Има моменти и ситуации, в които нервите на човек трябва да са железни, защото твърде много е заложено на карта. В такова положение на всички останали остава само да се молят точният човек да се окаже на точното място в точното време. Такъв късмет е извадило цялото човечество в една нощ през 1983 година, след която светът можеше да потъна в ядрен ад, ако нервите на съветския офицер Станислав Петров бяха поддали или пък той просто бе действал машинално, по протокол.
26 септември 1983 година можеше да е официалната дата на началото на края на света, ако оперативен дежурен в команден пункт Серпухов-15, намиращ се недалеч от Москва е бил някой друг, а не подполковник Петров. Тази база е отговорна за наблюдението над изстрелването на вражески балистични ракети към съветска територия. 15 минути след полунощ алармата се включила и системата показала изстрелване на ракета от САЩ. Петров започнал да търси потвърждение по различни канали в малкото време, което имал, преди да рапортува за наблюдението си по командната верига. Той поискал визуално потвърждение от службата за спътникови наблюдения, но тя не могла да му го даде поради това, че залязващото слънце пречело на видимостта. Сателитът, който можел да потвърди сигнала, се намирал точна на линията между деня и нощта. Петров имал под половин час да реши дали става дума за истинска атака, което не било невероятно от съветска гледна точка, защото отношенията между Изтока и Запада в онзи момент били много обтегнати. СССР решил да модернизира ракетите си със среден обхват, което накарало САЩ да отговори с разполагане на своите „Пършинг 2“ в Европа. През 1983 година те вече били налице на континента и напрежението било огромно.
Алармата се включила още няколко пъти, показвайки нови изстрелвания на ракети, а Петров знаел, че системата е много надеждна. Неговата робота било да вземе решението, от което зависело дали СССР ще отвърне с ядрен контраудар.
И той бил готов да го вземе.
„Баща ми не повярвал, че започва война, най-вече, защото тя не би трябвало да започне само с една ракета. Трябвало да е налице масирано изстрелване. Освен това той по принцип не вярваше, че ще има атомна война, защото в нея победата е невъзможна“ - разказва години по-късно синът на подполковника, Дмитри Петров, във видеоматериал на Би Би Си.
През цялото време на кризата Петров си мислил, че няма право на грешно решение. Нямало да има кой да го поправи.
Когато нямат право на грешка, героите не я допускат. Въпреки всички показния на системата, която вече била извадила и надпис с предупреждение за масирано ракетно нападение, Станислав Петров не изпълнил предписанията за ответна реакция при ядрен удар на врага. Надмогвайки колебанията си, той вдигнал слушалката и докладвал, че програмата подава невярна информация.
Оказал се прав. После било установено, че спътникът, засичащ пусковете на ракети, бил измамен от слънчеви отблясъци в облаците.
През 1984 година Петров се пенсионирал и оттеглил в градче близо до Москва. Според сина му той не говорел за случая, но историята излязла наяве през 1998 година. Адресът му не е бил известен, но медиите го намерили и той започнал да получава стотици писма от всички краища на света. Пенсионираният офицер получил международно признание и награди.
Както отбеляза сина му, друг на негово място можел просто да рапортува по процедура, „и край“.
Станислав Петров не е търсил известност, но почина като уважаван в цял свят човек през май 2017 година.
В онзи 26 септември точният човек е бил на точното място в точното време. А следващия път?
