Кабинетът "Желязков" публикува посреднощ във вторник дългоочаквания проект за държавен бюджет. От числата обаче се вижда, че и новият финансов министър Теменужка Петкова не е решила успешно уравнението с "дупката" в Бюджет 2025. Новият проект свива само козметично критикувания като "раздут" бюджет, внесен от служебното правителство на Димитър Главчев, който впоследствие бе изтеглен. Формално е спазено обещанието за дефицит от 3% от БВП (6.4 млрд. лв.) и запазване на ставките на основните данъци и осигуровки през 2025 г. За 2027 г. обаче е заложено вдигане на пенсионната осигуровка с 1 процентен пункт, а за 2028 г. - с още 2 пр. п. - мярка, подобна на заложената от служебния кабинет.
При положение че в ГЕРБ приеха като реалистични оценките за дупка в държавните финанси за 2025 г. в размер на около 18 млрд. лв. (8.3% от БВП), която трябваше да се свие на 6.4 млрд. лв. (3%), за да се изпълни критерият за еврозоната, Петкова е успяла да свие разходите само с 2.2 млрд. лв. (1% от БВП), а не с около 12 млрд. лв. (към 6%), колкото беше необходимо, показват сметките.
Раздутият бюджет "Главчев" предвиждаше общо 98.9 млрд. лв. разходи на държавата, които Теменужка Петкова е свила на едва 96.7 млрд. лв. За сравнение, това би било с 18.6 млрд. лв. повече от парите, похарчени от държавата през 2024 г., при положение че предходните две години държававата вдигаше годишните си разходи средно с около 6 млрд. лв.
Текущите разходи са съкратени с малко под 2 млрд. лв. От тях разходите за персонал са свити почти незабележимо – с около 300 млн. лв. до 22.75 млрд. лв. Парите за заплати на хората на бюджетна издръжка почти не са мръднали – намалението е от 15.8 млрд. лв. на 15.6 млрд. лв., а разходите за издръжка падат с около 900 млн. лв., което е орязване с приблизително 10% спрямо бюджета "Главчев".
Леко съкращение има и в разходите за пенсии, които са намалени с около 400 млн. лв. (до 23.8 млрд. лв.) - най-вероятно заради предвиденото по-ниско увеличение от 1 юли. Според проектобюджета нарастването ще е с 5%, а не с 8-9%, както се предвиждаше по "швейцарското правило". Минималната пенсия от 1 юли ще стане 609.60 лв., а не 630 лв., каквито бяха предварителните разчети. Проблемът от гледна точка на бюджета е, че вдигането на пенсиите автоматично увеличава разхода не само за 2025 г., но и за следващите години.
Кабинетът "Желязков" запазва почти изцяло обема на капиталовата програма на служебното правителство – тоест разходите за инфраструктурни проекти на държавата и общините. Заложени са близо 14 млрд. лв., което е с около 7 млрд. лв. повече от реалното изпълнение в Бюджет 2024. Тази година обаче бяха поети огромни ангажименти за разходи, особено по отношение на проектите на общините, чието разплащане се очаква да натежи на фиска тази година.
Практически Теменужка Петкова е запазила в голяма степен силно завишените приходи, заложени от предшественичката ѝ Людмила Петкова. В новия проект са записани 90.3 млрд. лв. общи приходи, което е с 2.2 млрд. лв. по-малко от заложените в проекта "Главчев". Спрямо реалните постъпления през 2024 г. обаче това е увеличение с 18.3 млрд. лв., което отново поставя въпроса доколко подобна прогноза е реалистична.
Специално по отношение на данъчно-осигурителните приходи проектът на Теменужка Петкова залага 3 млрд. лв. по-малко спрямо проекта "Главчев", но при най-важния данък в държавата – ДДС, е заложено увеличение на постъпленията с над 6 млрд. лв. спрямо реално събраното през 2024 г., което изглежда много съмнително при реален годишен ръст от данъка през последните две години от по 1-2 млрд. лв.
От сметките е извадена и нереалистично високата вноска от 1 млрд. лв. от БНБ, като тя е свита на 550 млн. лв., след като управата на банката се оплака, че Министерството на финансите иска да декапитализира БНБ. Помощите и даренията са запазени на 7.4 млрд. и в двата проектобюджета.
Правителството е заложило запазване на стандартната ставка от 20% ДДС за ресторантьорите, хляба и брашното също остават с 20%. Правителство предлага връщането на задължителната регистрация по ДДС при годишен оборот от 100 000 лева (50 000 евро), а не при 166 000 лева, както е сега.
До 2028 г. България няма да излезе от политиката на дефицитите и трупането на нови дългове, като "дупката" ще бъде свита минимално - до 2.2% през 2028 г., предвижда прогнозата на Министерството на финансите, която ще се оценява за присъединяването на България към еврозоната.
Годишната инфлация се превижда да бъде в размер на 2.4% през 2025 година, а след това да варира около 2%.
Брутният вътрешен продукт е прогнозиран да нарасне с 2.8% тази година, с 3% - през 2026 г., а след това с по 2% годишно.
Максималният размер на държавния дълг към края на 2025 г. не може да надвишава 59.8 млрд. лв, а новопоетите задължения трябва да са в рамките на 16.9 млрд. лв.
