Пекин е осуетил изпращането на полски МиГ-29 на Украйна през март т. г. след разговори с Вашингтон, а Китай играе решаваща, макар и слабо забележима публично роля при вземане на стратегически решения както във Вашингтон, така и в Москва. Това пише в утрешната си статия в "Спектейтър" британският писател, историк и колумнист Оуен Матюс, бивш шеф на бюрото на „Нюзуик“ в Москва и Истанбул. Публикуваме текста с незначителни съкращения. От началото на руската инвазия в Украйна Китай играе решаваща – макар и публично слабо забележима роля при вземането на стратегически решения както във Вашингтон, така и в Москва. Както съобщавам за първи път в новата си книга Overreach, намеса по обратни канали, одобрена от Пекин, накара САЩ да провалят сделката на поляците да предоставят съветски изтребители МиГ-29 на украинските военновъздушни сили през март. А от септември вълната от лична дипломация на китайския външен министър Уан И с НАТО и САЩ доведе до рядък момент на публично съгласие по отношение на Русия, когато Си Дзинпин каза, че светът „трябва да предотврати ядрена криза на евразийския континент“ на среща с Джо Байдън на срещата на Г-20 в Бали. По време на войната истинската позиция на Китай по конфликта между Русия и Украйна беше трудна за определяне – не на последно място защото Пекин казваше и на двете страни това, което искат да чуят. През март изглеждаше, че Уан косвено обвинява САЩ за „разпалване на напрежение“ и „посяване на разногласия“ с Русия. Миналия месец той каза на руския си колега Сергей Лавров, че „Китай ще подкрепи твърдо руската страна, под ръководството на президента Путин, да обедини и води руския народ“, по цитат на държавната телевизия CCTV. Уан също обеща, че „Китай има желание да задълбочи контактите с руската страна на всички нива“. Но през септември, в кулоарите на Общото събрание на ООН, Уан каза на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че Китай „остава отворен към диалога и обмена с НАТО и е готов съвместно да насърчава стабилно развитието на двустранните отношения... в духа на честност и взаимно уважение“.
И така, на чия страна всъщност е Пекин? Реалността е, че Китай постоянно е подкрепял само една страна – своята. Но илюзията за китайска подкрепа беше една от многото грешни сметки, които изкараха Владимир Путин по пътя към войната. На срещата на върха в Пекин на 4 февруари тази година Си и Путин обявиха „приятелство без граници“ и „без забранени области“ на сътрудничество. И двамата лидери обявиха, че новото ниво на китайско-руско стратегическо партньорство е „превъзхождащо“ съюзите от ерата на Студената война. Пекин, според източник с дългогодишни тесни връзки с висшите нива на политическото и военното ръководство на Китай, е знаел за плановете на Русия за военна операция. Но руснаците са представяли предстоящата военна операция като „ограничена операция за възстановяване на изгубена руска провинция [и] обединяване на Русия в историческите граници“. Най-важното е, че в поверителния анекс към „приятелството без граници“ беше взаимното гарантиране на сигурност, която Русия е търсила от Китай от десетилетия, но досега не е успяла да получи, каза източникът. Подобно на член 5 на НАТО – че атаката срещу един член е атака срещу всички – Пекин и Москва се ангажираха да се притекат с военна помощ в случай на чуждестранно нахлуване на тяхна територия и - ако са изпълнени специални условия относно причината за такова нахлуване. Тази изключително хитра и далновидна уговорка, въведена по настояване на Китай, на практика би изключила територии, наскоро анексирани по време на война, като по този начин освобождава Пекин от всякакъв ангажимент да отговаря на атаки срещу анексирани територии в Украйна. Мащабът на военната операция на Русия – по-специално строго пазената тайна за блицкриг атаката срещу Киев, за която дори Лавров не знаеше до 21 февруари – изненада Пекин. Въпреки че китайците официално подкрепиха Путин дипломатически, обвинявайки НАТО за провокирането на конфликта, имаше дълбока (и напълно основателна) загриженост, че Путин е прекалил и ще провокира Запада за единен фронт, който ограничена операция само в Донбас би избегнала. Заплахата на Путин за ядрена ескалация на 27 февруари разтревожи света, включително китайците. Когато няколко дни по-късно последва заплаха от по-нататъшна ескалация под формата на предложение от страна на полското правителство да достави на Украйна целия си флот от изтребители МиГ-29 от съветската епоха, китайците се разтревожиха. В интерес на истината имаше малка вероятност полските МиГ-ове да доведат до голяма промяна на бойното поле. Полските 26 до 33 МиГ-29 бяха произведени в началото на 80-те години за източногерманските военновъздушни сили и бяха продадени на Варшава за символичната сума от 1 евро всеки един през 2003 г. Румъния, която притежаваше 20 подобни самолета МиГ-29, ги извади от въоръжение преди много години. Независимо от това, държава от НАТО, която предоставя бойни самолети от всякакъв вид на Киев, представлява важна символична, ако не непременно оперативно значима стъпка към пряко участие