Никой, дори първите създатели на сериите за Мики Маус и Мини, не може да каже защо тези две симпатични мишлета така влязоха под кожата на всички деца по света вече почти от век. Създаденият от Уолт Дисни и Уб Айуъркс през 1928 г. герой вече е един от най-разпознаваемите световни символи и на 18 ноември ще отпразнува 91 години от рождението си. Мики Маус е цяла култура, лика му върху всевъзможни предмети от бита и дрехи носят дори и млади хора. От много години по безкрайната тема Мики Маус има много сериозна българска следа – тази на Брони Ликоманов, аниматор и режисьор на сериали за симпатичната мишка. Неговата съпруга пък – Росица Ликоманова, е уважаван продуцент в анимационния гигант „КартуунНетуъркс“. „Шегуваме се, че в нашето семейство аз съм творецът, а Роси - мозъкът”, смее се Брони. [su_slider source="media: 67914,67913,67921,67920,67919,67918,67917" limit="40" link="attachment" target="blank" width="1600" height="1600" pages="no" autoplay="0"] Той е роден в София. Всъщност, името му е Бронислав, но в кредитите на проектите, по които работи, е Брони. Роден е в семейство, в което никой не се е занимавал с изкуство. Брат му Йордан, с 11 години по-голям от него, тръгва по стъпките на баща им и става инженер. За малкия син Брони родителите също планират подобно бъдеще, но не и той. Винаги е искал да рисува и го прави със страст още от детската градина. Родителите му го записват на уроци по математика и литература, за да кандидатства в някоя сериозна гимназия, но след месец-два той се отказва и заявява, че

иска да учи в художествена гимназия

 

Завършва текстил в Националната гимназия за приложни изкуства и кандидатства анимация във ВИТИЗ. Първата година не е приет и работи във фирма за визуални ефекти и реклами. Затова пък втората година е в класа на знаменития Доньо Донев. Във ВИТИЗ той среща голямата си любов – Роси, която следва „Кинознание и драматургия“ в класа на проф. Неделчо Милев. Тя също е родена в София и тръгва по стъпките на баща си, кинодокументалиста Михаил Лазаров. „Роси е прихванала много от страстта към киното и изкуствата от баща си, пише много хубаво като него“, казва Брони. Когато се запознават, той е в първи курс, а тя във втори. Споделя й, че се чуди дали да не се прехвърли в изящния факултет на Художествената академия, а Роси е изумена: „Какво ще правиш там? Анимацията е много по-интересна като изкуство, защото съчетава и рисуване, и кино, и музика“. Така Роси оказва много голямо влияние върху развитието му като творец. Преди заминаването им за Америка, Брони работи в анимационно студио в Унгария, а Роси е научен сътрудник в БАН и офис мениджър в едно малко белгийско студио. Брони изпраща дипломния си проект на един от най-големите фестивали в света за анимация в Анеси, Франция. Проектът му е номиниран сред 10-те най-добри за годината. Във Франция двамата се срещат с рекрютъри („търсачи на мозъци и таланти“ – б.а.) от едно студио в Америка. „Звездите се наредиха много добре за мен. Вече имах зелена карта и получих покана от рекрютърите да работя в Америка“, спомня си аниматорът. Двамата с Роси и 6-годишната им дъщеря Ивон

заминават за Лос Анджелис

 

през октомври 1999 г. и той започва работа като сторибордист в студио „Класки Чупо“, където среща други талантливи български аниматори. „Беше голям късмет за мен, че веднага започнах тази работа“, казва Брони. Сторибордът е нещо като комикс, или визуализиране на сценария на анимацията. Изобразява какви ще са кадрите, композицията, позите на героите. „Останахме в Лос Анджелис, защото тук е мястото за правене на анимация. Тук са големите студиа „Дисни“, „КартуунНетуъркс“, „Сони“, „Уорнър Брадърс“, „Никелодеон“, казва аниматорът. Роси също си намира работа една седмица по-късно като асистент на една от продукциите в студиото. Брони и дъщеря му срещат проблеми с езика. „Моят английски беше трагичен. Дъщеря ни Ивон пък постъпи в предучилищна група и доста дълго, като я питаха иска ли да яде, кимаше с глава по „български“ и две седмици се прибираше гладна от градината“, смее се Брони. Близо година след като започва работа като сторибордист, на Брони му предлагат да режисира сериала „Дребосъчетата“, за което по-късно е номиниран за ЕММИ. Режисира и „Rocket Power“. Междувременно се ражда синът им Александър. Година по-късно Роси започва работа в „КартуунНетуъркс“. Брони от своя страна получава предложение от „Дисни“ да работи по анимационния сериал „Лило и Стич“.

