„Поради опасността последствията от кризата в Украйна да се прехвърлят върху други съседни на Русия страни, Европейският съюз трябва да помогне на Молдова и Грузия и да погледне внимателно към Западните Балкани, защото там ще видим провокации, особено в Босна и Херцеговина“, каза върховният представител на ЕС Джоузеф Борел. Според регионалните медии той направи това след среща на външните министри на Съюза, които наложиха строги санкции на Русия заради военното й нахлуване в Украйна. Европейските дипломати също така казаха пред репортери, че решението за увеличаване на броя на войските в мисията на ЕС Althea в Босна и Херцеговина и по-силният ангажимент на Западните Балкани е отговор на влошаващата се сигурност не само поради Украйна, но и поради руското влияние в Босна, тъй като както и Черна гора и Сърбия, пишат медиите. В същото време, очевидно с намерението да подчертае готовността си да подкрепи Западните Балкани, Европейската комисия повтори, че ще помогне на региона да се възстанови чрез инвестиционен пакет от 3,2 милиарда евро, обявен през октомври 2020 г. Германската медия "Дойче веле" също с явно внимание предава анализа на австрийския вестник "Стандарт", в който се посочва, че руската атака срещу Украйна е довела до превантивни мерки и в Югоизточна Европа. Анализът подчертава обяснението на европейската военна мисия EUFOR в Босна и Херцеговина, че решението за изпращане на допълнителни 500 войници в Босна се дължи на влошаващата се международна сигурност на ситуацията, което потенциално може да доведе до нестабилност в Босна и Херцеговина. „Стандарт“ посочва, че „укрепването на войските трябва преди всичко да обяви решимостта да се запази териториалната цялост и суверенитет на Босна и Херцеговина, а войските, разположени в Бръчко, биха могли да отложат или предотвратят окупацията (отцепването) на цялата територия на Босна и Херцеговина. Република Сръбска".
