Днес е Богоявление - един от най-древните християнски празници и един от дните, пропит от традициите на българските земи. Той е част от серията празници след Коледа - Васильовден, Богоявление, Ивановден, Антоновден, Атанасовден и др. Богоявление се празнува винаги на 6 януари (Йордановден), а денят е посветен на раждането на Исус Христос и съпътстващите го събития. Православната вяра обединява празника Богоявление с празника Кръщение Господне, приемайки, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът – Христос, Свети дух – във вид на гълъб, който каца върху Христос, и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син. На този ден имен ден празнуват Богомил, Йордан, Йорданка, Данчо, Богдан, Богдана, Божидар, Дана, Дан, Божан, Божана, Боряна, Боголюб, Боголюба, Бетина, Боян. На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете и от нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници. Има поверия, че ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна. Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Леденото хоро е ежегоден обичай в Калофер на Йордановден. Хорото, наричано още мъжко, се играе само от мъже в ледените води на река Тунджа. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. За българите, живеещи в Калофер и всички носещи дълбоко българския дух, 6 януари се свързва с два празника - Йордановден и Рождението на Христо Ботев. В Калофер сутринта с празнично шествие се събират свещениците от трите църкви в града на определеното за ритуала място. След това голяма група, обикновено не по-малко от 60-80 мъже, облечени в традиционни дрехи, със съпровод на гайди и тъпани влизат в замръзналата река за улавянето на Светия кръст, хвърлен в реката от свещеника с благословия за здраве и благоденствие. Уловеният кръст се дава на най-младия участник и всички заиграват хоро в ледените води, пеейки традиционни български песни. Хорото продължава и навън, като към него се присъединяват и хора от множеството, наблюдавали ритуала. Празничния ден продължава с чествания, посветени на рождението на националния герой Христо Ботев в центъра на града с поднасяне на Гирлянд на славата и поклонение пред паметника на поета и революционер.