Десетки жертви и техните адвокати обвиняват руските власти в укриването на многобройни случаи на изтезания в затворите. Това е реакция от съобщението на властите в Иркутск, че прекратява следствието по четири случая за изтезания. А засегнатите всъщност са много повече. През октомври 2021 г. бившият затворник Сергей Савелиев беше предал на руската правозащитна организация Gulagu.net 40 гигабайта с видеа и снимков материал от руски затвори. Там се вижда как задържани от различни затвори се подлагат на тежки издевателства. Този скандал принуди ръководителя на федералната Служба за местата за излежаване на наказания Александър Калашников да подаде оставка. В някои области след това бяха повдигнати обвинения, а някои надзиратели бяха уволнени, на други места обаче проблемът просто беше игнориран.
Кой е отговорен?
Въпреки наличието на множество видеа с насилие срещу затворници, ръководителят на областната служба за затворите в Иркутск Леонид Загалаков например си остана на поста и дори беше повишен в чин генерал-майор. Още през април 2020 г. се появиха съобщения за изтезания в затворите на Иркутск, след като в затвор №15 на град Ангарск се беше стигнало до затворнически бунт. В официалните съобщения се твърдеше, че той е бил провокиран от един затворник, а неофициалните сведения гласяха, че бунтът е бил предизвикан от изтезания над задържани. С помощта на руската фондация „За защита правата на задържаните“, която руските власти обявяват за чуждестранен агент, може да се стигне до разговор с очевидци на бунта в Ангарск, пише „Дойче веле“. Мъжете разказват и за неговото потушаване, а заради страх от руските власти, пожелават да бъдат променени имената им.
„Беше ужасно.“
Дмитрий разказва, че той и други затворници били изведени от килиите им към полунощ. „До 9 часа сутринта лежахме върху бетона с ръце, вдигнати зад тила. Там трябваше и да се облекчаваме, защото ни беше забранено да ставаме“, казва бившият затворник с треперещ глас. „Биха ни и ни се подиграваха“, добавя той. На него му счупили няколко ребра и му изкълчили ръката. Други бивши затворници разказват, че след бунта около 600 задържани били преместени в други затвори. Алексей бил преместен в затвор №1. Там за новопристигналите бил специално подготвен отделен тракт, където ги очаквали затворници, явно сътрудничещи на ръководството на затвора. „Хвърлиха всеки от нас в отделна килия, а там пет-шест души от старите затворници ни завързаха и започнаха да ни изтезават. През цялото време ни измъчваха. Беше ужасно.“ Множество източници от затворите, в които са били преместени „бунтовниците“, потвърждават информациите, че много хора са били подложени на системни издевателства. Новодошлите били например принуждавани да свидетелстват едни срещу други и да признават, че са сред организаторите на бунта в Ангарск. Когато боят се окажел недостатъчен, на задържаните им забивали игли под ноктите и ги биели с кабели и дъски по петите. Извършвани били и изнасилвания с различни предмети. И това - в продължение на месеци.
Изтезания всеки ден
Дмитрий казва, че в следствения затвор №6 един началник на надзирателите всеки делничен ден биел и изтезавал задържаните. Пропускал само през уикендите. Роднините и адвокатите на задържаните цели шест месеца не можели да ги издирят. През септември 2020 г. в крайна сметка било повдигнато обвинение за организиране на бунт срещу 15 затворници. Насилията над тях обаче били прекратени чак през декември 2020-а, когато затворникът Кешик Ондар бил откаран в болница след мъченията, на които бил подложен в следствения затвор №1. „Първия ден в затвора му счупили крака, а на втория ден му вкарали електрически нагревател в ануса и после го включили. Раните са били ужасяващи и са се наложили две много сложни операции, за да го спасят. Той завинаги ще си остане инвалид“, казва Азиана Ондар, която е сестра на Кешик. Сходни детайли разкрива и сестрата на затворника Тахиршон Бакиев. Тя разказва, че брат й е бил бит с дъски, изнасилван с дръжка от метла и хвърлен под един нар, където е трябвало да лежи две денонощия. По нейните думи властите в Иркутск са завели няколко наказателни дела срещу служители в следствените затвори №1 и №6, както и срещу служители от затвор №6. Много от бившите затворници, които вече са пуснати на свобода, все още имат повод за тревога. През декември 2021 г. Евгений Юрченко бе отново задържан, след като беше подал пред федералните власти оплакване за понесени изтезания в един затвор на Иркутск. Неговото оплакване доведе до проверка на затворите в област Иркутск, но самият Юрченко бе обвинен в търговия с дроги и отново хвърлен в затвора. Той самият подчертава, че обвиненията са измислени, защото служителите на затвора са решили да му отмъстят. Денис Покусаев, изтезанията срещу когото междувременно бяха доказани, също разказва, че след като е бил пуснат на свобода, силите за сигурност са му оказвали натиск. Двама следователи направили опит със сила да проникнат в жилището му и да го принудят да разговаря с тях, а през шпионката на вратата му показвали белезниците. „Идват по много пъти, чукат по вратите и заплашват. Държат се с хората като със затворници. А това ги плаши и те накрая подписват показанията, от които властите се нуждаят. Това е, което те искат“, казва правозащитникът Курянов.
