Балчик е град с древна история и много богата култура. Първите заселници на териториите около Балчик са траките и затова днес тук можете да научите много за техния начин на живот, вярвания, бит и култура. Първоначално тук бива основано селище и наречено „Круни“ или „Кроунол“, останало от по-рано населявано тракийско селище от околността. Името на града идва от гръцки „Извори“ и е свързано с факта, че в околностите има множество карстови извори. По-късно бива преименуван на Дионисиполис от Дионисий, бога на виното и празненствата. На самия морски бряг, североизточно от Варна, се намира удивителното селище Балчик - едно от най-живописните по българския черноморски бряг. Градът е разположен терасовидно и се белее над морето. Още в тракийско време на платото е имало селище. През V век пр.н.е. по тези места идват гръцки преселници, които били запленени от красотата на морския бряг и основават свой град. Плодородната земя била засадена с лозя и хората произвеждали великолепно вино. Образът на Дионисий бива изсечен на монетите тук и градът е представлявал изключително важен център след Одесос (Варна) до започването на новата ера, който привличал с богатствата си.

След поредица нашествия и разрушения

по времето на Римската империя започва да запада. В средните векове, след като става владение на болярина Балик, е наречен Балчик. Върху руините на някога процъфтяващия и могъщ български средновековен град се полагат основите на мизерно поселение - характерен белег за всички места, върху които се стоварват ударите на завоевателя. При първото нападение на казаците от Подонието, Запорожието и Северна Таврия през 1604 г. вече се среща новото име - Балчик. Най-ранните тьлкувания на името навеждат към турския му произход: балчук - тиня, кал; бал - пчелен мед, докато някои приемат за първообраз станалото вече

легендарно име на архонта Балик – Балчик

Усилената стопанска дейност в края на XVIII и първата половина на XIX в. превръща Балчик в най-активния търговски център на Добруджа. Въпреки масовото разоряване и емиграцията демографски градът нараствал и в началото на XIX в. имал около 4000 жители, които към 1872 г. се удвояват.

След Кримската война градът разцъфтява и се развива като зърно-търговски център. След Балканската война преминава в територията на Румъния. Първата национална катастрофа от 1913 г. нанася тежък удар на България - анексирана е Южна Добруджа. Както от цяла Южна Добруджа, така и от Балчик и неговата околия пътят на емиграцията поемат най-видните представители на интелигенцията и прогресивни личности. Кралският двор желаел да превърне града и неговата околност в бисер на Западното Черноморие - между 1924 и 1936 г. кралица Мария започнала строителство на

своя лятна резиденция

изградена в съчетание на старобългарски, молдавски, мавритански и ориенталски стил - тя се състояла от постройки, които заедно с новоформираната ботаническа градина парк - дело на италианските архитекти Америго и Аугустино - представлявали проект на бъдещето. Започват градежите и на множество летни вили. Прокарва се първият асфалтиран път от лятната резиденция до града, който е електрифициран. За бърза и ефикасна връзка със столицата Букурещ е отворено гражданско летище. По това време градът се превръща в луксозен център.

След 1940 г. Балчик отново преминава на територията на България. Разположен в удобен залив между красиви бели хълмове, градът е привлекателно място

от дълбока древност до наши дни

Неповторимата природа, древната история и днешната романтика на Балчик са постоянен извор на вдъхновение за писатели, поети и художници. Балчик от древни времена е град на влюбените. Днес градът привлича туристите с неповторимостта на старинните си къщи и улици, които са съхранили древната му атмосфера. Красивите му къщи сякаш са накацали една върху друга и от където и да погледнеш, надолу виждаш морето. Лабиринтът от малките улички на стария град с каменните стълбища и чешми очарова с романтиката и красотата си.