"След началото на прехода през 1989 г. до края на 2024 г. България получава близо 70 млрд. лв. безвъзмездно финансиране. Голяма част от него е по линия на предприсъединителните фондове на ЕС и в последствие - по оперативните програми, но страната получава грантове и от други държави (както европейски, така и трети страни)". Това се посочва в анализ на Института за пазарна икономика, който представя обобщена картина на мащаба, динамиката, предназначението и разпределението на полученото от български бенефициенти безвъзмездно финансиране от външни частни и публични източници за период от над две десетилетия.
Отбелязва се, че сумата на полученото безвъзмездно финансиране нараства експоненциално през годините, като за последното десетилетие са съсредоточени над половината от грантовете.
Получените суми нарастват и като дял от брутния вътрешен продукт на страната. Докато в началото на периода безвъзмездното финансиране не достига и стотна от БВП на страната, през последното десетилетие то е около 3% от средногодишния БВП, отчитат от ИПИ.
Прочети още
В анализа се посочва, че като дял от приходите в държавния бюджет схемите на безвъзмездно финансиране (помощи и дарения по консолидираната фискална програма и средства по линия на ОСП) след присъединяването към ЕС доближават 7%. Пиковете от около 10% са през 2015 и 2022 г. и маркират финализирането на бюджетните периоди на оперативните програми.
ИПИ съобщава, че отделянето на безвъзмездно получените средства по сектори показва голямото разнообразие на подкрепата в различни сфери на социалния и икономически живот у нас. Прави впечатление, че грантовете от отделни държави са насочени предимно към развитие на човешките ресурси в страната, основно образование и здравеопазване, докато тези по линия на Европейския съюз в голяма степен засягат земеделието и развитието на селските райони, основно чрез Общата селскостопанска политика, както и инфраструктурата и околната среда, основно чрез оперативните програми и предприсъединителните фондове.
Около 1/3 от безвъзмездното финансиране е за земеделие. Между 10 и 15% е за всеки от секторите на инфраструктурата и транспорта, регионите и селските райони, околната среда и конкурентоспособността и иновациите. Близо 10% са средствата за човешки ресурси.
Най-многобройни са проектите, свързани с образованието, човешките ресурси, иновациите и социалните дейности.
ИПИ отбелязва, че разглеждането на полученото безвъзмездно финансиране в България показва голямото му значение за страната. Още от началото на прехода грантовете влияят на развитието на всички сектори в страната, способстват за развитие на административния капацитет и институциите, а понякога се превръщат в катализатор за структурни реформи.
Над 90% от безвъзмездните средства са по линия на членството на страната в Европейския съюз, като най-много е безвъзмездното финансиране по оперативните програми (около 35 млрд. лева) и по Общата селскостопанска политика (около 20 млрд. лева).
Страната получава безвъзмездно финансиране и от редица отделни държави - САЩ, Норвегия, Исландия, Швейцария, Германия, Великобритания, Франция, Япония.
Най-голяма част от средствата са насочени към областите с икономически добре развити центрове - София, Пловдив, Бургас.
Основните получатели са държавни институции, министерства, общини, образователни и културни институции.
