Честит 24 май – Денят на българската азбука, просвета и култура. Със сигурност най-хубавия наш празник. Над 250 милиона души по целия свят използват кирилицата, създадена от българските братя Кирил и Методий. Това е втората най-използвана азбука в света след латиницата. Делото на братята и техните последователи трябва да се празнува. От всички, независимо къде сме по света.
За втора поредна година българите в Чикаго показаха, че това е възможно – всички български училища, детски градини, културни и родолюбиви организатори и хиляди сънародници се събраха за втория Парад на България в предградието Елк Гроув Вилидж. В този брой и на нашия сайт може да намерите репортажи, снимки и видео от това наистина грандиозно събитие, събрало над 4 000 души миналата неделя.
Денят обаче беше необичайно топъл за Чикаго – около 25 градуса по Целзий, слънчево и безоблачно. В ранния следобед на две по-възрастни дами им прилоша от жегата. За секунди на помощ се отзоваха полицаите, които бяха ангажирани да следят в района. А няколко минути по-късно се появиха две или три линейки. Аз придружих едната дама до линейката заедно с парамедиците.
Това, което обаче се загнезди в съзнанието ми от тези няколко минути е отношението и грижата, която тези хора показаха към тази дама. Изключвам сравнението за техническото оборудване на една американска линейка с българска – това е ясно. Но отношението! Тази жена не говореше английски, от топлината отговаряше и по-бавно, нямаше документ за самоличност и каза, че страда от диабет. Веднага предложиха да й измерят кръвната захар, кръвното и да я отведат в климатизираната линейка. Един от служителите каза, че не мога да се кача вътре, ако не съм роднина. Парамедикът обаче каза, че има нужда от преводач. В този момент тяхната мисъл беше да пазят личната й информация, пространство и достойнство дори и от някой, който иска да помогне. Особено в такъв момент на слабост.
Вътре трима парамедици задаваха въпроси, правеха бързи тестове, а в погледите им наистина виждах грижа, опит да разберат всичко за здравословното й състояние с такова отношение, което ме порази.
Когато излязох от линейката, служителят от градската управа ме попита дали да донесат огромен вентилатор, качен на камион, който да раздвижва въздуха докато хората чакаха на опашка за храна или напитка. И го докараха след десетина минути. Общински служител, в неделя, без да чака някой да му каже или да пита кмета, реши да направи нещо с грижа за българите, които празнуваха 24 май в парка.
Дадох си сметка, че съм поразен, защото осъзнах, че ние българите не сме научени да се грижим един за друг. Някои дори го приемат за срамно, че им е под достойнството. Това е и обяснението защо нямаме добро обслужване в ресторанти, хотели – повечето хора не изпитват удовлетворение от това да се погрижат за друг, да помогнат. Не че не притежаваме състрадателност, напротив. Но не сме научени да помагаме, да се грижим един за друг, за непознат, за случаен човек.
А всъщност това е и едно от завещанията на братята Кирил и Методий и техните апостоли – тяхното дело е грижа за един народ, за неговото бъдеще. Това е мисията и на техните последователи в днешно време – учителите. Те се грижат за следващите поколения и това, което ще стане от тях. Но освен на четмо и писмо е добре, ако започнат да ни учат и на грижа за другия. Като нация трябва да започнем да се грижим повече един за друг. И така ще има по-малко инциденти на пътя, по-малко агресия и още много неща, а животът ще е просто по-приятен.
Използвах колонката си тази седмица за тази тема вместо политическите въртележки в България или нещо друго, защото наистина това, което видях от парамедиците на парда ме порази с тежкия контраст, който често виждаме в България. На нашия Парад тези хора ми дадоха урок по човечност и грижа, който исках да споделя с вас.
Ясен
[email protected]
