сн. “Тема онлайн“
Къдринка Къдринова
Дали ще продължи линията към мирен диалог около кризата във Венецуела, очертала се на завършилото на 15 юни в Санто Доминго 46-о общо събрание на Организацията на американските държави? Или ще надделее духът на конфронтацията? Това ще проличи още през тази седмица, когато по инициатива на Венецуела на среща в главната квартира на ОАД във Вашингтон са поканени основните международни посредници по венецуелския казус - бившите лидери на Испания, Панама и Доминиканската република Хосе Луис Родригес Сапатеро, Мартин Торихос и Леонел Фернандес. Венецуела настоя те да информират ОАД за резултатите от провежданите от тях в Доминиканската република непреки преговори между представители на венецуелските власти и опозицията.
Посредническата им мисия е под егидата на друга водеща континентална организация - Унасур („Южен съюз"), и се ползва с доверието на управляващите в Каракас. Смята се, че ако Сапатеро, Торихос и Фернандес представят на срещата във Вашингтон позитивни резултати от действията си, това ще повлияе пряко на следващата по време инициатива в рамките на ОАД, насрочена за 23 юни.
Става дума за свиквано от председателя на организацията Луис Алмагро (бивш външен министър на Уругвай) заседание на държавите членки, на което той се кани да представи свой доклад за положението във Венецуела. Алмагро вече обяви, че иска да задейства санкционна мярка срещу Каракас по линия на Междуамериканската демократична харта - един от основополагащите документи на ОАД. Ръководителят на организацията се опитва да убеди останалите американски държави, че Венецуела нарушава въпросната харта чрез потискане на опозицията.
Властите в Каракас възмутено отхвърлят подобни обвинения и контраатакуват с твърдения, че страната е жертва на агресивна дестабилизация и външна намеса във вътрешните й работи. Повечето от членките на ОАД на сесията в Санто Доминго подкрепиха Венецуела и не приеха задействането на клаузата, свързана с хартата. Въпросът обаче още не е решен окончателно и ще се доразглежда на заседанието във Вашингтон на 23 юни. Ето защо е толкова важно в коя посока ще наклонят везните Сапатеро, Торихос и Фернандес на предшестващата среща на 21 юни.
Повечето прогнози засега се скланят към перспективата за спадане на напрежението по венецуелския казус. Тези очаквания се дължат най-вече на пробива в американско-венецуелските отношения, с които завърши 46-ото общо събрание на ОАД в Санто Доминго. След остра реч на венецуелската външна министърка Делси Родригес пред форума, в която тя алармира, че страната й е обект на брутална външна намеса, държавният секретар на САЩ Джон Кери рязко завъртя на 180 градуса позицията на Вашингтон и обяви, че ще започне пряк диалог с властите в Каракас.
Кери и Родригес се събраха на двустранна среща зад закрити врати, след която венецуелката прие американската инициатива. Венецуелският президент Николас Мадуро също веднага след това приветства обрата. Кери обяви, че изпраща в Каракас за преговори един от най-приближените си и опитни дипломати Томас Шанън. Държавният секретар на САЩ също така ясно подчерта, че страната му е против задействането срещу Венецуела на клаузата с Междуамериканската демократична харта.
Венецуела прие това като своя победа на сесията в Санто Доминго, където настроенията на повечето делегати също бяха в нейна полза. Очевидно тази обща нагласа подсказа на Вашингтон, че ще остане в изолация, ако продължи линията си на конфронтация с Каракас.
Силно впечатление направи и знаковата за латиноамериканския подход реч, произнесена на откриването на форума от домакина - президента на Доминиканската република Данило Медина. Той припомни интервенцията на САЩ в тази страна през 1965 г. и настоя за извинение на Вашингтон. Въпреки победата на десницата в миналогодишните президентски избори в Аржентина и въпреки временното отстраняване на лявата бразилка президентка Дилма Русеф явно тенденцията към акцентиране върху независимостта и суверенитета в противовес на диктата от САЩ се запазва достатъчно силна в Латинска Америка.
За американската интервенция в Доминиканската република преди 51 г., която е част от цялостната политика на Вашингтон за постоянни намеси в латиноамериканските държави, говори в речта си и Делси Родригес. Тя направи пряка връзка с актуалното напрежение във и около Венецуела, подклаждано според нея от външни фактори. Родригес подчерта: „Напоследък международната десница е влязла в нещо като завера и е започнала да възприема Венецуела като блюдо на банкет, за което всеки изказва мнение, всеки поучава, всеки инструктира, всеки командва."
