Белият дом е оказал натиск върху американски космически компании да пропуснат организираната от френския президент Еманюел Макрон космическа среща на върха в Париж следващата седмица – изненадващ ход, който е оставил ръководители на компании в недоумение как да постъпят.

Представител на Службата за научна и технологична политика към Белия дом е заявил по време на закрит разговор с няколко компании, сред които SpaceX, Stoke Space, K2 Space и Astra, че присъствието на двудневната среща в парижкия „Гран Пале“ може да изглежда като мълчалива подкрепа за политическите позиции на ЕС, според двама представители на индустрията и сътрудник на Конгреса, запознати с разговора.

Макар представителят на Белия дом да е подчертал, че решението дали да присъстват е изцяло на самите компании, според източниците е изглеждало, че администрацията ги разубеждава да участват във форума, на който се очаква да бъдат представени над 120 държави. Те са пожелали анонимност.

Американската реакция идва на фона на все по-напрегнатите отношения между САЩ и европейските им съюзници заради споровете около митата, разполагането на американски войски на континента и войната с Иран. Ходът е забележителен и предвид традиционно близките отношения между Макрон и президента Доналд Тръмп, като френският лидер се опитва да балансира между критиките към американския президент и избягването на неговия гняв.

Представителят на Службата за научна и технологична политика е заявил пред представителите на индустрията, че Франция не е координирала срещата със САЩ, обвинил е страната в „антиконкурентни практики“ и е посочил, че панелите на форума не са замислени така, че да включват американската гледна точка, което може да омаловажи усилията на американската космическа индустрия. Представителят е изразил и безпокойство от участието на Китай в срещата, според запознатите с разговора.

Службата за научна и технологична политика към Белия дом, която координира националната политика в областта на науката и технологиите, е организирала разговора, за да уеднакви позициите и да отговори на въпроси за американската позиция относно срещата, заяви представител на службата, пожелал анонимност. По думите му на компаниите не са били давани конкретни указания.

„Администрацията на Тръмп продължава да си сътрудничи със съюзниците и партньорите си в космоса. Очакваме конструктивни разговори по време на космическата среща на върха по ключови приоритети, включително научни мисии, програми за изследване и космическа сигурност“, заяви представителят.

След разговора ръководители на компании започнали спешно да обсъждат дали все пак да участват, според един от представителите на индустрията.

„Европа е важен пазар за американските космически компании, но не е толкова важен, колкото Америка“, заяви той. „Американските космически компании сега са в неудобната позиция да измислят как деликатно да се откажат.“

SpaceX, Stoke Space, K2 Space и Astra не са отговорили на запитвания за коментар.

Въпреки опасенията на администрацията представители на Службата за научна и технологична политика, Държавния департамент, Министерството на търговията и НАСА все пак ще присъстват на срещата. Тя е насрочена за 9 и 10 септември и се очаква да събере делегации от различни държави, както и космически агенции, представители на индустрията, учени и военни.

Според френското правителство форумът има за цел да насърчи „открит и пряк диалог“, както и обсъждане на перспективите и възможностите за работа и действия чрез разговори на високо равнище, съобщения и работни срещи. Целта е да се проведе „стратегическо осмисляне на бъдещето на космоса“.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също планира да произнесе важна реч на срещата, съобщава POLITICO.

Форумът се провежда на фона на стремежа на Европа да изгради независими космически способности и да намали зависимостта си от САЩ. През ноември Макрон представи нова космическа стратегия и обяви планирано увеличение с 4,2 млрд. евро на военните космически разходи на Франция за периода 2026–2030 г. Така общите военни разходи на страната за космоса ще достигнат 10,2 млрд. евро. |БГНЕС