Кражба на асфалт. Лошо качество. Постоянни ремонти. Финансови злоупотреби.
През последните години дебатите около магистрала „Хемус“ не стихват, а обвиненията за злоупотреба с финансови средства стават все повече и повече.
Има арести, има обвинения, документи, доказателства и какво ли още не, но... магистрала от София до Варна – няма.
Как започва обаче цялата сага?
Може би с най-добри намерения отпреди почти 50 години.
На 4 октомври 1974 г.
Тодор Живков прави първата копка на бъдещия магистрален път.
Това става с подобаващо тържество в участъка между селата Яна и Йорданкино (днешна Елешница).
Целта е била, а и още дълги години ще продължава да бъде пътуването между София и Варна да е бързо и удобно.
„Заедно с другаря Живков, на трибуната заеха места секретарят на ЦК на БКП Пеню Кирацов, министърът на транспорта Васил Цанов, министърът на финансите Димитър Попов, председателят на Градския народен съвет Иван Панев, председателят на Окръжния народен съвет Петко Петков и др. Митингът бе открит от първия секретар на Окръжния комитет на БКП Николай Дюлгеров. Посрещнат изключително сърдечно, посрещнат с възгласи „БКП“, „БКП“, „С БКП – напред“, слово произнесе другарят Тодор Живков.“
Това е официалното съобщение в пресата за началото на титаничния проект.
Но едва ли някой от ръкопляскащите партийни функционери тогава си е представял, че е възможно дори децата му да не доживеят завършването на тези 430 км. А може би и внуците.
Още десетилетие по-рано, през 1964 г., българското правителство взема решение за изграждане на автомагистрален пръстен, който да се състои от магистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Черно море“.
„Хемус” е предвидена да бъде най-дългата
като осигурява директна връзка между София и Варна. Кръстена е на древното име на Стара планина, по протежението на която преминава.
Първата копка е била предшествана от тригодишна предварителна работа – трудна и отговорна, защото от многото проекти и предложения трябвало да се избере най-сполучливото, най-рационалното, най-съвременното, най-перспективното.
Имало немалко трудности от инженерно-геоложки характер, от особеностите на терена. Невинаги решенията били най-правилни, имало и грешки, спорове.
Три години продължили предварителните проучвания, разработките, приемането им от експертния съвет и най-накрая – изготвяне на работен проект. Главен проектант на трасето е инж. Дена Паланкова, а големите съоръжения са проектирани от отдел „Мостове“ с ръководители инж. Георги Тодоров и инж. Драг.
Пет години след първата копка е открит първият готов участък.
Варна – Девня с дължина 23,6 км
Общата планирана дължина на автомагистралата е 426 км. За 48 години обаче са построени по-малко от половината, едва около 200 км. А строежите по нея са предимно закърпване по съсипани участъци.
Довършването на магистрала „Хемус“ между София и Варна, която догодина ще чества половинвековен юбилей от първата копка на обекта, с днешна дата изглежда мисия невъзможна.
Вече близо две години на обекта почти не се работи и няма изгледи ситуацията да се промени в близкото бъдеще.
Обвинения
С оглед на предстоящите парламентарни избори на 2 април и местните през есента най-вероятно и 2023 г. ще премине под знака на обвиненията за незаконни строежи, раздадени аванси за милиарди на избрани фирми по непрозрачен начин, изнесени с чували за Дубай.
Те бяха отправени от служебните кабинети на президента Румен Радев и правителството на Кирил Петков след падането на ГЕРБ от власт.
Бившият премиер Бойко Борисов даде благословия на вътрешните поръчки по време на третия си мандат с амбицията магистрала „Хемус“ да е готова през 2024 г., както обещаваше нееднократно.
За целта първо в края на 2018 г. бяха отпуснати 1.35 милиарда лева за 134 км от пътен възел „Боаза“ до разклона за Велико Търново (средна цена 10 млн. лв./км). Година по-късно бяха дадени още 1.38 милиарда лева за оставащите 89 км (средна цена 15 млн. лв./км). Раздадени милиарди и
нито един построен километър за 4 години.
Схемата на отпускането на парите е от държавния бюджет на агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), която подписва договора с държавната „Автомагистрали“.
Тя от своя страна сключва договори за доставка на техника и материали с десетки частни фирми, включително и за озеленяването на магистралата.
След две години закъснения през 2022 г. най-после беше пусната 16-километровата отсечка между Буховци и Белокопитово на магистрала „Хемус“, но тя е изградена след проведена обществена поръчка.
Така с днешна дата са построени 191 километра магистрала между София и Варна и остават още 227 км.
Аванси и липси
В края на февруари новият шеф на АПИ Венцислав Ангелов обеща до края на 2023 г. да бъде пуснато движението по 15-километровия участък от пътен възел Боаза“ до пресичането с третокласния път Луковит – Угърчин и пътен възел „Дерманци“.
Изпълнител на този участък е нашумялата през миналата седмица строителна компания „Хидрострой“, заради ареста на собственика й Велико Желев по „семпла битова история“, както се изрази адвокатът му Менко Менков.
Той беше арестуван за 72 часа не за „тънкия“ асфалт, който беше установен на Северната скоростна тангента от министъра на регионалното развитие арх. Иван Шишков, а заради това, че ударил бившия си служител Благой Андонов (по твърдения на прокуратурата). Желев отрича и твърди, че го е уволнил дисциплинарно заради кражби.
„За да ме изнудва, за да ме рекетира – за това е подал сигнал срещу мене“, каза той по повод сигнала на Андонов, по който беше задържан бизнесменът.
Желев разясни, че и други служители през годините са го крали, но срещу тях не е подавал оплаквания в прокуратурата.
„Не се срамуваме от това, което строим“, каза Велико Желев.
По повод констатациите за липсващия асфалт от Северната скоростна тангента извади негова проба и с метър показа, че е 27 см дебелината на асфалта.
Обясни подробно как се взимат пробите.
„Аз не казвам, че нашата компания е безгрешна и няма компрометирани участъци. Ние имаме вътрешен контрол. Той проверява обектите и ако се установят нередности, ги отстраняваме за наша сметка“, каза Велико Желев.
„Хидрострой“ има подписани два договора с „Автомагистрали“ за 15-километровата отсечка от 27 септември 2019 година на обща стойност 213.4 милиона лева без ДДС. От тази сума те са получили аванс от 139 милиона лева, според одита на Сметната палата. „Хидрострой“ обаче твърдят, че са получили 92 млн. лв.
„Ако не ни бяха спрели да работим, целият аванс щеше да бъде усвоен и отсечката пусната в експлоатация“, каза Желев. Той обаче не конкретизира кой ги е спрял да работят през 2021 г.