„Дисни“ става негов творчески „дом“

 

в следващите 15 години, с изключение на една година, когато отива в „Юнивърсъл“ да работи по сериала „Curious George“. В „Дисни“ Брони Ликоманов работи по „Мечо Пух“ и други заглавия, но Мики Маус си остава неговата визитна картичка като аниматор и режисьор. „Мики Маус Клъб Хаус“ продължава да е много голям хит тук“, казва той. С най-популярния герой на „Дисни” се правят много на брой сериали, които вървят успоредно и в които главни герои са добре познатите Мики, Мини, Дейзи. В продукцията за Мики Маус Брони Ликоманов започва като сторибордист, после сториборд супервайзър и накрая режисьор. Как си обяснява тази популярност на мишлетата сред толкова много различни поколения? „Ох, и аз не знам, това е магията на „Дисни” - смее се Брони. - В архивите на „Дисни“ има ранни дизайни на Мики Маус, в които ясно се вижда, че той е бил палав мишок”, коментира аниматорът. Днес продуцентите на студио „Дисни“ следят изкъсо какво съдържание се поднася на децата, особено на най-малките. Много се внимава героите да не правят нещо лошо, на което малчуганите да подражават. Геройчетата винаги са много добри, много учтиви, правят само добри неща и трябва да са достойни за подражание от малките дечица, разкрива тайни от кухнята на „Дисни“ аниматорът. Днес той продължава да твори в „Дисни“. От години работи с един екип, което не е често срещано в Холивуд. След Мики Маус режисира сериала „Джейк и пиратите от Невърленд“. Сега работи по едно от най-новите заглавия за мишлето - Mickey and the roadster racers („Мики и приятели състезатели“), или както е новото му име за третия сезон, „Mickey's mixed up adventures“. Брони работи по този проект с други българи – талантливите сторибордисти Моника Томова и Росен Върбанов. Росица Ликоманова днес е един от уважаваните

продуценти в гиганта „КартуунНетуъркс“

Продуцира сериала „Чичко Дядко“, в момента работи по SummerCamp Island („Летен лагер на острова“). Работата й е много отговорна, защото при анимациите продуцентите създават правилата на работа в една продукция, организирането на производството на един сериал, наемането на хора и разпределянето на бюджета, отпуснат от студиото. Старата страст на Брони по изящните изкуства все още не го напуска. „Дълго време не рисувах нищо извън анимационните проекти, по които работя. В „Дисни“ организират сесии с модели, които позират, и аз също започнах да ходя да рисувам. Усетих, че този вид творчество ме зарежда“, споделя Брони. Творбите му са фигуративни композиции върху големи платна живопис. Често се вдъхновява от гръцката митология, от образи като Икар, Дедал, Диоген. Прави и малки скулптури от бронз. Дъщерята Ивон вече е на 25 години, работи като рекрютър във фирма за наемане на висококвалифицирани IT специалисти. Играе много добре тенис и е била в първите 40 ракети на Калифорния. Наследила е атлетизма от майка си. Синът Александър е на 17 години и животът му е музика, с нея се събужда и с нея заспива, споделя Брони. Семейството живее в квартала „Студио Сити” в Лос Анджелис. Много от приятелите им са българи, сред които има изявени актьори, музиканти и художници. „Поддържаме връзки и с колеги в България, много от които също са високо изявени творци“, казва аниматорът. Връзката им с България е все така силна. „Родителите ни, братята и племенниците ни са там. Забелязал съм, че при нас спомените са едва ли не идеализирани. Защото ние не виждаме ежедневните проблеми и някак си всичко лошо се отсява и остава предимно доброто. Тук много българи се записват на народни танци, ходят по фестивали, и то хора, които в родината си дори не са слушали народна музика“, споделя българинът.