Отдаване на апетитни обекти без търгове, изплащане на незаконни обезщетения на приближени до властта дружества, клиентелизъм, облагодетелстване от позициите си в управлението, присвояване на държавни пари. Не, не става дума за България през 21-и век, а за България в началото на миналия век.
Един лъгал, че цъфтим, друг платил на себе си - все в лична полза. През 1911 г. петима български министри отиват на съд за корупция, от тях двама са бивши министър-председатели. Обвинителният акт е над 700 страници, свидетелите са 591.
Обвиняеми са ген. Рачо Петров, бивш министър-председател и министър на външните работи, д-р Петър Гудев, бивш министър-председател и министър на вътрешните работи, д-р Никола Генадиев, бивш министър на търговията, ген. Михаил Савов, бивш министър на войната, и Иван Халачев, бивш министър на общите сгради, пътищата и съобщенията.
Петимата са обвинени в
нарушение на конституцията
„чрез систематическото неспазване на законите и във вреда, причинена на държавата в лична полза“. Тримата премиери, чието управление се разследва, са начело на правителства за кратко. Рачо Петров оглавява 26-ото правителство от 19 май 1903-а до 4 ноември 1906 г. Димитър Петков е начело на 27-ото правителство, което е на власт от 1906-а до 1907. Той е баща на земеделските политици Никола Петков и Петко Д. Петков. Убит е през 1907 г. Петър Гудев е министър-председател в 29-ото правителство от 16 март 1907-а до 29 януари 1908 г., пише 168chasa.
На 7 декември 1906 г. при внасяне на бюджета на България за 1907 г. министърът на финансите Лазар Паяков е направил експозе за финансовото положение на държавата, в което рисува с най-оптимистични изрази благосъстоянието, консолидирането на бюджета и големите излишъци. Но още незаглъхнали отгласите за
цветущото положение на страната
Паяков изненадва народното представителство с един нов държавен заем от 145 млн. Оказва се, че от цялата сума страната получава само 25 млн., а останалите 120 млн. остават на разположени на Банк дьо Пари да ги употреби за най-различни цели, неспоменати в договора, нито упоменати пред Народното събрание. Това е част от обвинението на бившите министри ген. Михаил Савов и Никола Генадиев. За това са разследвани само те, защото други министри не са обвинени. Михаил Савов е от личностите в нашата история с много противоречива слава. От една страна, забележителен военен, а от друга, смятан за един от виновниците за Първата национална катастрофа. Обвиненията срещу петимата се десетки, простират се на 3 страници. Едно от обвиненията на Никола Генадиев е, че е дал на концесия рафиниране на петрол и
производство на газени тенекета
Разследването срещу тях започва по начин, познат и днес. На 22 февруари 1910 г. няколко депутати от опозицията и „няколко от болшинството“ внасят предложение, с което искат 14-ото Обикновено Народно събрание да назначи „изпитателна комисия“ за управлението на страната през периода 5 май 1903 - 16 януари 1908 г. относно „делата на някои бивши министри от кабинета на Рачо Петров, Димитър Петков и д-р Петър Гудев“. На 25 февруари 1910 г. събранието „единодушно възприема предложението“, като решава да назначи 15-членна „изпитателна“ комисия (сега депутатите я наричат временна анкетна комисия - б.р.). Комисията „тутакси се захвана“ да проучва управлението между 1903-1908 г.“. На 11 ноември 1910 г. докладът е готов. Месец по-късно, на 10 декември, шуменският депутат Атанас Краев предлага министрите в доклада
да бъдат дадени под съд
На 13 февруари 1911 г. Народното събрание решава „да се предадат на съд за системно нарушение на законите и вреда, причинена на държавата за лична полза“. Предварителното дирене засяга само онези престъпления, които са посочени в решението на Народното събрание. И днес е така - народен представител може да бъде съден само за това, за което парламентът е дал съгласие да му се свали имунитетът. На 27 февруари 1912 г. следствието заедно с всички преписки е предявено на разследваните. То „остава в ръцете им“ повече от два месеца. Оказва се обаче, че и тогава е имало „шиканиране“ (мотаене - б.р.) на процеса, защото бившият министър на търговията не се е явявал редовно пред следствената комисия за предявяване на обвиненията, заради което му дават 20-дневен срок. На 12 май 1912 г. следствената комисия приключва работа с предявяване на обвиненията. Петимата са съдени от Държавния съд. Никой не влиза в затвора точно за тези обвинения.