Външната министърка възнегодува от тези обстоятелства и настоя, че венецуелският народ, който е дал на Латинска Америка Освободителя Симон Боливар, има право, капацитет и традиции сам да решава съдбата си и да се грижи за добруването си.
Омекването на ответната американска позиция по въпроса чрез обявения от Кери старт на преки преговори с Каракас беше конкретизирано и от изявленията, направени в Санто Доминго от Мари Кармен Апонте, дясната ръка на държавния секретар на САЩ по въпросите на Латинска Америка. На специална пресконференция тя увери, че Вашингтон не поставя никакви предварителни условия на венецуелските власти и че стремежът да се подтикне вътрешния диалог между управляващи и опозиция в тази страна е само пожелание. „Само венецуелците, разговарящи с венецуелци, са онези, които могат да решат предизвикателствата пред Венецуела по конструктивен и дълготраен начин", подчерта Апонте.
Новата американска линия спрямо Каракас прави силно впечатление, защото последните години бяха белязани от друга тенденция - на постоянно ескалиране на напрежението. През 2015 г. президентът на Барак Обама дори обяви Венецуела за „заплаха за националната сигурност на САЩ", а през март т.г. продължи действието на този свой декрет.
Обтягането на отношенията вървеше с пълна сила още по времето на президента Джордж Буш-младши и още от онзи период Вашингтон е изтеглил посланика си от Каракас, на което венецуелската страна реагира с реципрочна мярка. Президентът Мадуро изтегли през март т.г. и временно управляващия венецуелското посолство в САЩ заради продължения антивенецуелски декрет на Обама.
Сегашната фаза на външен натиск срещу властите във Венецуела е свързана с подетата от венецуелската опозиция кампания за провеждане на референдум, с който да бъде отстранен от власт президентът Николас Мадуро. Опозицията твърди, че властите саботират усилията й и апелира към поддръжниците си в чужбина да я подкрепят, което се прави доста настъпателно от редица чужди правителства в десния сектор.
Сред тях с особена активност се откроява правителството на испанския премиер Мариано Рахой, което дори превърна венецуелския случай в елемент от предизборната си кампания (в Испания на 26 юни предстоят решаващи извънредни избори). А бившият десен президент на Колумбия Алваро Урибе пък призова за интервенция на латиноамериканските държави във Венецуела.
Точно по време на общото събрание на ОАД в Санто Доминго на обиколка в Аржентина, Бразилия и Парагвай беше един от водачите на венецуелската опозиция и бивш съперник на Мадуро от президентските избори през 2013 г. Енрике Каприлес. Целта му бе да мобилизира по-активна подкрепа именно в тази тройка страни, избрани неслучайно.
Аржентина смени президента си с десния Маурисио Макри на изборите през миналата година и стана любимо знаме на латиноамериканската десница, която уверява, че политическите настроения на континента се обръщат в нейна полза. Парагвай и Бразилия пък отстраниха левите си президенти чрез т.нар. институционални преврати - процеси по импийчмънт с доста спорни аргументи.
Въпреки мисията на Каприлес никоя от тези страни не рискува да заеме открито конфронтационна с Каракас позиция на срещата на ОАД в Санто Доминго. Интересният детайл е, че засега тъкмо Аржентина се опитва да пази известен баланс спрямо Венецуела, която в момента е непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Аржентина е издигнала кандидатурата на външната си министърка Сузана Малкора за генерален секретар на ООН и много внимава да не настрои Венецуела отрицателно точно сега.
Същевременно пак по време на срещата на ОАД в Санто Доминго на вътрешен терен във Венецуела опозицията провокира улични сблъсъци, актове на вандализъм и безредици. Според президента Мадуро това е било демонстративно усилие „да се подпали страната" тъкмо по време на заседанието на ОАД, за да се подтикнат висшите дипломати на американските държави към санкционни действия срещу Каракас.
Що се отнася до референдума за отстраняване на Мадуро, около който сега се разгарят толкова страсти, детайлите са следните. Венецуелската опозиция вини президента, че с управлението си е отговорен за икономическата криза в страната, свързана с висока инфлация и с недостиг на основни потребителски стоки. И поради тази причина настоява, че Мадуро трябва да бъде отстранен.
На свой ред властите и лично Мадуро твърдят, че кризата, за която имат принос и ниските цени на петрола (основният износен продукт на страната), е предизвикана нарочно от организирана от опозицията спекула и укриване на субсидирани стоки, изнасяни и препродавани на многократно по-високи цени в съседна Колумбия. Мадуро нееднократно е припомнял подобен сценарий на икономическа война, вече разиграван при подготовката на преврата срещу чилийския президент социалист Салвадор Алиенде през 1973 г.