на НАТО в конфликта. Първоначално отношението на Вашингтон към сделката беше положително. Но ден по-късно, на 8 март, Пентагонът рязко обърна позицията си, обявявайки полското предложение за „неиздържано“. Какво промени решението на Вашингтон? Отчасти това беше спешна и поверителна инициатива по канали за обратна връзка, водена от базирания в Обединеното кралство Институт за стратегически изследвания на Изтока и Запада, включваща бивши европейски лидери и висши служители, и в крайна сметка одобрена от китайското ръководство. Още от декларацията на Путин от 27 февруари за ядрена готовност, Китайската народносвободителна армия установи връзки чрез военни канали с руски генерали, с които е бил установен личен контакт през годините на съвместни военни учения и преговори за военни поръчки. Целта на Пекин беше да гарантира, че дори и да има политическо решение за използване на ядрени оръжия, военните и руската армия ще настояват за придържане към дългогодишната ядрена военна доктрина те да бъдат използвани само ако Русия бъде провокирана чрез атаки на руска територия. Чрез тези неофициални контакти по „втора линия“ Вашингтон и Китайската армия се споразумяха – необичайно, като се има предвид влошаването на отношенията по време на президентството на Доналд Тръмп – че ако САЩ спрат сделката за МиГ, генералите от Пекин ще направят всичко възможно да обезвредят ядрената заплаха на Путин на оперативно ниво. „Проработи“, каза китайският източник. „САЩ решиха, че доставката на самолети ще е далече отиващ ход“. Въпреки че тази обратна инициатива от началото на март не е докладвана по-рано, фактът, че САЩ запазиха основно предпазливо отношение към доставката на стратегически оръжия на Украйна по време на войната, ефективно потвърждава, че Вашингтон остава дълбоко наясно с опасенията на Китай, които бяха споделени с много от големите държави в Европейския съюз. Въпреки драматичната ескалация на доставките на финанси и военна техника – включително стандартната на натовска 155-милиметрова артилерия, способна да стреля с управляеми снаряди, и високомобилната артилерийска ракетна система – НАТО се въздържа от предоставянето на щурмови самолети, хеликоптери, танкове по натовски стандарти, далекобойни бойни ракети и комплекси с крилати ракети. В същото време китайската подкрепа за Москва остана също толкова предпазлива. Пекин предложи дипломатическа и информационна подкрепа, но изключи значително военно сътрудничество, принуждавайки руснаците да купуват дронове от Иран, да канибализират собствено въоръжение за компютърни чипове и да се опитват да изкупят обратно хеликоптери, ракети и системи за противоракетна отбрана от своите военни клиенти от развиващия се свят. Заплахата от санкции на САЩ върху техните глобални операции накара много водещи китайски банки като ICBC, Новата банка за развитие и Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции да откажат кредити и финансиране на Русия. Китайските енергийни гиганти като Sinochem също спряха всички руски инвестиции и съвместни предприятия. През август UnionPay – китайският еквивалент на Visa и Mastercard – също прекрати сътрудничеството си с руски банки, позовавайки се на санкции. Със съвместното осъждане на Байдън и Си на заплахата от ядрени оръжия в Бали по-рано този месец, т. нар. договорености от „втората писта“ от март се превърнаха в „първа писта“ в политиката. Благодарение на совалковата дипломация на Уан, НАТО и Китай ефективно са се съгласили да не ескалират конфликта Украйна-Русия, твърди китайски източник. По време на поредица от срещи с ръководството на НАТО от началото на септември Уан е обещал да използва значителното влияние на Китай в Москва, за да разубеди Путин да използва ядрени оръжия, докато в замяна НАТО потвърди, че няма да предостави стратегически оръжия на Украйна. На срещата на върха в Бали Си (подкрепен от индийския премиер Нарендра Моди) публично призова за „връщане към дипломацията и подчертаване на спешността за намиране на мирно решение“. Това е позиция, която предстои да бъде официално възприета от НАТО, който настоява, че украинците ще решат кога да седнат на масата за преговори. Но много високопоставени гласове в НАТО – например американският председател на Обединения комитет на началник-щабовете Марк Мили и френският президент Еманюел Макрон – независимо един от друг предложиха Киев да се подготви за мирни преговори. А гаранциите на Китай за сигурността на руските граници преди нахлуването, дадени още през февруари, биха могли да изиграят важна роля в изграждането на спасителна отстъпка за Кремъл като контра на вероятните гаранции за сигурност на НАТО за Украйна. Каква е цената на Китай за неговото миротворчество? Пекин се надява да подобри отношенията си с НАТО и Европа и да сложи край на кървавата и безсмислена война, която неговият съюзник Путин започна толкова безразсъдно. В Украйна Китай, по думите на източника, „в крайна сметка се позиционира като последната ни надежда за мир в този свят“. Украинците, които вероятно ще бъдат помолени да пожертват земя срещу мир, може да не са съгласни.
