Бягство от родния дом и родната земя и дългият път през чуждото и непознатото – съдбата на всички бежанци е сходна през годините, а причините са все едни и същи. Те са нежелани, съдени от обществото, използвани от политически сили.
Хората биват прогонени заради война или религиозни убеждения, заради националност и нови държавни граници, заради държавна политика или пък заради политически възгледи. Те обаче невинаги са добре желани.
Преселението на бежанците е свързано с много болка, с големи травми, които остават във фамилната история поколения наред. Битът и неволите на бежанците са свързвани с керваните от хора,
тръгнали пеш с цялата своя покъщнина
По пътя губели не само своето имущество, но нерядко и живота си.
„Бежанците в България са посрещнати на новото място, още повече, че XX в. неслучайно е наречен „векът на бежанците“, защото бежанските вълни по това време са много“ – казва за БНТ гл. ас. д-р Милена Катошева от Националния етнографски музей, където през седмицата беше представена изложба, кръстена „Бежанци“.
„Не само след Илинденско-Преображенското въстание, а също след Балканските войни, след Първата и Втората световна война, така че проблемът е много голям. Когато бежанците се установяват на новите места, те пренасят и топонимията от родните си градове и села. Така в София се появяват улици с имена „Прилеп“, „Охрид“, „Дрин“, бул. „Даме Груев“, „Мара Бунева“ и т.н. В изложбата има снимки на такива места не само от София, но и от Пловдив, от Бургас. Ценна е и карта, която показва всички бежански потоци, тръгнали към вътрешността на България. На нея се вижда, че се преселват хора от всички земи,
останали след войните извън пределите на България
Първите бежанци тръгват непосредствено след Руско-турската освободителна война, следват вълни през 1913 г. и 1922 г.
Посрещането на бежанците в България от местните като цяло не е било радушно – казва още д-р Милена Катошева. Прииждащата вълна от нови хора, които няма къде да живеят, е възприемана като проблем от местната общност.
Например за Шумен има покъртителни спомени, как бежанците там стоят в покрайнините на града без покрив над главите си. А с идването на зимата те прокопават землянки, за да се скрият от студа заедно с животните, които са им останали.
„Много тежко е било и са минавали години, докато и държавата успее да обърне внимание на техния проблем. Предоставен е бежански заем и земя, но това е станало много след тяхното пристигане тук“.
Дъблинският регламент
„Обратните трансфери по регламента „Дъблин“ са около една четвърт от броя на тези, които приемаме. Украинските бежанци според данните към вчерашна дата с временна закрила на територията на страната са 54,142“ – каза още председателят на Държавната агенция за бежанците.
Според Тошева няма реален проблем с настанените в трите центъра на Държавната агенция за бежанци в София. Центровете в страната към момента са запълнени на 43%, което означава 1,600 човека в нашите шест центъра, най-големият от които е в Харманли, посочи Мариана Тошева.
Тя казва, че частните фирми, които охраняват центровете, не могат да се справят, въпреки че на месец получават по 300 хил. лева за дейността си. Сумата се плаща на трите охранителни фирми, една трета от средствата отиват за трите центъра в София.
Според нея засиленото полицейско присъствие в районите около центровете би помогнало.
„Средствата за охрана на центровете, както и за покриване на режийните, за допълнителни щатни бройки и за храна на настанените, се осигуряват по фонд „Убежище, миграция и интеграция“. По този фонд обаче средствата ще бъдат изчерпани за този тип дейности още в рамките на тази година и очакваме това да бъде поето от държавния бюджет“, каза още Тошева.
Колко са върнатите от България за 2023 г.?
През 2023 г. в България са върнати 590 бежанци. Това е общият брой на трансферите (лицата, които са се върнали). До момента през 2024 г. те са 192, като 77 от тях са от Австрия. Това съобщи председателят на Държавната агенция за бежанците Мариана Тошева.
По думите й не се забелязва ръст на трансферите. Ако обаче темповете на връщане на бежанци се запазят до края на годината, скокът ще е двоен. Тя уточни, че броят на заявените трансфери е значително по-голям, но много от тях не се осъществяват.
В България основният поток на лицата, търсещи закрила, е от Сирия и Афганистан.
„Идеята е държавите на първа линия да не поемат тежестта, а да има равномерно разпределение. Миналата година имахме 22 хил. молби за закрила“, каза Тошева. И допълни, че страната ни може да осигури годишно предоставяне на закрила на 30 хил. души. Над тази бройка системата за предоставяне на международна закрила би се затруднила.
Бургазлия дарява земя, за да приюти бягащите
Предприемачът Александър Георгиев-Коджакафалията, наричан „бащата на Бургас“ дарява много земя и благодарение на него се построява цял квартал за бежанци от Одринско. Това не е единственият случай за такава благотворителна дейност.
Ирландецът Пиърс О'Махони – благородник, филантроп и виден българофил, пристига в София през 1903 г. със съпругата си и създава сиропиталището „Свети Патрикий“ за деца сираци от Македония и Одринска Тракия.
Впоследствие тези деца са осиновени от Пиърс О'Махони, взимат неговата фамилия и получават солидно образование. Сред възпитаниците му са видни личности от началото на м.в., сред които лекари, бойци от армията, учени, юристи и пр.
Униформите, които са имали осиновените от О'Махони деца наподобяват народната носия от Дебър (днес в Северна Македония). Дори на снимките самият О'Махони е облечен в дебърска носия. Той е бил близък с Уилям Гладстон, заедно защитават българската кауза в британския парламент след потушаването на Априлското въстание в Османската империя. От Гладстон разбира и за трагедията на бежанците след Илинденско-Преображенското въстание. Любопитно е, че при дипломирането си всяко дете от сиропиталището е получавало по един куфар, наричан „куфара на татко Пиер“, в който той е слагал всичко най-необходимо – по два ката дрехи и обувки, за да могат на първо време децата да бъдат осигурени.“
Моментната ситуация
Центровете за настаняване на ДАБ към момента са запълнени на 43%, което означава общо около 1,600 човека във всички центрове, като най-големият от тях се намира в Харманли. Центърът в „Овча купел“, където има сигурна зона за непридружени непълнолетни, към днешна дата е зает на 78% или над 400 души. Във „Враждебна“, където капацитетът за настаняване е 300 души, има настанени 216, а във „Военна рампа“ има 194 лица. Спадът на мигрантите е характерен за зимните месеци. Мариана Тошева обясни пред БНТ, че основният поток мигранти след пандемията са групи мъже. Това налага и искането охраната на центровете за бежанци да се поеме от МВР, а не от частни охранителни фирми, както е сега.
„За мен реален проблем с лицата, които са настанени в трите центъра, няма в степента, в която в последните дни сме свидетели на масово говорене и спекулиране с конкретиката в различни медии, да не говорим в социалните групи. Има спад. Той не е необичаен заради зимния сезон“, посочи Мариана Тошева.
От Държавна агенция за бежанците още през 2022 година инициират разговори с МВР, от които искат да поемат охраната на центровете, поради бързото запълване на капацитета и профила на настанените. В момента в центровете се случват по думите на Тошева „инциденти от битов характер“.
„Те като цяло са много редки. Тази година това е първият ни инцидент. Извън центровете – това са живи хора, различни хора. Не може да се твърди, че инциденти, които са се случили или са провокирани от чужденци, са точно от лица, търсещи закрила, които излизат от тези центрове. Както и МВР потвърди след като проведе съответните действия“.
