Въпреки санкциите руският деспот Путин продължава да печели от германските фирми и домакинства, които ползват руски газ и плащат всеки ден средно по 200 милиона евро на Русия за това. Канцлерът Шолц все още отказва да наложи ембарго върху употребата на руски газ въпреки настояването на съседни на Германия страни. Чужбина започва да губи търпение, съобщи "Билд" и представя статия в британския "Телеграф", в която се настоява за санкции срещу Германия. "Разбира се, Германия е свободна в своите политически и стопански решения. Но това не означава, че останалата част от света трябва да се съгласи", коментира авторът на статията в "Телеграф" Матю Лин пред "Билд". Всеки, който купува германски коли, химически продукти или машини, в крайна сметка също плаща за руския газ. А това финансира войната на Путин. Затова Лин настоява - колкото повече руски военни престъпления бъдат разкрити, толкова повече Германия трябва да бъде санкционирана. Той предлага 6-месечно ембарго върху германския експорт, докато Германия не се откаже от руския газ. Ембаргото може да бъде удължено, ако Русия удължи войната с германската финансова помощ. Алтернативния вариант според Лин е да бъдат наложени наказателни мита върху германските стоки.

Дали ще се стигне до такива санкции, предстои да видим, коментира "Билд", но подчертава, че и германски икономисти настояват за отказ от руския газ. "Колкото повече чакаме, толкова по-зле. Протакането дава време на Русия да се подготви по-добре за спирането на газа. Основната цел трябва да е да спрат европейските плащания за Русия", коментира експертът Вероника Грим. И прогнозира още въоръжени конфликти, ако Германия не вземе ясно решение. Коалиционното правителство на Шолц, подобно на българското, изпитва затруднения да намери единен подход в политиката си към Германия. Преди два дни стана ясно, че канцлерът своеволно е намалил наполовина списъка с оръжията, които смята да даде страната на Украйна. "Германия планира до края на годината да прекрати изцяло вноса на нефт от Русия. До лятото ще намалим доставките наполовина, а до края на годината ще ги сведем до нула. Ще последва газът, в рамките на един общ европейски график, докато се откажем напълно и от него. Трябва с интензивни усилия да приключим с енергийната си зависимост от Русия", заяви външният министър Бербок, която  на обиколка в Прибалтика. Идната седмица се очаква Бундестагът да коригира политиката на федералното правителство.

ЕС не планира санкции за руския петрол 

Междувременно върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи Жозеп Борел заяви, че Европейският съюз все още не планира да наложи централизирани ограничения върху доставките на руски петрол, тъй като няколко държави членки на ЕС са заплашили да блокират подобно решение. В същото време Европейската комисия обмисляла да наложи мита върху вноса на петрол до определен обем.

"Ще бъде много трудно, защото някои държави членки вече заявиха, че ще наложат вето на всяко колективно решение", казва Борел пред журналисти от европейския информационен алианс LENA и цитиран от вестник „Le Figaro”. Изданието отбелязва, че след забраната на руските въглища страните от ЕС, включително Полша и Франция, подкрепят пълното отхвърляне на руските енергоносители, докато Германия, Австрия и Унгария са против. Борел посочва, че страните от ЕС започват доброволно за намаляват вноса на петрол от Русия след рязкото увеличаване на доставките през първите седмици на специалната операция в Украйна. Според него в средносрочен план европейците ще трябва по един или друг начин да се откажат от руските енергоносители, тъй като това е "най-важният етап от изграждането на автономия".