Древни керамични плочки от преди 16 века могат да се окажат неоспоримо доказателство, че древногръцкият герой Ахил всъщност е бил българин. Върху една от плочките, които са открити в македонския град Виница, е изобразен Омировият герой, а върху другата ясно се разчита надписът Болгар. Глинените плочки са от V–VI век и историците ги свързват с друга подобна плочка, открита в македонския град.

Прочети още

„Поне два византийски източника посочват данни за Ахил, че е бил предводител на българи" – заяви неотдавна родният историк Александър Мошев, който е уредник на Националния литературен музей, цитиран от sanovnik.bg. Керамичните плочки могат да се разглеждат и като първообраз на днешните икони дори на някои места те са наричани винички икони заради раннохристиянския си характер.

Още македонският археолог Балабанов е предполагал, че има българска следа в произхода на Ахил.

Според него митичният герой е бил предводител на мирмидонците, за което свидетелстват 2 византийски източника – единият е от VI век, а другият - от XII век. В тези данни се съобщава, че Ахил е бил и предводител на българи.

Прочети още

Според друга теория изобразеният мъж върху керамичните плочки не е героят от Троянската война, а Свети Ахилий, който е живял през IV век. Култът към този светец е силно развивал по време на управлението на цар Самуил. „Чисто иконографски няма как християнски светец да бъде по този начин изобразен“, убеден е Мошев.

Прочети още

В древногръцката митология Ахил е син на цар Пелей и морската нимфа Тетида.

Още с раждането му на Ахил е била предвещана безсмъртна слава.

Но освен славата, на Ахил е била предсказана и смърт зад вратите на Троя. Разбирайки съдбата му, майка му Тетида го потапяла в река Стикс, за да стане неуязвим, като го държала за петата, което било единственото му слабо място. От там идва и изразът ахилесова пета, който има смисъл на уязвимо място.