сн. emilstoyanovmep.eu
Част от този текст на Пролетина Николова, която е и наш автор, се появи миналата седмица в българския печат. Целта беше да провокира дискусия около преминалото в почти социалистически дух мероприятие на ГЕРБ „Среща в Брюксел с българската емиграция". Дискусия не се получи. Наместо това Пролетина бе залята с помия от всякакви знайни и незнайни личности, живеещи предимно в Европа, недоволни, че не ги е споменала в материала си като значим фактор и големи лидери на българската общност зад граница. BG VOICE препечатва основни части от текста, който е допълнен и доразвит, воден от убеждението, че е написан не с цел да величае този или онзи българин в чужбина, а да обедини онези от тях, които не стават и лягат с мисълта какви големи лидери са, около общи каузи и идеи.
Не може да се отрече, че управляващите имат политика към българските емигранти. Мине се не мине време и някой от ГЕРБ се сети за тях с приумица, която дълго след това хората не могат да забравят. Преди време премиерът Бойко Борисов пристигна на крака в Чикаго, за да съобщи, че те това са истинските жители, които България заслужава. Не онези, дето са останали да живеят в родината, а именно „качественият човешки материал", който вече се намира зад граница, по-специално в Америка. Всички помним какво последва тогава. ГЕРБ получи мечтаната власт и тутакси забрави и за качеството, и за материала. Тези дни политиката към емигрантите бе доразвита със своеобразно продължение, ново място на събитието и нови действащи, вече президентски лица. Най-напред да видим лицата. Това са вицето на Росен Плевнелиев - Маргарита Попова, и г-н Емил Стоянов, брат на бившия държавен глава Петър Стоянов. На властта определено й се е получило с тях. Няма по-подходящи хора, които, заставайки пред свои сънародници, да ги агитират качествено да работят за родината и дори да се върнат да живеят в нея.
След покойната поетеса Блага Димитрова най-върховният пост на страната не помни друга жена, която да играе ролята на мъж в президентската двойка. В този смисъл включването на Попова, а не на вечно кисело ухиления и по дамски скършен Росен Плевнелиев в новата политика към емигрантите е правилно и насърчително. Тя ще им тропне по масата, а те ще плеснат с ръце и тутакси ще се преселят в България. Братът на Петър Стоянов пък би отправил възможно най-ясния сигнал към българите в чужбина - продължавайте да си стоите зад граница, защото виждате как е -
за да си в джаза, трябва да лижеш задници
Докато на власт бе СДС, Емил Стоянов бе плътно в редиците им, а БНТ, на която стана зам. генерален директор, от сутрин до вечер се занимаваше с възхвала на синята идея и носителите й. След това, за по-сигурно, основа телевизия „Европа", за да може още по-ударно да брани правилните политици. След като видя, че синята идея бавно, но сигурно се сгромолясва, собственикът и телевизията му направиха елегантен завой към ГЕРБ.
При СДС на Стоянов не му се налагаше да влиза директно в политиката, защото бизнесът му си вървеше и така. Но откакто хората на Бойко Борисов взеха властта, ще не ще, трябваше, тъй като в момента в кризата оцеляват само фирмите на онези българи, които най-системно демонстрират преданост към премиера с лично облизване на задните му части и персонално включване в разни държавни начинания. Като евродепутат Стоянов има нелеката задача да рекламира в Брюксел онова, дето не става за реклама - сегашната власт и нестихващите й скандали.
Да хвърлим поглед и към мястото на събитието. След Чикаго, едно много точно попадение на Борисов, защото тук живеят стотици хиляди българи, сега главна сцена на новата политика към емигрантите е
сивият, бюрократичен и най-безсмислен от политическа гледна точка град Брюксел
Посланието към българите зад граница е ненадминато. Това е град, където мъглата, стелеща се всеки ден на талази в небето, се слива по един много хармоничен начин с мъглата в нароилите се там европейски институции, повечето от които никой никога не е избирал.
Та миналите сряда и четвъртък това градче, което по света малцина все още помнят, че е столица на Белгия, а за народите все повече е символ на изродилата се в тежка бюрокрация, мързел и доволство мечта за нова Европа, стана домакин на среща между изредените по-горе двамца представители на ГЕРБ и около 150 лидери на български организации зад граница и журналисти от BG медии от страната и чужбина. Можем да наречем срещата и изненадващ подарък екскурзия. Първо, защото мероприятието е платено в огромна степен от българския данъкоплатец. Вярно, г-н Емил Стоянов няколко пъти се потупа в гърдите, обяснявайки, че той лично бил уредил залата, в която ще се проведе срещата. Този, който е наясно с порядките в бюрократичната столица на ЕС обаче, знае, че там никой евродепутат не плаща за нищо. Всичко се осребрява от бюджета на ЕС, който пък се съставя от вноски на държавите членки, които пък идват от данъците, събирани от обикновените хора. Така че Стоянов действително е осигурил зала, но парите за тока, светлината и поддръжката й в тези два дни са платени съвместно от бюджета на ЕС и от хазната на бедна България.
