Избраният за президент на САЩ Джо Байдън е изправен пред сериозни външнополитически предизвикателства. Че едно от тях ще е Владимир Путин показва голямата хакерска атака срещу компютърни системи на американското правителство, която почти със сигурност е организирана от Кремъл, пише в. "Ню Йорк таймс". До вчера Путин още не беше признал изборната победа на Байдън, а подкрепяни от Кремъл медии от седмици доволно разпространяваха безпочвените твърдения на американския президент Доналд Тръмп за измама при гласуването. Руският лидер едва ли е особено щастлив, че времето на Тръмп с подхода му към Русия е към края си, което предполага напрегнати, ако не и враждебни отношения с Байдън, прогнозира вестникът.
Много от основните цели на новоизбрания президент на САЩ - съживяване на контрола върху въоръженията, борба с климатичните промени, справяне с пандемията от коронавирус и стабилизиране на Близкия изток - ще изискват сътрудничество с Путин, който не крие своята враждебност към западните интереси. Байдън и неговият екип по националната сигурност трябва да намерят начин да постигнат това, макар да полагат усилия да обуздаят Русия, чиито войски тормозят американските сили в конфликтни зони по света и чиито подкрепяни от държавата хакери са се намесвали в президентските избори в САЩ. Въпреки че Путин беше явен противник по време на президентството на Барак Обама, когато Байдън беше вицепрезидент, бъдещият американски лидер ще се изправи пред един още по-дързък руски президент, който отстоява интересите на своята страна и се противопоставя на тези на САЩ, не само в райони, които Москва нарича близка чужбина, но също в Западна Европа, Африка, Латинска Америка и Арктика. Путин се превърна в заплаха и в САЩ, проявявайки се като злонамерен играч във вътрешната политика, чиито проксита заливат социалните медии с дезинформация и се опитват да се намесват в избори, показвайки негативно отношение към демократи като Байдън, коментира "Ню Йорк таймс". Понякога най-доброто, което може да се направи за даден проблем, е да не правиш нищо, поне първоначално. В момент, когато Байдън се готви да поеме президентството, това може да е най-добрият съвет във връзка с Близкия изток. Това пък пише в. "Вашингтон пост" в статия, настояваща, че новоизбраният президент на САЩ би трябвало да обмисли подход на "творческа пасивност" в региона. Близкият изток се превърна в гробище за последните трима американски президенти. Те усещаха характерния за външната политика на САЩ подтик към действие - изпращане на войски, изтегляне на войски, налагане на санкции, сключване на тайни споразумения и всякакви други неща, смятани за необходими. Но сега, когато пренастройва политиката, Байдън би трябвало да обмисли първоначален подход на "творческа пасивност". Да не бърза да променя числеността на войските на никое място; ограниченият брой военни, които в момента са разположени в Сирия, Ирак и Афганистан, са управляеми и полезни. Също така да не бърза да възобновява ядрените преговори с Иран. Подготвянето на подобно действие ще отнеме известно време, а американската дипломация би трябвало да се стреми да стабилизира целия регион - от Ливан до Йемен, а не просто да се заеме отново с иранския ядрен въпрос. Добре е да се започне тайно, да се проучат възможностите. Както гласи една древна мъдрост: "бързай бавно", пише авторът на статията.
