неподходящите санитарни условия затрудняват спазването на дамската хигиена. Тази ситуация може да накара момичетата да пропускат училище, а жените да не могат да работят, което възпрепятства тяхното социално и икономическо овластяване. Липсата на частни и хигиенни санитарни съоръжения в училищата, особено за момичетата, нарушава образованието, което води до отсъствия и отпадане", добавя тя.
За Румъния, която е на първо място в ЕС по процент от населението без вътрешни тоалетни, Салуджа казва:
"В Румъния има значителна разлика между градските и селските райони. Селските региони нямат достъп до основна инфраструктура като течаща вода и вътрешна водопроводна инсталация. Много селски домакинства не могат да си позволят необходимите подобрения, за да изградят вътрешни бани или да се свържат с водопроводи, отразявайки по-широки икономически проблеми".
Тя подчертава, че ромското население в Румъния е особено засегнато от бедност и дискриминация, което затруднява достъпа му до основни услуги като канализация. "За разлика от повечето европейски страни, които създадоха вътрешни бани преди десетилетия, Румъния изостава поради липса на инвестиции в селската инфраструктура и комунални услуги", добавя Салуджа.
По отношение на България, както и на Литва, която е на трето място в ЕС по процент от населението без вътрешни тоалетни, Сарика Салуджа от Световната тоалетна организация посочва, че това се дължи на "социално-икономически различия, неадекватна инфраструктура и изолация в селските райони". "Без подходящи тоалетни, човешките отпадъци замърсяват водните източници, увеличавайки риска от болести и влошаване на околната среда. Политическата воля, публичните инвестиции и управлението на канализацията са от съществено значение за осигуряване на достъп до безопасни тоалетни за всички в Европа", добавя тя.
Салуджа обръща внимание и на столицата на Великобритания – Лондон: "Въпреки че се възприема като развит град, е изправен пред предизвикателства при управлението на своите отпадъци. Река Темза в Лондон има история на замърсяване от човешки отпадъци, което води до проблеми за общественото здраве и околната среда. През 19-ти век непречистени отпадъчни води се вливат в реката, което води до огнища на холера. Дори и днес замърсяването на отпадъчните води остава проблем, особено по време на проливни дъждове, когато нетретираните отпадъци навлизат в реката. Това представлява заплаха за речния живот и общественото здраве. Справянето с този проблем изисква политическа воля, публични инвестиции и постоянна бдителност при внедряването и поддържането на решения като пречиствателни станции за отпадни води".
Румъния и проблемът в училищата
Според румънското министерство на регионалното развитие в съседката ни има 1882 общини, които нямат достъп до канализационни услуги, основно поради липса на инфраструктура или неприсъединяване на жителите към съществуващи канализационни мрежи. "Освен това, един от ключовите проблеми, причиняващи забавяне на свързването на населените места в Румъния с канализационната система, е, че не всички населени места отговарят на критериите за допустимост за финансиране на инвестиции във връзки на публична канализационна система", казват от тамошното министерство.
В румънско село без канализация се оказват съпрузите Валентин (57 години) и Мирела ( 52 години). Години наред те живеели в Букурещ под наем в къща, но през 2013 година собственикът продал имота. Тогава с помощта на познати се преместили на село. В къща, която нямала електричество, нямала и течаща вода, а кладенец в двора. Отопляват се с печка, но дървата са скъпи и това им създава финансови трудности. Не се разбират и със съседите.
В миналото Валентин е работил като пазач на имоти на гръцка партия, но сега е пенсионер по болест – има два инфаркта и епилепсия. Жена му също страда от епилепсия. Двамата харчат значителна част от парите си за лекарства. Те са и част от онези 15.4% от румънците, които нямат вътрешна тоалетна.
По думите на Валентин отношението на Румъния към хора с подобни проблеми е повече от лошо.
Проблемът със санитарните условия в Румъния обаче засяга и учениците. Министерството на образованието на Румъния посочва, че по последни данни има 70 учебни заведения с "несъответстващи на изискванията санитарни условия, които в момента не са включени за финансиране за справяне с този проблем". Оттам обаче уточняват, че това не означава, че всички тези училища имат външни тоалетни, а че някои просто са с "несъответстващи санитарни помещения". Около 50 от тези учебни заведения се очаква да бъдат финансирани тази година."Останалите около 20 имат няколко характеристики, които възпрепятстват текущото финансиране, защото се намират на частна земя, или вече са включени в други програми за финансиране", допълват от образователното министерство на Румъния.
