Батошево е разположено в началото на живописното средно течение на река Росица, на левия й бряг, там, където тя плавно обикаля хълма. Неизвестно откога селото разполагало с храм, посветен на „Св. Димитър". В самия край на ХVIII в., по време на кърджалийските размирици в Османската империя, черквата на селото била ограбена и опожарена.
Вероятно през второто десетилетие на ХIХ в., около 1817 г., селяните възобновили храма си, но този път той бил малък, дървен и полувкопан в земята. Намирал се на 4-5 м източно от олтара на сегашния храм, който бил построен през 1864 г.
Не е известно точно кога е основан Батошевският девически манастир „Въведение Богородично". Опожарен е през 1674 г. и възобновен два века по-късно от Миню Попкоев като „семеен“ манастир, в който първа монахиня е една от дъщерите му - Мария. Манастирът е свързан и с подготовката на
Априлското въстание през 1876 г.
Другата светиня на селището е Батошевският мъжки манастир „Успение Пресвета Богородица". Той се намира югозападно от селото. Основан е през XIII в. по времето на цар Михаил-Асен, за което свидетелства намереният каменен надпис. Турските нашественици го опожаряват и разрушават до основи, а през 1836 г. пещерският майстор Константин го издига наново с красива каменна черква. Иконите в нея са рисувани от възрожденския иконописец Станислав Доспевски, а дърворезбованият иконостас в черквата е дело на тревненския майстор резбар Цаню Захариев. През Възраждането тук е било създадено едно от
първите светски килийни училища
По време на Априлското въстание в манастира са пребивавали Бачо Киро и Ангел Кънчев.
Според известния Батошевски надпис, намерен в манастира през 1836 г. и съхраняван в Националния археологически музей в София, обителта е основана през ХIII в. Запустява след падането на България под турско робство и бавно се разрушава почти до основи. Сред останките на светата обител се заселва монахът Исай, който прави неуспешен опит да склони турските власти да му се разреши възстановяването на манастира. Това се осъществява 3 години по-късно със съдействието на родолюбиви граждани от Севлиево и майстор Константин от Пещера. През 1836 г.
с щедри дарения и за рекордно кратко време
164 дни - била построена черквата под ръководството на майстор Константин. Тук винаги има богомолци или просто хора, решили да подишат чист въздух и да се насладят на тишината и красотата на светата обител. Тихо стъпват по калдъръма, като че ли се боят да не пробудят стари, забравени спомени. Дали през снежната зима или през горещото лято винаги може да пристъпите прага на светата обител. Бъдете сигурни - ще ви посрещнат с усмивка.
Началото на обучение на девойките
Мария, трета дъщеря на дядо Миню, е причината за основаването на девическия манастир и е първата монахиня и игуменка в него. Така се слага началото на грижата за грамотността и на девойките. Когато била едва седемгодишна, тя тежко заболяла от едра шарка. Липсата на добри лекари и ваксина поставили малкото момиче в твърде критично състояние. На изплашените й родители не останало нищо друго освен да отправят горещи молитви към Бога, за да не отнеме свидното им чедо. Те дали обет, че ако дъщеричката им оздравее, ще я посветят цял живот да служи на Бога. Не след дълго състоянието на Мария се подобрило и
скоро оздравяла напълно
Богобоязливите родители благодарили на Господа за великата му милост и като за начало помислили за правилното възпитание и обучение на любимото си чедо. Вкъщи малката Мария била възпитавана в истински християнски дух и с мисълта, че нейният живот е вече предопределен на Бога. В това я насърчавали не само родителите й, но и брат й и двете й по-големи сестри. Когато брат й Коста станал учител в селото, Мария била изпратена при него в мъжкото училище да получи елементарна грамотност. Тогава с нея тръгнали на училище още няколко момичета.
В края на 1860 г. брат й я завел да учи известно време и в Севлиево при учителя Марин Калугеров, след което
постъпила като послушница
в Габровския девически манастир при игуменката Ефросиния. През 1865 г. Мария дошла да види родителите си, които решили окончателно да я приберат близо до себе си. След дълги увещания я склонили да не се връща вече в Габрово. За целта баща й решил тайно (плана му знаел само синът му Коста) да основе девически манастир в самото село. След като брат й бил ръкоположен за свещеник, Мария символично, в домашна обстановка, била посветена в монашество от родителите си под името Магдалина. Дядо Миню закупил в края на селото място (сега това е средата на манастирския двор) за 450 гроша от стара батошевска фамилия. През есента на 1871 г. родителите на Мария завели по най-тържествен начин дъщеря си
в новоприготвеното й жилище
На въвеждането й в бъдещия манастир били поканени много селяни от Батошево и околните махали. След като енорийският свещеник извършил водосвет, дядо Миню произнесъл следното кратко слово: „Чедо! Днес изпълнихме обещанието си, което бяхме дали на Бога преди време, когато ти беше болна от страшната болест шарка. Тогава те обрекохме да слугуваш на Господа през целия си живот, ако той ти подари здраве и живот. Той послуша молбата ни. Амин!“.
Мария още от 1866 г. се смятала за послушница и смирено се готвела за монашеския постриг. Тя била отведена от близките си в Батошевския мъжки манастир, където на 26 ноември 1872 г. отец хаджи Севастиян я постригал за монахиня под името Магдалина. Така от късната есен на 1872 г. започнало съществуването и на Батошевския девически манастир „Въведение Богородично“ с първа игуменка монахинята Магдалина.
