БСП - партията, която никога не се извини за зверствата и насилието, причинени на българския народ, днес отново празнува Девети септември и се хвали с това. "Смисълът на 9 IX е да запазим доброто от миналото. Защото, ако не помним, че сме постигали добри неща – няма да можем да успяваме и занапред, няма да носим тази вяра, че имаме силата хората да имат работа, децата да имат добро, безплатно образование, българските граждани да могат да се лекуват безплатно, да имат качествено здравеопазване. Ние социалистите помним тези неща и ще ги предаваме на следващите поколения”. Това заяви зам.-председателят на Народното събрание и народен представител от ПГ на „БСП за България” Кристиан Вигенин пред Братската могила в София, цитиран в прес съобщение на партията.
След 45-годишното управление на партията му, през 80-те и 90-те години на миналия век, България е в трета национална катастрофа - на практика фалирала, със спрени плащания по международните заеми и огромен дефицит и инфлация. Безплатното се оказа твърде скъпо. По отношение на качеството - сравнението с развития свят е шокиращо за изостанала България. Началото на третата ни национална катастрофа е именно 9-и септември.
„Днес отбелязваме важна годишнина не само за нашата партия, но и за държавата ни – 79 години от онзи 9 септември когато в България настъпи коренна промяна, страната ни тръгна по пътя на народната демокрация и социалистическите постижения, когато България престана да бъде съюзник на Хитлер и Мусолини, когато тръгна процесът на модернизация, индустриализация, развитие на науката и културата, земеделието и туризма. Идеите се променят, но нашият светъл идеал е вечен”, каза на празненствата зам.председателят на БСП Атанас Зафиров.
България и до сега държи първото място по брой външни тоалетни в ЕС (14% към 2020 г. спрямо 2% средно за Съюза). По времето на комунистическата "модернизация" процентът е много по-голям, а по същото време в Западна Европа и САЩ се правят много изобретения, довели до революции в индустрията, търговията, образованието, науката.
9 септември със сигурност носи коренна промяна, както казва Зафиров. В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. чрез преврат е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. Отечественият фронт взема властта в България с помощта на силите на Трети украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България скъсва с хитлеристка Германия и попада в съветската сфера на влияние. Събитията на 9 септември са последвани от вълна на насилие.
Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. "Народен съд" в края на 1944 г. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души. Осъдените на смърт от т. нар. "Народен съд" са 2 730 души - министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
Ето как писателят Захари Карабашлиев описва "светлият идеал" на днешната дата:
"На 9-ти септември 44-та в България идва епохата на организираното невежество. То е зло. И то обезглавява тогавашния елит. Българските комунисти, които за разлика от гърци и сърби не са водили реална партизанска война срещу нацизма и Хитлер, сега под крилото на Сталин и Димитров компенсират като колят и бесят в родината си, убиват, раздават правосъдие, крадат. Но това не е достатъчно. Да отнемат живота, спестяванията, жилищата на наречените от тях „бивши хора“ не стига. Тяхната задача е да потъпчат човешкото достойнство, да унижат. Тяхната свръх-цел е не просто телата на враговете, те искат да наранят смъртоносно човешката душа. И успяват.
Докато веднага след 9-ти, т.нар. комунисти физически унищожават елита на България, техните наследници по-късно поквариха душата на народа ни, нашето колективно психе. Всеки в рода си имаше някъде някой "народен враг", някой, за когото бе научен да не говори. Родовата памет беше прекъсната.
С две думи комунизмът е зараза на душата. Тя е особено опасна за младите и често – неизлечима.
Нашите родители бяха научени да мълчат. Те ни научиха да мълчим. И тъй като дълго мълчахме — научихме се да затискаме с мълчанията си истината. Научихме се да не помним. Свикнахме да забравяме. Обществото ни вече 30 години страда от тежка колективна амнезия.
Тази колективна амнезия води и до колективна апатия.
И е страшно трудно да продължим.
А трябва."