Надзирателите плашат жертвите
Единственият, който засега е бил обвинен за прилагане на насилие, е бившият вече ръководен надзирател, който всяка сутрин сам биел затворниците. Срещу останалите служители на затвори, участвали в издевателства, има обаче само обвинения за „небрежно поведение“ спрямо задържаните.
„Как да се промени нещо, когато новият ръководител на затвор №15 в Иркутстка област е бившият ръководител на следствения затвор №6?“, пита Иван, който сам е бил изтезаван в печално известния следствен затвор №6. Активисти на правозащитни организации казват, че Иркутск не е някакъв единичен случай. Според тях в много от регионите на Русия реалният брой на жертвите на изтезания се укрива умишлено. А повдигането на съдебни обвинения срещу служители в затворите, свързани с видеоматериала, предаден на Gulagu.net, целенасочено се възпрепятстват.
Преди няколко месеца бяха публикувани данни за издевателства над затворници и другаде. Над 400 лишени от свобода от Саратовската изправителна колония №3 и областната затворническа болница оповестиха, че са станали жертва на мъчения и издевателства. Тези хора силно се надяват, че нещо може да се промени, опитват се да подадат жалби и да получат справедливост… В началото руските власти реагираха на скандала - последваха оставки и завеждането на дела по някои от обнародваните факти. Но няма никакви основания да се говори за сериозни усилия, насочени към промяна в ситуацията. Опитът на комунистите да организират парламентарно разследване по въпроса бе блокиран от мнозинството в Думата - макар говорителят Вячеслав Володин да бе обещал да внесе яснота.
Така Федералната служба по изпълнение на наказанията (ФСИН) продължава да работи както преди. Доказват го новите съобщения за протести в затворите и в наказателните колонии в Русия, предизвикани от жестокостите спрямо арестантите. За ръководител на управлението на ФСИН в Саратов бе назначен полковник Антон Ефаркин, работил дотогава като заместник-началник на главното оперативно управление на службата. На 22-и октомври gulagu.net публикува сведения за неговата роля в мъченията в затворите в Красноярска област, където е работил, преди да бъде преместен в Москва. На този фон има основания за съмнения в способностите и желанието на Ефаркин да сложи край на мъченията. В по-демократична страна от Русия подобна шумна история би довела до оставки, а може би дори и до политическа криза. Оставката на шефа на ФСИН дори в Русия теоретично е напълно възможна. Но има едно важно обстоятелство, което прави този сценарий невъзможен през 2021 година.
Властта на чекистите
От октомври 2019 година начело на ФСИН е генерал-лейтенантът от ФСБ Александър Калашников. През 2020 година той е включен в санкционните списъци на ЕС, САЩ и Канада - като отговорен за незаконното задържане на Алексей Навални. В създадената от Путин властова система обаче дори и само това обстоятелство гарантира на Калашников високо ниво на неприкосновеност, каквото и да става в неговата структура.
Изданието The Insider публикува разследване за мъченията в затворите в Красноярска област, включително в периода, в който Калашников е бил началник на управлението на ФСБ там. Трудно е да се предположи, че той не е знаел нищо за мъченията в местните затвори... Дори най-вероятно генерал-лейтенантът от ФСБ Александър Калашников най-добре от всички знае къде, как и кого измъчват в Русия. И именно поради това може да се предположи, че ще направи всичко възможно, за да не настъпи промяна в системата на ФСИН дори и след последния скандал. Както на него, така и на колегите му от другите силови ведомства тази система е нужна и удобна точно в този си вид - с мъченията и издевателствата, чрез които човек, попаднал зад решетките, може да бъде сплашен, жестоко наказан или дори убит. Така стана със Сергей Магнитски, същото може да се случи и на всеки гражданин на Русия.
