Пандемията от коронавирус намали в пъти броя на българите, които напускат Родината, за да търсят по-добър живот в чужбина. Това сочат последните данни на Националния статистически институт. През 2020 г., когато в България, а и в много държави по света, бе обявено извънредно положение, почти 7 пъти по-малко души са сменили българския си адрес с чуждестранен на годишна база. През миналата година те са били общо 6649 души, от които 3658 са с българско гражданство. За сравнение - през предходната 2019 г. това са направили близо 40 хил. души, от които близо 38 хил. са с българско гражданство. Сходен е техният брой и в предишни години. Сред изселилите се от България 36.1% са на възраст 20-39 години.
Най-младите емигранти
(под 20 години) са 12.1%, а тези на 60 и повече навършени години - 18.9% от всички емигранти. Последната група обаче е двойно по-голяма, отколкото е била в годините преди кризата с коронавируса. В същото време хората, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, като тези данни включват и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната, са 37 364. Този брой е напълно сравним с резултатите от предходни години. Оповестен наскоро доклад на ООН показа, че близо 10% от върналите се от чужбина българи казват, че не искат да заминат след края на коронавирусната криза, а 25 на сто не са решили. Сред дошлите да живеят в страната от чужбина 34.2% са във възрастовата група 20-39 години, а 32.3% са на възраст 40-59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 13.6%, а най-възрастните (на 60 и повече години) - 19.9%.
Рекордна смъртност през 2020 г.
Миналата година в България са починали близо 125 хил. души, или с 15.4% (16.7 хил.) повече спрямо предходната година. Това се равнява на коефициент на смъртност 18 промила (брой починали на 1000 души от населението) при 15.5 година по-рано. Нивото на смъртност е най-високото, достигано в исторически план от 1960 г. (най-старите налични данни от Световната банка) насам. Според наличните данни на НСИ от 2000 г. абсолютната бройка също е рекордна за периода, като последният пик е през 2000 г. със 115 хил. починали. Седмичната разбивка на НСИ за годината показва, че най-силно е повишението през есента на 2020 г., по време на втората вълна на COVID-19 в страната.
Засега обаче няма информация за причините за смъртта. Очаква се те да бъдат обявени в началото на лятото. Причината за това е, че институтът получава данните за броя на починалите и за причините за това от различни институции, обясниха от ведомството. Данните показват още, че увеличението на броя починали на годишна база през 2020 г. е най-значително в групите 50-54 г. (с 20.3%), 70-74 г. (с 26.7%), 75-79 г. (20%), но темпът е двуцифрен за всички възрастови групи над 40 г.
Населението продължава да намалява
Към 31 декември 2020 г. населението на България е 6 916 548 души. В сравнение с 2019 г. намалява с 34 934 души, или с 0.5%. Мъжете са 3 349 715 (48.4%), а жените - 3 566 833 (51.6%), или на 1000 мъже се падат 1065 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 54 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната. В края на 2020 г. хората на възраст 65 и повече навършени години са 1 504 048, или 21.8% от населението на страната. В сравнение с 2019 г. делът на тази група нараства с 0.2 процентни пункта. Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените, като относителният им дял е 25.3%, а на мъжете - 17.9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея на по-ниската средна продължителност на живота при тях. В регионален аспект делът на хората над 65 г. е най-висок в областите Видин (30%), Габрово (29.1%) и Кюстендил (27.7%). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.7%, и Варна - 19.4%.
Миграцията от града към селото
Макар външната миграция да е намаляла по време на пандемията, вътрешната не е спряла, дори напротив, засилила се е, става ясно от статистическите данни. Адресът си в страната през предходната година са променили 197 242 души, което е много повече от година по-рано, когато това са направили 128 179 души. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 49.2% са мъже и 50.8% - жени. Най-голям относителен дял сред преселващите се има възрастовата група 40-59 години (29.6%), следвани от тези на възраст 20-39 години - 28.1%. Най-голямо териториално движение има по направлението „град - село“ (48.4%), следва направлението „град - град“ (29.9%) и „село - град“ (15.3%). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението „село - село“ - 6.4% от мигриралите. Това е немалка промяна спрямо „нормалната“ 2019 г., когато най-голям процент от сменилите местоживеенето си - 38%, са се преместили от един в друг град. Тогава преместилите се от град в село са втората по големина група, на която се пада двойно по-малък дял - 27.4%. Селото с град преди година са заменили 24.1% от мигриралите. Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област Пловдив - 21 320. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област Пловдив са София (столица) - 7.7%, Пазарджик - 4%, и Смолян - 3.7%. Най-малко преселили се в област Пловдив са от област Разград – 0.2%.
