Знаете ли защо Финландия е сред страните с най-ниска детска смъртност в света, тоест по-малко от 5 на 1,000? Защото новородените там по традиция спят в... кашони. Всъщност става дума за голяма и красива катронена кутия, която съгласно специална правителствена програма се полага на всяка бременна жена и съдържа като дар от властите всичко най-необходимо за отглеждането на бебе. Смята се, че носи добър късмет, ако дребосъкът в първите седмици след раждането си и спи в същия кашон, предвидливо снабден с бебешко дюшече със съответните размери.
Сред другите артикули в комплекта, който всяка година се обновява съгласно най-актуалните изисквания на педиатрията и бебешката мода, има и пелени, биберони залъгалки, камизолки, ританки, гащеризони, „космонавтчета", спални чувалчета, чаршафчета, хавлийки, шампоанчета, кремчета, гребенчета, термометри, играчки и т.н. Шишета за хуманизирано мляко не са включени, за да се насърчава естественото кърмене.
Програмата стартира още през 1938 г., когато Финландия е изостанала и бедна малка страна с големи демографски проблеми. Целта е чрез правителственото подпомагане да се стимулира раждаемостта, а и да се снижи високата по онова време детска смъртност, която възлизала на 65 на 1,000. Това проработва толкова добре, че програмата остава да действа вече 75 години независимо от смяната на правителства и управляващи партии. Днес тя обхваща абсолютно всички бъдещи майки независимо от социалния им статус и от материалното им положение.
Бедни или богати - няма никакво значение
защото във фокуса е не майката или семейството, а бъдещото малко човече, на което така се дава „равен старт в живота" още от първите му дни. Впрочем отначало не е било точно така. През първото десетилетие от старта на програмата тя е била предназначена само за семейства с ниски доходи. Но от 1949 г. става всеобща.
По принцип съществува възможност вместо кашон с „пакета на майчинството" (както често го наричат) да се получи и финансовата му равностойност в размер на 214 евро. Но в 95% от случаите майките препдочитат кашона, чието получаване се е превърнало вече в национална традиция и цял ритуал.
„Според новото законодателство предаването на кашона е обвързано с редовни медицински прегледи в специализирани обществени предродилни клиники в течение поне на четири месеца от бременността", обяснява пред ВВС Хейди Лиесивеси от финландската социалноосигурителна институция, известна като „Кела". По този начин правителственият дар се грижи не само за бъдещите бебета, но насочва и майките към доказани професионалисти в системата на общественото здравеопазване, което в системата на гарантираното от държавата социално благоденствие е на подобаващото ниво. Още през 40-те, 50-те и 60-те години на ХХ век около програмата на практика се създава широка мрежа от специализирани държавни болници и служби за социално осигуряване, пояснява Мика Гислер, професор от Националния институт по здравеопазване и добруване в Хелзинки.
75-годишната традиция днес обединява с хубави спомени вече много поколения финландки. 49-годишната Рейджа Клемети с умиление разказва как е ходила до пощата да си взема кашона за всяко от шестте си деца. „Получаването беше много вълнуващо и бе нещо като
форма на пръв контакт с бебето
Майка ми, приятелите, роднините - всички тръпнеха да видят какво съдържа комплектът тази година и в какви цветове са подбраните дрешки", казва Рейджа пред ВВС. Впрочем дрешките винаги са в неангажиращи спрямо пола на детето цветове (за да стават и за момченца, и за момиченца) и със съответни картинки по тях в стил унисекс.
78-годишната свекърва на Рейджа и до днес не е забравила емоцията от получаването на кашона за първия от четиримата й синове, роден през 60-те. Признава, че била съвсем неопитна и нямала представа от какво може да се нуждае едно бебе, така че „пакетът на майчинството" бил отлична помощ. „По нещата от кашона може да се определи в коя година се е родило бебето, защото асортиментът се променя ежегодно. Симпатично е да видиш друго дете, облечено в дрешки като на твоето и да си кажеш - ето това бебче се е родило в същата година като моето", обяснява Тита Вайринен, 35-годишна майка на две деца. Тя е работеща жена с напрегнат график и е доволна, че освен парични разходи „пакетът на майчинството" й е спестил и време, защото не се е наложило да обикаля магазините, за да набавя необходимите вещи преди раждането и да търси най-изгодните цени.
