В събота следобед тръгнал към Баш мандра. Стигнал до последния разклон за местността и решил да продължи към хижата, въпреки че вече мръквало, светел си с челника. "Мислех си, че ще е лесен още четвъртчасов преход в тъмната, но красива гора. Това беше първата ми грешка - тръгнах в планината, без да се обадя и без никой да знае къде отивам. Преходът обаче се оказа тежко изпитание и продължи повече от два часа и половина с доста премеждия. Малко преди отбивката за Ситово заваля силно и премина във виелица. Тук допуснах втората си грешка - не сложих снегоходките, докато бях на завет. Едва следвах пътя като се придържах към слабо забелязващата се канавка до пътя. За няколкостотин метра, затъвайки в дълбокия сняг се изтощих ужасно, мръзнещият вятър блокираше мисленето ми и въобще не съобразих, че се боря със снега без снегоходки, което е лудост", връща кошмарната лента Дончев.
Объркал пътя, но продължил, търсейки ориентир. Пропаднал обаче в дълбока пряспа. "Щеките ми се забиха до ръкохватките в снега. Раницата не ми даваше да мръдна. Очите ми бяха пълни със сняг. Разбрах на секундата, че трябва бързо да действам, ако искам да стигна жив. Разкопах около себе си малко, свалих раницата и разширих ямата. Оформих нещо като седалка в снега и седнах ниско в ямата на завет от виелицата. Това ми помогна да се опомня и да оценя ситуацията. Бях я закъсал яко на 350 метра от хижичката по мои сметки", описва случилото се Дончев. Бил скапан от борбата със снега. "Вариантът да остана на място във виелицата беше примамлив, защото бях много изтощен, вероятно се бях отклонил от пътя и не се знаеше ако продължа дали ще стигна въобще. Имах в раницата оборудване, което можеше да ми помогне да изкарам нощта навън - алуминиево термоодеало, спален чувал, газов минипримус и канче за топлене на вода. Имах и малко храна и брадвичка, но в тази вихрушка да се запали огън, беше невъзможно. Трябваше бързо да взема решение", допълва разказа си бившият депутат. Все пак решил да тръгне, макар да не виждал във виелицата. В крайна сметка попаднал на ориентир и успял да се добере до хижата със сетни сили. "Термометърът на дървото отвън показваше минус 12, а вътре минус 8. На мен обаче вече ми беше супер на завет. Чак след като запалих печката, стопих сняг за чай, стоплих мобилния и се обадих в Пловдив и си писах със сина ми, изпих една водна чаша ром и един чайник с чай забелязах, че се е стоплило за два часа до два градуса над нулата. На мен обаче ми беше топло, бях жив, чувствах се щастлив!", завършва Владо Дончев.
