Днес е прието да се смята, че вълната от българи, напускащи Родината си, за да емигрират в САЩ, Канада или другаде в Западна Европа, е бил спонтанен процес, продиктуван от икономическата стагнация в страната и неспазването на законите. Стар текст от партийния орган „Работническо дело" обаче донякъде опровергава това схващане. Ако се съди по номенклатурата на партийния печат по онова време, може дори да се допусне, че емиграцията е процес, който е бил отпушен и насочван от най-високо място в БКП. Само три месеца след свалянето на Тодор Живков и на 45-годишната комунистическа диктатура органът на БКП, който все още е с непроменено име - „Работническо дело", публикува за първи път в българския печат статия с указания как най-лесно да се емигрира в Канада. Материалът не е подписан, което според централизираната структура на партийния орган, все още съществуваща в началото на 1990 година, означава, че е поръчан от най-високо място в БКП. В текста не просто се обяснява спецификата на емигрирането. Читателят е съветван какви точно стъпки да предприеме, за да се изсели успешно и без спънки в Канада. Дописката излиза на 21 февруари 1990 година. По това време не просто управляващите наричат себе си все още комунисти, самата държава продължава да е с официално название Народна република България, а в официалното говорене властите продължават да я квалифицират като „социалистическа". BG VOICE препечатва текста дословно.

***

По данни на консулството на НРБ в Торонто меж­ду 400 и 600 наши сънародници, стимулирани от опро­стения паспортен режим у нас, са поискали през послед­ните седмици от канадските власти да живеят и рабо­тят в Страната на кленовия лист. За някои от тях ба­риерата вероятно ще бъде вдигната, но за мнозинството това е твърде проблематично. Затова съвсем не е излишно всички онези, които събират куфарите си, за да се отправят към тази богата и далечна страна, да знаят условията, при които биха могли да разчитат на успех.

Подобно на много други страни, Канада има годишна квота за приемане на имигранти. За 1989 година тя е била 160 хиляди ду­ши, разпределени в няколко категории: предприемачи и вложители на капитали, роднини, независими, пенсионе­ри и бежанци.

В първата категория, та­зи на предприемачите, вли­зат онези, които имат наме­рение (и възможността!) да създадат или купят предприятие или да вложат капитал в канадска фирма. Те трябва да гарантират създаването на поне едно работно място за канадски граж­данин.

Канадски граждани или постоянно живеещи в Кана­да лица имат право да ка­нят в Канада с цел имигра­ция своите съпруг (или съ­пруга), неженени синове и дъщери, родители, осинове­ни деца, брат или сестра. В категорията „независи­ми имигранти" влизат пред­приемачи, вложители на капитали, работници, пен­сионери, роднини, поканени да работят в семейно пред­приятие и подпомагани от роднини. За имигрантите над 55-годишна възраст е задължително наличието между 300 и 500 хиляди ка­надски долара, необходими за издръжка.

Друго изискване е по­криването на специален тест, при който успехът се га­рантира при получаването на над 70 точки, подкрепе­ни от резултатите от меди­цински преглед и полицей­ско проучване. Молбите се обработват от 9 до 15 ме­сеца. Точковата система включва девет пункта: образова­ние - 1 точка за всяка успешно завършена година, основно и средно образова­ние - максимум 12 точки; специфични професионал­ни точки, които се базират на времето, за което може да се овладее дадена търсена в Канада професия - максимум 15 точки; трудов стаж - в зависимост от стажа и квалификацията - от 2 до 8 точки; търсени в Канада професии - по специален списък, утвърден от правителството - до 10 точки; уредена работа, с разрешение от канадските власти (дава се, когато за това място не кандидатствуват канадски граждани); квота за приемане на ими­гранти - 5 точки; възраст - от 21 до 44 години - 10 точки; за всяка година отгоре (или по-малко) се отнемат 2 точки; за владеене на двата официални езика в страната - френски и английски - от 9 до 15 точки; преценка за пригод­ност, дадена на кандидата от служител на имиграционните служби - от нула до 10 точки. Предвижда се и бонификация от 45 точки за вложител на капитали.

Молба за статут на бежанец може да бъде подаде­на на всеки граничен пункт в Канада. Според официалните статистики от 1981 до 1987 година са били от­хвърлени 70 на сто от подадените молби. (Соб. инф.)