След парламентарните избори във Венецуела през миналата година опозицията вече разполага с две трети от местата в Националното събрание на страната. Тя спечели с обещанията, че ще предприеме решителни действия за стабилизиране на икономическата обстановка в страната. И онова, с което започна, бе да задвижи процедура по отстраняване на президента с референдум.
На свой ред Мадуро в речите си постоянно подканва опозицията да прояви конструктивност и да търси решения съвместно с правителството именно за подобряване на положението в икономиката, вместо да върви към постоянна дестабилизация на властта в страната.
Според венецуелската конституция, за да се свика референдум за отстраняване на президента, е необходимо да бъдат представени 195 000 подписа в подкрепа на такава инициатива. Опозицията проведе ударна кампания и представи многократно повече - 1 800 000 подписа. От тях националната избирателна комисия призна само 1 300 000, което пак е много повече от необходимото. Процедурата бе задвижена.
Но конституцията поставя още много изисквания, преди да се стигне до самото свикване на референдум. Изпълнението им ще отнеме доста време и вероятно референдумът ще може да се състои най-рано в началото на идната 2017 г. Това обаче на устройва опозицията, защото при такива срокове основният закон постановява следното. Дори след гласуването да се стигне до отстраняване на Мадуро, мандатът му, който изтича през 2018 г., ще трябва да бъде довършен от неговия вицепрезидент и съмишленик Аристобуло Истурис. Тоест политическата линия в управлението няма да бъде променена.
Ето защо венецуелската опозиция настоява институциите в страната да пришпорят целия процес и референдумът да се проведе още през октомври т.г. В такъв случай, ако Мадуро бъде отстранен, ще трябва да се проведат извънредни президентски избори. И опозицията се надява да ги спечели.
Реакцията на венецуелските власти е, че има законово регламентирани срокове, които не могат да се нарушават само защото опозицията и външните й съюзници искат така. Натискът, който се упражнява по тази линия, се възприема от управляващите в Каракас като подтик към преврат и като външна намеса.
На този фон президентът Николас Мадуро излезе със свой план от три основни точки, по които да се намери компромис между опозиция и власти и да се търси решение за икономическата криза. Първо се предлага създаването на Комисия на истината, която да анализира обективно какви са причините за сегашното тежко положение в икономиката и да информира за изводите си гражданите на страната и международната общност. Втората идея е сключване на национално споразумение за зачитане на институциите. Третата точка е управляващи и опозиция да подпишат пакт за отказ от насилие.
Започна и създаването на местни комитети за доставка и продукция (испанската им абревиатура е CLAP), в които са включени представители на гражданите по квартали. Тези комитети са готови да изкупуват директно от производителите до 70% от продукцията им и да осигуряват доставката до гражданите. Целта е да се избегне мощната мрежа на организираната спекула, за която правителството твърди, че е основният виновник за икономическата криза.
Междувременно започна да действа и споменатата посредническа мисия за непряк диалог между власти и опозиция, която бе задвижена под егидата на Унасур. Включеният в нея бивш испански премиер социалист Хосе Луис Родригес Сапатеро се ползва с уважението и доверието на венецуелските власти. Това обаче не може да се каже не само за десния действащ премиер на Испания Мариано Рахой, но и за социалиста ветеран Фелипе Гонсалес, чиито постоянни изяви по венецуелската тема накрая доведоха до това, че той бе обявен от Каракас за персона нон грата.
Сапатеро дори получи шанс, който досега не е имал никой международен посредник - разрешено му бе да посети в затвора опозиционния водач Леополдо Лопес, който излежава 13-годишна присъда за организиране на безредици с човешки жертви през 2014 г. Затворничеството на Лопес е една от главните теми в обвиненията на опозицията срещу властите, че прилагат политически репресии срещу противниците си. Отговорът на правителството е, че Лопес е осъден не за идеите си, а за нарушения на закона, довели до смъртта на 44 души.
От решаващо значение за развитието на обстановката във и около Венецуела ще е докладът, който се очаква да изнесат Сапатеро и съратниците му в посредническата мисия на Унасур - Торихос и Фернандес, на заседанието на ОАД на 21 юни. В контекста на омекването и на американската позиция спрямо Каракас, с която ще се запомни срещата на ОАД в Санто Доминго, преобладават очакванията за постепенен спад на напрежението във Венецуела и за завой към диалога.