Рачо Петров си изплаща обезщетение за траверси
Ген. Рачо Петров е обвинен, че е изплатил обезщетение в размер на 748 500 лв. на предприятието, построило жп линията Радомир – Кюстендил, и е сключил спогодба за изплащане на обезщетение в размер на 480 000 лв. на предприемачите братя Иванови, доставили траверси. Още през 1897 г. парламентът възлага на дружество „Петров, Джумалиев и Сие“, в което влиза самият Рачо Петров, изграждането на линията на стойност 12 475 000 лв. То обаче не успява да изпълни задълженията си, поради което правителството решава да спре изграждането на линията. Между съдружниците започва спор, заради скандалите дейността е прекратена, но Петров не се предава. Той изпраща протест до правителството, защото според него договорът за жп линията бил нарушен от тях. Държавата изплаща на дружеството 748 500 лева. Дружеството е предупредено, че ако не продаде траверсите, „ще гният за негова сметка“. Между дружеството и братя Иванови започват дела. През 1903 г. Рачо Петров обаче става министър-председател. Министерският съвет одобрява спогодба между дружеството и държавата. Изплатено е ново обезщетение от 480 000 лв.
„Правителството на Петров решава да даде една печалба на дружеството и за да може да прикрие своята постъпка, поне външно, то я нарича с широкото понятие обезщетение“, пише в обвинителния акт. В него е пресметнато, че през 1904 г. една траверса струва 4.33 лв., а по спогодбата са платени 6.91 лв. за доставена, а за недоставена – 6.10 лв. „Явна е щетата, която се нанася на държавното съкровище, само и само да се избави дружеството от материалната отговорност, която му е предстояла“, се казва в обвинителния акт.
278 000 лв. вместо в полицията отиват в „частната кесия“ на Петър Гудев
След смъртта на Димитър Петков управлението е поверено на Петър Гудев - председател на 13-ото Обикновено Народно събрание. „Пое управлението на 5 март 1907 г. и покрай многото мъчнотии, които предстояха заради кризата, в която управляващата партия беше докарала страната, имаше да се разправи със задачи и в своето министерство - отпускане на 300 000 лв. на полицията за безопасността в България“, се посочва в обвинителния акт срещу Гудев, който е и вътрешен министър. Министърът има „държавни нужди“ и получава 112 500 лв. Парите отиват в личната му сметка. Там попадат и 153 200 лв. от кредит за македонските бежанци. Пред следствената комисия той не отрича, но обяснява, че така е „можел по-добре да върши деликатната служба в странство“, защото към чиновниците в народната банка нямал доверие, защото „били партизани“. По-сетне открито признава, че с парите е купувал акции, облигации и си е направил къща.
Иван Халачев взема подкуп, за да узакони железария
Търговецът Рафаел Леви построил триетажна сграда на ул. „Пиротска“, по онова време строителната част на София. Получава разрешение за къща и склад, но вместо това внася машини за железарска работилница. С намесата на полицията тя е затворена. Познат го свързва с депутат, който се среща в хотел „Континентал“. „Каза ми, че ако искам да се свърши работата, трябва да дам 20 000 лева, взех да плача. Той омекна и попита колко мога да дам. Каза ми, че тези пари не са само за него, а ще има и за големеца“, разказва Леви. Той дава 5000 лева. След това проблемът му получава обрат. Министърът нарежда да се разреши железарията, въпреки че това било в нарушение на закона.
Военен министър сключва договор за патрони с фабрика за... консерви
Военният министър ген. Михаил Савов сключва договор за патрони с фабрика за консерви след ходатайство на депутат. Тъй като е имало „недоимък“ на патрони в неприкосновения запас през 1903 г., Министерството на войната „почувствало нужда“ от доставката им. Затова на ген. Савов са отпуснати първо 400 000 лева, а после няколко милиона. След като получава парите, той вика „да дойдат с първия трен“ представителите на фирмите „Келер“ и „Рот“. „Дали е имало преговори с тези фирми, това нигде се не вижда“, пише в обвинителния акт. Добри Петков, който е полковник и депутат от Народнолибералната партия,ходатайства за фирмата „Манфлед Вайс“ от Будапеща, за да даде и тя оферта. Инспекторът на артилерията предупреждава министъра, че тази фабрика „не е сериозна, защото е за консерви и подвижни фурни, а патронният й отдел е слаб и нов“. В крайна сметка ген. Савов възлага на фабриката да достави 13 млн. патрони за 5 седмици.