Каква е ситуацията в Литва
В Литва външните тоалетни се използват не само от живеещи в селски имоти и еднофамилни къщи, но и от някои хора в центъра на столицата. Неприятната миризма и поддръжката не са единствените проблеми с външните тоалетни - те замърсяват подпочвените води и околната среда, както и увреждат здравето.
Страната обаче споделя целта на Европейския съюз в населените места с над 2 000 жители да има централизирана канализация. Става дума за Директивата на Европейския съюз за пречистване на градските отпадни води, която изисква най-малко 98% от отпадните води от населените места с над 2000 жители да се събират чрез централизирана канализация. Според литовски експерти целта е почти постигната.
През 2017 г. Европейската комисия информира Литва, че твърде малко домакинства в 58 населени места в страната са свързани към централизирана канализация, но през последните няколко години това се е променило в 48 населени места.
Според Ирмантас Валунас, който е старши съветник по политиката за водите към Министерството на околната среда на Литва, 79.68% от населението в страната получава централизирана услуга за управление на отпадните води, докато останалата част от населението няма водоснабдяване или централна канализация.
"Една от причините за това е, че жителите, които управляват своите отпадни води индивидуално, нямат условията да се свържат с централизирана система за отпадни води", казва Валунас.
В Литва, както и у нас, все още има случаи на незаконно изхвърляне на отпадни води в околната среда. Някои от тези, които го правят, твърдят, че нямат средства да управляват отпадните си води в съответствие с изискванията. Други просто не желаят да инвестират или домовете им не се обслужват от централизирани мрежи за пречистване на отпадни води и затова използват методи, които не са благоприятни за околната среда.
В селски стопанства или къщи без системи за пречистване отпадните води, които са все по-замърсени с остатъци от битови химикали като почистващи препарати и дезинфектанти, се изливат в септични ями, които се превръщат в развъдници на бактерии.
Според Агне Казлаускене, която е съветник по околна среда към Асоциацията на литовските общини, дори когато има положени тръби до границата на даден парцел, хората невинаги имат желание да се присъединят към общата система.
"Сблъскваме се с този проблем през последните 10 години. Има европейски проекти в общините, докарани са тръби до определени основни точки, но все още е много трудно за жителите да се присъединят. Хората не искат да инвестират в повече развитие, казвайки, че всичко трябва да бъде прекарано до къщата", казва тя.
Все пак данните показват, че Литва се справя с темата за външните тоалетни. За 10 години хората в страната без вътрешни тоалетни са намалели с над 9 пункта. През 2013 година процентът е бил 15.2%, а сега е 6 на сто.
В страната обаче има целенасочена политика в тази посока. Например, през 2018 година са отпуснати над 10 млн. евро от национални програми и 56 млн. евро от Фонда за управление на водите за изграждане на липсващата инфраструктура. ЕС също така е отпуснал 139 млн. евро за водния сектор за периода 2021-2027 г. Европейската комисия е разрешила използването на тези средства за развитие на ВиК услуги в населени места с по-малко от 2000 жители.
От 1 януари тази година в страната има и Информационна система за отпадни води, която събира данни за използването и ефективността на отделните пречиствателни станции.
"Системата в крайна сметка трябва да предостави точни данни за индивидуалното управление на отпадните води. Т.е. кои съоръжения се използват от жителите и колко добре се пречистват водите, записва се всяко заустване, знае се и колко са индивидуалните съоръжения за отпадни води. Ако жителите използват външни тоалетни с резервоари и редовно изхвърлят отпадните си води, тази информация също се записва в системата", посочват от министерството на околната среда на Латвия.
Идеята на тази информационна система е да намали замърсяването на повърхностните и подпочвените води, използвани и за питейни нужди, посочват от там.
Въпросът в Испания
В Испания процентът на населението, което няма вътрешна тоалетна, е бил 0,4% от населението през 2020 г. Въпреки че няма конкретни проучвания за липсата на тоалетни с течаща вода в Испания, според данни на фондация "Ромски секретариат" проблемът засяга около 50 000 души в страната.
Според Кристина де ла Серна Сандовал тези данни показват "структурен расизъм". Тя подчертава, че макар процентът да е нисък, е интересното е да се види кого засяга този проблем.
"По-голямата част от хората, живеещи в тези условия, са роми", казва тя.
Де ла Серна е координатор на проучване, което се занимава с профила и положението на хората, живеещи в бедни райони и нестандартни жилища в Испания. За него са проведени 688 анкети. Данните показват, че 92 % от хората, живеещи в посетените от тях селища, принадлежат към малцинствени групи – 77 на сто са роми, а 13 на сто са от арабски произход.
