Взривяването на язовир „Нова Каховка“ на 6 юни доведе до едно от най-големите екологични бедствия в региона. Водоемът е вторият по големина в Украйна, но е най-големият по воден обем 18,19 км. За сравнение най-големият язовир в България – язовир „Искър“ е 27 пъти по-малък.
Заради взривяването на язовира множество сладководни риби и птици, хранещи се с тях, са застрашени от изчезване.
70% от обема на водоема пък вече са изтекли в река Днепър, която отнася помитащите всичко по пътя си води в Черно море. Пряко засегнати са 46 селища. 3,801 къщи са наводнени или отнесени. Поради невъзможността на евакуация на домашни и бездомни животни, множество от тях са отнесени от водата.
Прочети още
Освобождаването на толкова голямо количество сладка вода допринесе и за временно
локално обезсоляване
някои райони на Черно море. Понижаване на солеността на водата с около 3 пъти (14‰ => 4,5‰) вече се наблюдава край Одеса. Водата, която се влива в морето, е преминала и през аграрни и индустриални площи. Тя е отмила големи количества биогени и петролни продукти при заливането на бензиностанции и индустриални зони. Във водите на Черно море край Одеса се наблюдават завишени нива на желязо, дървени отломки, отпадъци от бита и трупове на животни. Разпространението на органични вещества и седименти може да се наблюдава чрез сателитни снимки.
Къпането и риболовът в района на Одеса вече са забранени. Пробите на морската вода, взети от украинските власти, са показали наличието на салмонела, бактерия на холера, астравируси, ротавируси, както и яйца и ларви на паразити, които поразяват тънките черва. Освен това експертите са открили наличието на ешерихия коли много над допустимите нива.
От наблюдения на морските отпадъци през годините са налични данни, доказващи, че теченията предразполагат и струпването на отпадъци по българското крайбрежие. Очаква се чрез водите от Украйна до България да достигнат дървесни отломки, пластмасови обекти и фрагменти, уреди от бита, метални и стъклени предмети.
Експерти обаче успокояват, че няма място за паника в България заради огромната екокатастрофа.
„Това залпово подаване на голямо количество сладки води в морето локално, в украински води, е причина за екологична катастрофа в украински води. То е попаднало в северния черноморски шелф и основна част от замърсяването ще си остане там, предизвиквайки много тежки последствия. Основните морски течения са от север на юг и минават край нашия бряг, насочвайки се към Турция.
Това обаче е дълбоководната циркулация на Черно море, а тези замърсители в момента са в шелфа, плитководието“, заяви пред БНР-Варна Васко Гълъбов, завеждащ секция „Морска метеорология и специализирани прогнози за опасни явления в морето“ в НИМХ.
По думите му
българският бряг е достатъчно далеч от източника на замърсяване
и дотук концентрацията ще намалее до незначителни нива. Според него и колегите му дори румънският бряг не е изложен на сериозна заплаха.
Д-р Димитър Беров, морски еколог от БАН, пък смята, че водите, които са се влели в Одеския залив и са навлезли в северозападния шелф на Черно море, все още не са се придвижили достатъчно на юг, за да предизвикат замърсяване. Благодарение на прогнозите за океанските и морски течения и ветрове учените ще знаят кога точно тези водни маси ще достигнат българските брегове, каза той. Ако това се случи, концентрациите на химикали и други замърсители ще бъдат много по-ниски от тези, които биха създали сериозен риск за здравето или имат токсичен ефект, успокои Беров пред БНР.
„Има още един елемент на замърсяване и това са плаващите отпадъци. Това понякога се движи по-бързо, включително поради вятъра, така че можем да предположим, че ще ги видим първи“, каза той. „Става дума за битова пластмаса, от селското стопанство, както и за други строителни материали, защото много съоръжения са разрушени в района на река Днепър. Вероятно след няколко седмици такива плаващи отломки могат да достигнат нашия бряг.“
Прочети още
На 8 юни министърът на околната среда Попов разпореди засилен мониторинг.
Сателитните наблюдения и математическото моделиране на водните течения засега не дават повод за безпокойство, съобщиха от Министерството на околната среда. Проследява се състоянието не само на крайбрежните, но и на водните течения дълбоко в морето.