„Скоро бе оповестен един доклад, според който финландските майки са най-щастливите в света - включително заради кашона. Продължават да се грижат много добре за нас, дори и днес, когато са налице доста други социални орязвания", подчертава Тита. Тя признава, че при раждането на второто си дете е предпочела да вземе паричния еквивалент на правителствената помощ, като същевременно е използвала за отглеждането на новото бебе дрешките, останали от баткото.
През годините
съдържанието на кашона се променя в крак с времето
През 30-те и 40-те в него например слагали платове и тензух, защото тогава жените масово сами шиели дрешки и пелени за децата. Оскъдицата по време на Втората световна война пък наложила използването на хартиени чаршафи, но въпреки всичко програмата не била прекратена. Голямото улеснение за майките дошло с въвеждането през 60-те на еластичните и немачкаеми тъкани, от които днес са направени повечето бебешки дрешки. През 1968 г. за първи път в комплекта влизат пелените за еднократна употреба. Но не задълго. С настъпването на ХХІ век те са заместени от старите пелени от тензух и бархет с цел предпазване на околната среда.
Ключова цел на програмата е да се мотивира доброто майчинство и бащинство. „Навремето често се е практикувало бебетата да спят в едно и също легло с родителите си, което не само е нездравословно и нехигиенично, но може и да е опасно. Наложително било това да се промени. Ето защо предлагането на възможността кашонът да се използва и като бебешко креватче е помогнало за изграждането на навика бебето да спи отделно", сочи Пану Пулма, професор по финландска и северна история в Хелзинкския университет.
Напоследък комплектът включва и илюстрирана книжка, което приучава малчуганите още от съвсем малки да свикнат да прелистват страници и ги насочва към бъдещ по-задълбочен интерес към книгите. Впрочем Финландия се гордее и с една от най-ефективните си образователни системи. Тя е безплатна и достъпна за всички, а частни училища почти няма. Държавата не е шампионка по инвестирани в този сектор средства, по-скоро е в „златната среда" със заделяните 7% от БВП на фона на 5.4% в САЩ и 8.7% в Дания. Въпреки това финландските ученици неизменно заемат първите места в международните класации за ниво на образованост, а учителите им, които задължително трябва да имат магистърска степен, за да преподават, са горди с професията и реализацията си. Учителските заплати не се различават много от средните за ЕС - между 21 хил. и 31 хил. евро годишно. Но социално учителският труд е много ценен - той е един от най-престижните в страната. Преподавателите освен това имат голяма свобода в избора на методика, не са обвързани с норми и излишни изисквания.
„Струваш толкова, колкото знаеш" - това е един от водещите рефрени във финландското общество. Като основополагащ елемент в него са заложени и равните възможности за всеки да получи добро образование. Първокласниците тръгват на училище също като у нас - на 7 години. Наред със самото обучение (от началното училище до университета) безплатни са също помощните материали по време на часовете, както и училищните закуски и обеди. Занятията започват всеки ден около 8.30-9.00 ч и продължават докъм 15 ч с половинчасова обедна почивка. Всички 18-годишни абитуриенти минават през държавни матури, но не повече от две. Средно в един клас има 23-ма ученици.
За добрите постижения на финландското образование спомагат не само чисто училищните дейности, но и местната култура, и семейните нагласи, и традициите. Преобладаващата лутеранска религия култивира високо чувство за отговорност и цени хората по постиженията им. Освен това според нея до Бог се стига чрез четене на Библията и чрез писаното слово, а това несъмнено стимулира пиетета на финландците към книгите и четенето - нищо че днес черквите в страната са полупразни, а жителите не са особено религиозни. Просто лутеранските норми вече са част от традициите в обществото и в семейството. Страстта към четенето се поддържа и от широка мрежа на обществени библиотеки. А първото стъпало към знанието е, както видяхме, книжката с картинки още от кашона на „пакета на майчинството"...
Виктория Любомирова, “Тема”
