Балтийските държави преговарят със съюзниците от НАТО за увеличаване на разположените на тяхна територия войски, а целта е възпиране на Русия, съобщи пред Ройтерс естонската министър-председателка Кая Калас. Шефът на алианса заяви от своя страна, че повод за подобно решение би могло да стане евентуално нападение на Русия срещу Украйна. Русия, която съсредоточи войски по границата си с Украйна, поиска да бъде сложен край на подобни разполагания на войски на алианса в близки до нея страни и западният отбранителен алианс да не се разширява повече на изток. Днес тя изложи исканията си за гаранции за сигурност в Европа пред 30-те съюзници от пакта в Брюксел. След тези разговори генералният секретар Йенс Столтенберг заяви, че изпращането на подкрепления в източните членки на НАТО ще бъде обмислено сериозно като вариант, ако Русия нахлуе в Украйна. Литва, Латвия и Естония, които някога бяха управлявани от Москва, членуват в ЕС и НАТО от 2004 г. и отдавна се стремят към засилване на ангажимента на алианса към тях.
"Разбира се, че обсъждаме с нашите съюзници възможността да увеличат присъствието си тук, за да може това да действа като възпиращ фактор", каза във видеинтервю за Ройтерс от Талин Кая Калас, без да навлиза в подробности. "Ако погледнете картата, балтийските държави са натовски полуостров и затова имаме своите опасения." В Брюксел Столтенберг заяви: "Ако Русия отново използва сила срещу Украйна и нахлуe на нейна територия, тогава сериозно ще трябва да обмислим необходимостта от увеличаване на присъствието ни в източната част на алианса". Пожелал анонимност дипломат от НАТО заяви пред Ройтерс, че въпросът за допълнително разполагане на войски в балтийския регион може да бъде обсъден на насрочената за средата на февруари среща на министрите на отбраната от алианса. НАТО разположи свои части в Литва, Латвия, Естония и Полша, след като Русия анексира Крим през 2014 г. Във всяка от тях има по малко над 1000 войници. Калас заяви, че е възможно съществуващите формирования на балтийска земя да бъдат подсилени. Западът може да води конструктивни разговори с Москва, каза естонският премиер, но добави, че едновременно с това той трябва да покаже на Русия, че ако тя изостри ситуацията в Украйна, ще плати висока цена под формата на икономически санкции. "Мисля, че не трябва да се хващаме в този капан - да обсъждаме какво Западът би могъл да направи, защото Западът не е направил нищо нередно", каза Калас. "Западът не е сформирал военни групи, за да напада Русия." Москва отрече да има агресивни намерения и заяви, че има право да разполага войски където пожелае в своите граници.
