Германското правителство заяви, че не е било лесно да вземе решение да освободи от затвора Вадим Красиков - руснак, осъден за убийството през 2019 г. на бивш чеченски боец в Берлин. Освобождаването на Красиков беше част от размяната на 16 затворници, между Русия и 6 западни държави, сред които и кореспондентът на "Уолстрийт джърнъл" Еван Гершкович.
През февруари руският президент Владимир Путин намекна, че ще освободи Гершкович в замяна на Красиков, като нарече последния – "човек, който поради патриотични чувства е ликвидирал бандит в една от европейските столици". Подобна размяна обаче беше сложна за Германия предвид наглостта на убийството, извършено на светло, на няколко минути пеша от парламента и офиса на тогавашния канцлер Ангела Меркел.
"Задължението ни да защитим германските граждани и солидарността ни със САЩ бяха важни мотиви", заяви правителството.
Президентът на САЩ Джо Байдън призна, че Германия е трябвало да направи значителни отстъпки, за да постигне размяната на затворници. Турция, която координира размяната, заяви, че 10 затворници, включително двама непълнолетни, са били преместени в Русия, 13 в Германия и трима в САЩ.
Германското правителство не потвърди колко негови граждани са били освободени в рамките на размяната.
Кой е Вадим Красиков, осъден за убийство в Германия
Руснакът Вадим Красиков, освободен днес в рамките на мащабна размяна на затворници, е в центъра на исканията на Кремъл: осъден за убийството в Берлин на бивш чеченски сепаратистки командир по поръчка на руската Федерална служба за сигурност (ФСС), той се оправдава в съда, че е жертва на недоразумение, посочва Франс прес.
Името му, около което витаеше загадка до края, се споменаваше от месеци като потенциален затворник, който да бъде разменен между Русия и западните държави.
На няколко пъти Кремъл и самият руски президент Владимир Путин застанаха в негова защита, поне косвено.
На 15 декември 2021 г. той е осъден на доживотен затвор в Берлин за убийството на грузинец от чеченски произход, който се е сражавал срещу руските сили между 2000 и 2004 г. в Чечения.
Засилвайки мистерията около себе си, той влезе в съдебната зала, след като фотографите и камерите я бяха напуснали.
Жертвата му, чието истинско име е Зелимхан Хангошвили, се подвизаваше под името Торнике Кавтарашвили в Германия - страната, в която живееше от 2016 г. със семейството си и където бе подал молба за убежище, след като бе оцелял в два опита за убийство в родината си.
На 23 август 2019 г., около обяд, в берлински парк Вадим Красиков, карайки велосипед, се приближава към жертвата си отзад и произвежда първи изстрел от разстояние със заглушител, след което я прострелва още два пъти контролно в главата от близко разстояние.
Според германските съдилища преди да извърши престъплението си, той е "пътувал като турист" до Париж и Варшава, а след това до Берлин.
При откриването на процеса на 7 октомври 2020 г. Вадим Красиков е казал на един от адвокатите си, че се казва Вадим Соколов, че е роден през 1970 г. и че е "руснак, неженен, строителен инженер". Оттогава той не е променял позицията си и упорито мълчи.
Според германските съдилища обаче той наистина е Вадим Красиков, роден е през 1965 г. и е бил командир на специално подразделение на руската тайна служба ФСС.
Според публикации на онлайн разследващия сайт "Белингкат" той е роден в Южен Казахстан, централноазиатска държава, която по онова време е съветска република, посочва АФП.
По време на съдебния процес редица улики затвърждават убеждението на прокуратурата относно самоличността на обвиняемия.
