„Надявам се, че никога повече няма да чуя „Малката Мис Никоя“. След 62 години тя отново е Шарън Лий Галегос“. С тези думи шерифът на окръг Явапай в Аризона Дейвид Роудс оповести преди година пробива в разследването на едно от най-старите разследвания в страната. Това за убийството на 4-годишната Шарън Лий, чиято самоличност бе загадка за следователите в продължение на над 6 десетилетия.
На 31 юли 1960 година учителят от Лас Вегас Ръсел Алън търси интересни малки скали в пустинята за градината си, когато се натъква на ужасяваща гледка – полуобгорен труп на дете. Малкото момиченце е облечено в къси червени панталонки, синя раирана блузка с копчета и е обуто с гумени джапанки за възрастен човек, които са изрязани така,
че да може да ходи с тях
Плиткият гроб, в който е положено телцето, се намира на около километър западно от магистрала 93, разказват историята от dir.bg.
Ноктите на ръцете и краката на детето са лакирани в червено, а части от дрехите й са разпръснати около гроба. Пристигналите на място полицаи отнасят останките за аутопсия. Съдебните лекари предполагат, че момиченцето е на възраст между 5 и 7 години, високо е между 107 и 130 см и тежи около 22 – 23 кг.
Точната причина за смъртта, както и самоличността на малката жертва не са установени. Въпреки това официално е обявено, че се разследва убийство, което е извършено около две седмици преди откриването на тялото.
Полицейските художници не успяват да направят и портрет поради
напредналия стадий на разложение
на останките. Така детето се превръща в „Малката Мис Никоя“.
Разтърсени от случващото се и страхувайки се, че момиченцето ще бъде погребано в безименен гроб, общността в окръг Явапай бързо събира достатъчно пари, за да купи бледосин ковчег и да бъде направено подобаващо погребение. На надгробната плоча в гробищния парк „Маунтин вю“ в Прескот е изписано „Малката Мис Никоя“ заедно с думите „Блажени са чистите по сърце“ от Евангелието на Матей.
Разследването
Следователите в Явапай започват трудната си работа с множество огледи на мястото, където е открито телцето на момиченцето. Те разкриват, че убиецът на „Малката Мис Никоя“ се е опитал да изкопае още един гроб, но се е отказал.
Открити са и отпечатъци от гуми, водещи към магистрала 93, както и стъпки – едните от възрастен човек, а другите от детски крачета. Заради това заключват, че момиченцето е убито на мястото, където е погребано. Намерено е и ръждясало и окървавено джобно ножче, но с методите на работа в лабораториите на полицията през онези години не успели да свържат оръжието с убийството на детето. Всички находки
са изпратени в лаборатория на ФБР.
С активното съдействие на местните медии, гражданите и агенти на ФБР, разследващите работят усилено, за да установят коя е „Малката Мис Никоя“. По местните радиостанции и телевизии е излъчен специален бюлетин, проверени и разпитани са десетки рецидивисти с присъди, свързани с малки деца.
Така криминалистите разбират, че около две седмици преди откриването на детското тяло в пустинята в Аризона, в градчето Аламогордо на около 800 километра от тях е изчезнало 4-годишно момиченце – Шарън Лий Галегос, което е било похитено от мъж и жена.
Те насочват усилията си в тази посока. Информацията за възрастта на отвлеченото дете в щата Ню Мексико обаче не съвпада с данните от аутопсията и това заблуждава криминалистите. Голямото разстояние между двата града също наклонява везните и скоро полицията излиза с изявление, че откритите останки в окръг Явапай не биха могли да са на отвлечената Шарън.
Какво се е случило в Аламогордо?
На 6 септември 1955 г. жителката на малкото градче в щата Ню Мексико Гуаделупе Галегос става майка на момиченце. Кръщава я Шарън Лий. Бащата е войник и напуска семейството още докато Шарън е бебе. В следващите години момиченцето няма никакъв контакт с баща си. Шарън расте с майка си, която има още две по-големи деца, баба си и още шестима роднини. Семейството не е богато, а Гуаделупе работи като камериерка в местен мотел. Въпреки че парите не достигат, фамилията е сплотена, а Шарън е „буйно и щастливо“ дете, което обича да играе с братовчедите си и другите малчугани от квартала. Заради бялата си кожа, Шарън с обич е наричана от роднините „Бялото момиче“.
На 21 юли 1960 г. Шарън Лий играе в задния двор на семейната къща с две от своите братовчедки, когато пред нея спира кола, а към децата се приближава жена. Първоначално тя предлага на момиченцето да му купи бонбони и нови дрехи от местния магазин, ако се качи с нея в колата. След като детето отказва, жената насила го завлича до автомобила, който потегля с висока скорост. Зад волана е мъж.
„Жена с руса и мръсна коса я отвлече“
Пред пристигналите на място полицаи изпадналите в шок деца, станали свидетели на похищението, описват двойката. По думите им жената е около 30-годишна, пълна, с очила и мръсна руса коса, а мъжът е слаб, с дълъг нос и светла коса. Колата им пък е описана като „стара, тъмнозелена и мръсна“. Според униформените ставало дума за „Додж“ или „Плимут“, модел от 1951 или 1952 г.
Само час след отвличането на щатската граница между Тексас и Ню Мексико са поставени блокади, претърсени са множество автомобили, приличащи на този на похитителите, но без резултат. Разследващите разпитват всички съседи и близки на Шарън. Една от съседките – Хелън Гонзалес – им казва, че седмица преди отвличането е забелязала тъмнозелена кола, паркирана край къщата на семейство Галегос.
Версията за похищение с цел откуп бързо е отхвърлена от криминалистите, тъй като фамилията е бедна, а и не е получено никакво искане за пари. На 28 юли – три дни преди тялото на „Малката Мис Никоя“ да бъде намерено в аризонската пустиня, разследващите в Аламогордо отхвърлят и версията Шарън да е отвлечена от роднини или възможни познати.
Пробив след десетилетия
Повече от 50 години „Малката Мис Никоя“ остава неидентифицирана, но с напредването на ДНК технологиите шерифството на окръг Явапай решава да пристъпи към ексхумация с надеждата най-накрая да установи самоличността на момиченцето. Всички изследвания са платени от Националния център за изчезнали и експлоатирани деца в САЩ.
През 2015 г. експерти ексхумират останките на момиченцето, които са изпратени за ДНК анализ и лицева реконструкция.
Три години по-късно е направена и нова съдебномедицинска експертиза, която показва грешката при първата аутопсия. Възрастта на „Малката Мис Никоя“ е коригирана – съдебните антрополози са категорични, че се касае за момиченце между 3 и 6 години, което е било високо около 107 см. Учени от Университета на Северен Тексас пък правят компютърен портрет.
В края на 2021 г. ДНК проби от момиченцето са изпратени на съдебни генеалози с надеждата, че напредъкът в областта може да доведе от откриването на близък роднина и установяване на самоличността. Този път пробивът е направен. През февруари 2022 г. експертите се свързват с Роберто Хуан Галегос и тестовете показват, че „Малката Мис Никоя“ е неговата сестричка Шарън Лий.