И второ, понеже за българите, били те в родината или не, последният град, където предпочитат да ходят на туризъм, е Брюксел. И как иначе!? Вече споменахме, че това е град, две трети от който десетилетия наред бавно, но сигурно се превръща в огромни бетонни грозотии, които да приютяват трупащите се в геометрична прогресия нови и нови евроинституции, комитетчета, алианси и организации, чиято цел денонощно е как да измислят начин да закрият националните държави, за да превърнат и целия континент по подобие на белгийската столица в една мъгла.
До последно така и не стана ясно какви точно цели си поставя въпросната среща в Брюксел. И това е съвсем нормално. Обикновено, след като някоя държава реши да проведе
толкова церемониално мероприятие
тя би трябвало да има какво да предложи на него, за да поиска нещо друго в замяна. Примерно в конкретния случай да удовлетвори отдавна избистрената сред българската емигрантска общност идея за промяна в изборния закон, с която да превърне българите зад граница в отделен избирателен окръг. Така те ще се почувстват действително важна част от родината, която не просто дава глас в изборите, който потъва там някъде в неясно кое селище в България, а която излъчва свой депутат. Това ще е човекът, отговорен пред тях, натоварен от тях с конкретни ангажименти и същевременно ще е свръзка между тях и България. Разбира се, по стар изпитан обичай от ГЕРБ партията на Борисов би могла да поиска срещу това българите зад граница да обещаят да гласуват за сегашния премиер.
Това можеше да се случи, но ако срещата бе проведена в някое китно българско градче, чийто патриотични послания да бъдат ясно разбрани. Не и в Брюксел. След като си поканил лидерите на емигрантите в най-безличния в политически смисъл град на света, който няма никакво патриотично отношение към България, е редно и темата на това събиране да е също толкова безлична и мъглива. Затова г-жа Попова обяви, че целта на събирането била да се обсъди „как в XXI век България и българите независимо от географската ширина могат да общуват и заедно да осъществяват добри проекти". Какви именно проекти - госпожата мълчи. Защото проекти няма. Два дни в Брюксел едни 200 души се занимаваха с безсмислено бля-бля на финансовия гръб на народа.
Точно поради това странно за българската администрация, появила се на срещата, но не и за българите в странство, прозвуча въпросът, с който Стефан Манов започна своя доклад: „За да ви събудя в този час, българи в чужбина, познавате ли вашия депутат?" По изпитан соц. обичай организаторите от ГЕРБ обаче се бяха постарали всякакви подобни нелицеприятни за политическия елит на България въпроси да потънат в
една безсмислена говорилня
Вече казахме, че Брюксел предразполага към това. На срещата се изказаха трима български евродепутати, двама български заместник-министри - на образованието и на труда и социалната политика, и един евродепутат от Малта. Защо от Малта? Защото това е Брюксел - там всеки обича да се изказва, без да се интересува къде и пред кого, нито за какво. Важното е да се говори, за да се стеле още по-голяма мъгла.
Идеята за организиране на отделен български избирателен окръг за емигрантите е всъщност полезна и за самата България. Така най-сетне бюлетините на гласуващите от Турция ще се претопят в правилно съотношение с останалите и веднъж завинаги ще престанат да подсилват изкуствено процентите на ДПС в Кърджали. Пък и всички знаем, че българската общност в чужбина има много по-голям естествен прираст от сънародниците ни в самата България, както бе споменато от вицепрезидента на Българо-американската асоциация Петранка Стаматова. Официалните данни, които обикновено са силно занижени, сочат, че от 1989 г. насам в чужбина са се родили 200,000 българчета.
В изявлението си вицепрезидент Попова даде да се разбере, че това няма да е някаква откъслечна среща. Напротив - госпожата замисляла подобни екскурзионни пътувания с хапка и пивка да станат ежегодни. Демек безсмисленото леене на пари в България си е намерило още една ниша. Наред с това обаче по единствения въпрос, който изискваше конкретно решение - този за отделния избирателен регион, г-жа Попова вметна уклончиво: „Демократичната история на България е все още много кратка, затова към радикални устройствени решения трябва да подхождаме умно." Преведено от брюкселско-витиеват език, това изявление означава: Гледайте си работата! Разбираемо е тогава защо много българи обявиха бойкот на форума. BG VOICE също прецени, че няма работа там. Както отбеляза българската журналистка от Франция Румяна Угърчинска, която също отказа да участва, „политика с покани не се прави". Всъщност никой не е имал и намерение да прави политика. Факт е, че мъглата на Брюксел предразполага към безлично, безсмислено говорене, към мързел и доволство, не и към патриотично мислене. Послание, което може би емигрантите, постояли два дни в тази атмосфера, добре са разбрали.
