Университетски учени разработиха система, която да отсява слуховете от достоверните новини в социалните медии. По проекта работят екипи от пет европейски университета и четири компании. Те са водени от българката Калина Бончева от Шефилдския университет. С основен принос сред фирмите е българската „Онтотекст". Разработваната система ще установява автоматично дали дадена информация идва от достоверен източник и дали може да бъде проверена. Изследователите се надяват това да помогне на правителства, спасителни служби, на медии и на частния сектор да реагират адекватно на призиви за помощ в социалните мрежи.
Името на проекта, който е на стойност 4,3 млн. евро, е ,,Фийм". С термина авторите обозначават разпространявана в интернет идея, която е лъжлива. Това е игра на думи с Фими - старогръцката богиня на слуховете. Името й преминава в прочутата латинска фраза ,,фама ест" (носи се слух, че...). Доктор Бончева обрисува проекта с конкретен пример. По време на безредиците във Великобритания през 2011 г. се разпространи слух, че виенското колело в Лондон е опожарено, а всички животни от зоологическата градина са избягали. Той се оказа лъжа, но породи паника.
,,Проблемът е, че всичко се случва толкова бързо, че нямаме време да различим истината от лъжата - казва доктор Бончева. - Това затруднява много реакцията, защото съответните служби трябва да опровергаят лъжата, за да се запази спокойствие. Целта ни е системата да помогне с това - да засича и да проверява информацията в реално време."
,,И други специалисти работят по подобен ,,детектор на лъжата" за социалните мрежи, каза д-р Ирина Темникова от катарския институт за компютърни изследвания. - Екипът на доктор Бончева в Шефилд първи успя да създаде алгоритми за анализ на текстове в туитър." Новото е, че ако досега програмите следяха поведението на потребителя в туитър, за да решат дали той публикува лъжа или истина, новата система анализира и съдържанието на текстовете. Фирма ,,Онтотекст" е натрупала богат опит като основен доставчик и анализатор на новини и информация за институции като Би Би Си, Британския музей, парламента на Великобритания и други. Иновацията на ,,Онтотекст" е предоставяният ,,анализ на отношението" в даден туит или статус във Facebook.
Какво означава това на практика?
„Припомнете си как една сутрин през лятото в България се появи туит, че правителството е подало оставка - описва Киряков. - Слухът се разпространява в мрежата. Към обяд е ретуитнат от хиляда души. В 13 часа се появяват първите туитове, изразяващи съмнение в новината. В 15 ч тя е разобличена. Ако следите, събирате и анализирате информацията сами, ще отсеете истината в 15 ч. С наша помощ това ще стане още в 13 ч. Ще спечелите време за реакция."
Това ще стане, защото софтуерът анализира текстовете и последващите коментари. По използваните думи, реакциите и други детайли "разбира" дали информацията се потвърждава, опровергава, осмива, или приема за истина. ,,Фийм" се опитва да идентифицира четири типа информация - спекулативна, противоречива, подвеждаща и дезинформираща. После с помощта на методи на изкуствения интелект се моделира разпространението на четирите в социалните мрежи. След това се използват три групи фактори, за да се удостовери истинността на информацията. Това са самата информация (лексикален, семантичен и синтактичен анализ), засичане с достоверни източници и разпространението на новината.
Потенциалните клиенти на ,,Фийм" са големите фирми, които са изключително чувствителни към продуктите си. ,,Защото трябва да се сме наясно - тук става дума за управление на репутацията - продължава Киряков. - Концерни, политици и цели правителства наемат пиари, за да пазят честта и доброто им име."
Методи Герасимов
