Русия държи в плен хиляди украински жени. Някои от освободените разказват пред "Дойче Веле" за удари с ток и побои, за страха, болката и надеждите, които са преживели. Те искат светът да узнае истината.
В руски плен днес има около 20 000 украинци, сред които – по данни на правозащитниците – над 2000 жени.
"Всичко може да се издържи, но раздялата с децата е истински ужас. Заради тях се държиш", разказва пред ДВ Юлия Дворниченко, прекарала година и половина в затворите на т.нар. Донецка народна република, без нито веднъж да ѝ разрешат да се види със синовете си.
Дворниченко казва, че в затворите в Донецк е имало много жени, оставили малки деца у дома си. Те, както и Юлия, били обвинени в „шпионаж“. Били подложени на изтезания, за да направят признания. „И при мъжете, и при жените се прилагаха едни и същи методи – удари с ток. Събличаха ме до голо, биеха ме, поливаха ме с вода“, споделя жената.
Руска окупация и арест пред очите на сина
Юлия е от град Чистяково, в Донецка област. Съпругът ѝ починал през 2014 година и тя започнала работа като шофьорка, за да изхранва децата си – превозвала украинци от окупирания град Чистяково към контролираните от Украйна територии и обратно. През 2021 година пропускателните пунктове между окупираните от Русия територии и Украйна обаче прекратили работа и Юлия повече не е напускала града.
Прочети още
Веднъж през нощта в дома ѝ дошли представители на т.нар. „Министерство на държавната сигурност на ДНР“. Задържали жената, обвинявайки я в „шпионаж“. Деветгодишният ѝ син Марк спял, а 17-годишният Данил станал свидетел на обиските и на ареста на майка си.
„Тези, които ме арестуваха, получиха за това премия от 500 000 рубли – толкова се даваха за залавянето на украински „шпионин“, спомня си Юлия. Децата ѝ трябвало да живеят сами, по-големият да се грижи за по-малкия, тъй като окупаторите забранили на съседите да ги посещават и да им носят храна.
Шантаж и несгоди
През пролетта на 2021 година Юлия била в печално известния следствен затвор „Изолация“ в Донецк. На жената и до днес ѝ е трудно да говори за мъченията и разпитите от онова време. Освен физическото насилие ѝ оказвали и силен психологически натиск – заплашвали я, че ще изпратят децата ѝ в дом за сираци.
„Тогава казах, че ще подпиша всичко, което трябва, само децата да не стигат до там. Съгласих се, че съм „украинска шпионка“, признава тя.
Децата на Юлия били взети временно от нейна приятелка, а Юлия зачакала решението на съда. Когато започнала войната на Русия срещу Украйна, тревогите за децата ѝ се засилили, а положението ѝ в затвора (както и на другите пленници) се влошавало все повече. Забранявали на задържаните украинки да използват нещата, които им носели роднините, а на разпитите се опитвали да ги пречупят морално.
„Казваха ни, че Украйна вече я няма. Заявиха направо, че няма да има и размяна на пленници“, спомня си Юлия.
Все пак през октомври 2022 година се стигнало до размяна, Юлия и още две жени били освободени и след дълъг път през окупирания Крим стигнали до контролирана от Украйна територия. Юлия се вълнувала най-много от това как да се свърже с децата си и да си ги върне.
"Толкова много плаках. Русия ми открадна част от живота."
През това време по-малкият син на Юлия още бил в Донбас под опеката на нейната приятелка, а навършилият пълнолетие Данил живеел с роднини, които го отвели в Русия. Там разбрал за освобождението на майка си и започнал да търси начини да ѝ помогне, за да се прибере брат му в Украйна – в крайна сметка самият той заминал да вземе Марк от окупираните територии и го откарал в Украйна. Двамата най-накрая за първи път видели майка си през декември 2022 година в Киев. „Толкова бяха пораснали. Плаках много, че съм загубила това време от моя живот. Русия ми го открадна – открадна детството на децата ми, а на мен ми открадна възможността да се грижа за тях“, споделя пред ДВ жената.
Сега семейството живее в Киевска област. 14-годишният Марк ходи на училище, а 21-годишният Данил вече работи. Юлия също работи – като манюкиристка, а през останалото време се стреми да разпространява информация за престъпленията на Русия срещу цивилни граждани, разказвайки за преживения плен. „Моята мисия е да не мълча и да говоря за всичко страшно, което прави Русия“, обяснява Юлия.
Борбата за освобождаването на пленени жени продължава
Заедно с други украинки, които са се върнали от руски плен, Юлия Дворниченко е създала обществената организация „Хайде, сестри!“. Тяхната цел е не само да споделят своя горчив опит, но и да се борят за спасяването на други пленени украинки. От организацията казват, че по данни на правозащитниците в момента от 20-те хиляди цивилни украински граждани, които се намират в руски плен, над 2000 са жени.
През 2025 година организацията е успяла да върне три жени от плен – също обвинени в „шпионаж“. И те като Юлия в крайна сметка успели да видят децата си след дълга раздяла. „Не бях виждала децата шест години. Много е тежко да не знаеш какво става с тях“, споделя Светлана, една от освободените. Другата определя като най-важно отношението на околните. „Струва ми се, че ни чакаше цяла Украйна. Хората излязоха на улиците и ни посрещаха със знамена. Беше много трогателно“.
Организацията „Хайде, сестри!“ помага на жените да възстановят документите си за самоличност, да си намерят работа и жилище. Междувременно е установена самоличността на над 40 цивилни украинки, които са в плен в окупираните територии или в колонии в Русия. Някои вече са получили присъди за лишаване от свобода за десетки години. „Най-страшното за много жени, които имат малки деца, е дългогодишната раздяла. Това е ужас, за който в света от 21 век не трябва да има място“, посочва пред ДВ ръководителката на организацията Людмила Гусейнова.
