Президентът на САЩ Джоузеф Байдън реши да обяви края на бойната мисия на амираконската армия в Ирак. Той формално ще настъпи в края на тази година. Държавният глава на САЩ има намерение да смени фокуса на политиката си в азиатската страна и предприема стъпки към освобождаване на армията от другия голям военен ангажимент, заедно с Афганистан, започнал в годините след терористичната атака от 11 септември. Вашингтон ще концентрира усилията си в укрепване на демокрацията в Ирак. "Мисля, че нещата вървят добре. Ролята ни в Ирак ще бъде... да продължим да обучаваме, да помагаме, да се справяме с "Ислямска държава" - ако се наложи. Но към края на годината вече няма да сме в бойна мисия" - каза президентът на САЩ. Байдън съобщи за промените в мисията на армията на САЩ в Ирак пред репортери в Овалния кабинет, заедно с намиращия се на посещение иракски премиер. Минестър-председателят Мустафа ал Казими, с отслабени позиции и подложен на натиск от проирански фракции в страната си, се среща с президента на САЩ днес във Вашингтон, за да обсъди хипотетично оттегляне на американците и да получи политическа подкрепа три месеца преди парламентарните избори в Ирак. Тази първа среща на иракския лидер с Джо Байдън става седмица след довело до жертви нападение в Багдад, отговорността за което беше поета от джихадистката организация "Ислямска държава" (ИД), която, макар и официално победена през 2017 г., продължава да извършва атаки в страната.

Прочети още

В събота, малко преди заминаването си за американската столица, Ал Казими обяви лично в Туитър ареста на членовете на "терористичната клетка", отговорна за самоубийствения атентат, отнел живота на 30 души. Бърз резултат, който му позволява да твърди, че иракската държава има капацитета да гарантира собствената си сигурност. Ал Казими има нужда от официално изявление на Вашингтон, което да предефинира американското присъствие в страната, за да намали натиска на влиятелните проирански иракски фракции, искащи изтеглянето на 2500-те американски военни, които все още са разположени в Ирак.

"Изявления с козметичен ефект"

Повечето американски войници, изпратени през 2014 г. в рамките на международна коалиция, за да помогнат на Ирак да победи ИД, бяха изтеглени по време на президентския мандат на Доналд Тръмп. Официално в Ирак няма бойни части, като американските военни играят ролята на "съветници" и "инструктори" на армията и на иракските сили за борба с тероризма.

Лидерът на иракската дипломация Фуад Хусейн, който посети Вашингтон преди премиера, увери, че "дискусиите ще доведат до график за изтеглянето на американските сили". Американските медии от своя страна говорят за "предефиниране" на мисията на войските. Но според Рамзи Мардини, специалист по Ирак в института "Пиърсън" на Чикагския университет, не би трябвало да има "радикални промени" в американската политика.

Прочети още

Срещата би трябвало да доведе до "изявления с козметичен ефект, които да обслужат политическите интереси на иракския премиер, но реалността на терена ще отразява сегашното статукво и трайно американско присъствие", заяви той. "Последното, което искат САЩ, е да напуснат Ирак и да се окажат след няколко години пред същата ситуация, със завръщане на ИД", подчертава западен дипломатически източник, като констатира, че "повечето причини, които позволиха появата на ИД, все още са налице".

Предизборна кампания и енергийна криза

ИД, която контролираше големи части от Ирак и съседна Сирия от 2014 до 2017 г., беше победена и прогонена от градските центрове. Но нейни членове й все още се срещат в планините и пустинните райони.

"Ал Казими, който без съмнение се надява да остане премиер, иска да се възползва от американската подкрепа и да избегне влошаване на вътрешната обстановка", анализира Саджад Джияд. В този контекст, добавя той, една от ключовите точки в дискусиите във Вашингтон е също да бъде получено облекчение, което да позволи на Ирак да сключва сделки с Иран, без да попадне под действието от вторичните американски санкции, засягащи страните, които търгуват с Техеран. Енергийната криза в Ирак беше утежнена от спирането на иранските доставки на газ в края на юни, поради неплатени сметки на стойност 6 милиарда долара.