По чудо, но най-вече благодарение на съвместните действия на българската и естонската полиция, ценна реликва, открадната преди 27 години от Бачковския манастир, се върна в България. Мощехранителницата е предадена на българските власти на 11 ноември в Талин.
Открита е по обява в интернет
През май 2026 г. е засечена интернет обява в сайта на естонски аукционен магазин за продажбата ѝ, съобщава българската прокуратура. Отличителните белези на предмета съвпаднали с тези на откраднатата реликва. Върху нея има и надпис, който указва принадлежността ѝ към Бачковската обител.
Окръжната прокуратура в Пловдив издава европейска заповед за разследване за спиране на търга, изземване на мощехранителницата и връщането ѝ в България. Естонските власти оказват пълно съдействие. В операцията извършена със съдействието на Евроджъст, европейската агенция за съдебно сътрудничество, участват полицейските служби на двете държави и екип на Министерството на културата.
Към момента няма привлечени към наказателна отговорност лица по разследването за незаконния износ на върнатата мощехранителница, съобщава прокуратурата.
Но как е била открадната?
„Обран е Бачковският манастир“, съобщава News.bg на 3 август 1999 г., позовавайки се на пловдивската полиция. Според архивната публикация кражбата е извършена с взлом между 31 юли и 3 август. Задигнати са пет евангелия със сребърен и позлатен обков и полускъпоценни камъни, десет дървени кръста със сребърен обков и миниатюрна резба, както и украсени сребърни кутии.
Шестнадесет години по-късно архимандрит Симон от Бачковския манастир разказва пред „24 часа“, че от обителта са откраднати десет мощехранителници. В една от тях имало частица от Христовия кръст. Той посочва 1998 г. като година на обира, докато сегашните съобщения на прокуратурата и МВР датират кражбата на върнатата реликва през 1999 г.
Следата води към частна колекция в Гърция
Любопитна следа откриваме в изследване на изкуствоведа Александра Трифонова, днес доцент в Университета в Месина, Италия. В научното списание „Зограф“, бр. 47 от 2023 г., тя представя мощехранителницата като част от частна колекция в Атика, Гърция.
Статията включва снимки на лицевата страна, вътрешността и гърба с дарителския надпис. Това поставя допълнителен въпрос: как мощехранителницата е преминала от гръцката колекция до предлагането ѝ за продажба в Естония?
Какво представлява реликвата?
Изящният предмет е изработен през 1645 г. от неизвестен златар по поръчка на проигумен йеромонах Матей. Той е от позлатено сребро и има формата на правоъгълна кутия с размери 11,5 на 8,5 сантиметра и дълбочина 4 сантиметра. Тежи 272,8 грама и е украсен както отвън, така и отвътре. На лицевата страна е изобразен Исус Христос на кръста. От дясната му страна стои Богородица, а от лявата е св. Йоан Богослов. Лицата и одеждите на фигурите са гравирани.
Според подробното описание на Трифонова композицията е украсена със 17 заоблени полускъпоценни камъка с различна големина:
- пет наситенолилави аметиста,
- шест зелени перидота,
- един тюркоаз,
- един аквамарин
- и четири тъмночервени граната.
Вътрешната страна на капака повтаря композицията и също е украсена със 17 полускъпоценни камъка. Предметът е предназначен да съхранява частица от Христовия кръст, пред която вярващите да се покланят при отварянето му.
На позлатения гръб има растителни орнаменти и дарителски надпис на гръцки, изпълнен с черната ювелирна смес ниело.
Според превода на Трифонова надписът гласи: „Кутия на Честния и Животворящ кръст на манастира „Богородица Петричка“ в Бачково. Със средствата на проигумен йеромонах Матей, 1645“.











