Началото е легенда. Една легенда, предавана от поколение на поколение до наши дни, ни отнася към трагичната за българския народ 1393 г., когато столицата на Втората българска държава, Търновград, пада под турско робство. Легендата за болярката Божана, далечна потомка на царски род, която преди седем века извела от разсипаната столица деветте си синове. Овдовялата болярка тръгва с децата си да търси убежище. Единственият път към спасението и свободата е пътят към Балкана. Там, сред вековните гори, при пенливите потоци, в планинските дебри, край студен извор, далеч от погледа на поробителя, Божана спира и зазижда първия камък на селището, което ще носи нейното име. [su_image_carousel source="media: 86550,86549,86548,86547,86546" crop="none" captions="no"] Боженци е паметник на българската възрожденска архитектура. Сгушено в северните склонове на Централна Стара планина, то се намира на 16 км източно от Габрово в красива котловина с малка рекичка. Поселище с повече от 600-годишна история, малкото на брой къщи са разположени на двата бряга на река Божанка, която извира недалеч от селото. Тук всеки може да намери тишина и спокойствие,

 пренасяйки се в един отдавна отминал свят.

 

Боженци винаги е било част от големия свят. Близо до римския път Никополис Ад Иструм-Августа Траяна-Константинопол, божанкалии векове наред пътуват. Тежки търговски кервани кръстосват от Русия до Германия, Италия, Анадола. Главните стоки на боженските търговци са вълната, кожите, восъкът, медът и изделията на сръчни майстори - ковачи, кожухари, абаджии. Стотина къщи, оградени с дувари с широки порти, каменни покриви с надвиснали стрехи и стръмни калдъръмени улички - това е естественият декор, който предлага Боженци. Стари майстори са сътворили от камък, дърво и ковано желязо чудна хармония, надживяла вековете. Тук всяка къща има свой дух и своя родова тайна, скрита в резбованите долапи, дървените тавани и тежките обковани врати. Хълмистият релеф позволява на боженските майстори да оформят едни от най-живописните архитектурни ансамбли на Възраждането. Високите каменни огради, кованите дъбови порти, калдаръмените улички, каменните чешми и мостове, малките дюкянчета носят

 неповторимата атмосфера на това райско кътче.

 

Традиционната българска къща, пъстроцветните черги, чемширите и здравецът, прохладният планински въздух сътворяват магията на това място. От 1964 г. селището е обявено за архитектурно-исторически резерват. Днес в него има около 100 къщи, всяка от които е паметник на културата и са изключително ценни и скъпи. Твърди се, че за да притежаваш имот в селото, трябва или да имаш невероятен късмет като наследник на местна къща, или просто да бъдеш много богат, за да платиш за нея. Ако изобщо попаднеш на някого, който има неблагоразумието да продава подобна семейна реликва. Сред спокойствие, мир и тишина Боженци създава илюзията, че животът е спрял - свеж планински въздух, бели стени на двукатни къщи, обвити с бръшлян и диво мушкато, покрити с тежки каменни плочи. Големите ъглови камини са част от боженския интериор. Горният етаж е с няколко ниши, а на покривите има красиви бели комини. Обзавеждането е щедро - стените са с букова облицовка, таваните са резбовани, украсени с разнообразни мотиви, шкафовете и вратите са в прекрасна хармония с чергите във весели цветове. Когато влезете, ще ви завладее

 неподправеният дух на стария българския дом.

 

Сякаш стопаните, които са живели преди векове, са излезли за малко. Но въпреки това ще се чувствате уютно и съпричастни към техните съдби. Кътче, запазило романтиката, една от най-известните къщи за почивка, е Хаджи Велиновият хан. Плевнята е превърната в механа, където се приготвят вкусни ястия по стари рецепти и която работи единствено за гостите. Има голям вътрешен двор, градина с огнище и чеверме. В хана туристите се посрещат с блага дума и студена ракия в приятната обстановка на старата селска къща. Тук зеленчуците за салатата са от градината, а вината се точат направо от избата. Джелеповата къща се намира в горната северна част на живописното село. Разположен в просторен двор, красиво декориран с много зеленина, комплексът предлага всички необходими условия за приятен престой и пълноценна почивка сред прекрасната природа и спокойствието на планината. Топлата и уютна обстановка ще ви накара

 да се почувствате като у дома си.

Трикорабната черква „Пророк Илия“ е построена през 1835 г. Интересна особеност е слабо наклоненият под пред олтара, украсен с дървен иконостас. Жителите на Боженци успяват да получат разрешение да построят камбанария, нещо забранено от турската власт в онова време. Камбаната е доставена от далечния руски град Тула. Музейни обекти са и менгемът за восък с оригинален механизъм от началото на XIX век, ножарска работилница, постоянна изложба базар на тъкани, килийно училище, зала, в която се редуват изложби според сезона и календарните празници - сурвакница, мартеници, великденска обредност, картини и фотоизложби от пленери. Боженци е известно с това, че е приютило редица известни български писатели, художници, архитекти, дейци на науката и изкуството. Ежегодно тук се провеждат пленери по живопис с участието на деца от различни градове. Боженци е наистина божествено място, заобиколено от хълмове. Всяка година то привлича любопитството на множество родни и чуждестранни туристи, дошли да видят един уникален кът на България. Ако желаете, оттук можете да посетите Трявна - град с богати възрожденски традиции, Габрово, Дряновския манастир, пещерата Бачо Киро или просто да се разходите по живописните улички на Боженци.