Антибиотиците са едно от най-големите постижения на ХХ век, довели до съществено намаляване на броя на смъртните случаи, причинени от широко разпространени в миналото и често смъртоносни инфекциозни агенти. Антибиотици се съдържат и в организма на човека. Такъв е лизоцим (в слюнката, в сълзите) и интерферон. Днес за медицински цели се използват около 40 вида антибиотици.

В наши дни големият проблем е прекомерната употреба на антибиотици. А това може да доведе до дисбактериоза на червата, тъй като тези препарати убиват не само вредните микроорганизми, но и нормалната микрофлора на червата. Ако балансът не бъде възстановен, това се отразява на работата на имунната система. За намаляване на риска от развитието на дисбактериоза повечето специалисти препоръчват да се приемат и противогъбични препарати и/или препарати, възстановяващи микрофлората на червата.

Друг голям проблем е, че при тези препарати нараства устойчивостта на бактериите към тях. Това се случва, от една страна, заради употребата на едни и същи евтини антибиотици в болниците, а от друга - заради пренасищане с антибиотици при отглеждането на животни.

Терминът антибиотик често се използва в разговорния език като определение за всички антимикробни средства, но на практика лекарства, като популярния бисептол например, не са антибиотици, защото те се различават и по механизма на своето въздействие върху микробите, и по ефективността и общото им въздействие върху организма.

Различните бактерии са чувствителни към различни антибиотици. Бактериите са способни да изработят устойчивост към препаратите и ако един препарат ни излекува веднъж, това не означава, че той ще ни помогне да се справим с инфекцията и следващия път. С антибиотици не могат да се лекуват вирусни и други инфекциозни заболявания. Например острите респираторни заболявания и грипът са предизвикани от вируси. С тях антибиотиците не могат да се преборят. Тези инфекции следва да се лекуват с имуномодулатори, интерферони и противовирусни препарати. При назначаване на антибиотици при такива заболявания дори са възможни бактериални усложнения.

Ако на здрав организъм са необходими около 2 л течности дневно, то при приемането на антибиотици е различно. Тогава са необходими 3-3.5 л дневно, и то предимно плодови сокове с високо съдържание на витамин С, чай с лимон и др., тъй като естествената аскорбинова киселина помага на тялото да се пребори с инфекциите.

Газираните и алкохолните напитки трябва да се изключат напълно от употреба по време на лечението.

Някои антибиотици не е добре да се поглъщат с цитруси, тъй като съществуват съвременни препарати, които се разрушават в кисела среда. Със сок от грейпфрут не се вземат антибиотици, предупреждават учени. Те припомнят, че и натуралните сокове намаляват активността на действието на антибиотиците.

По време на лечение с антибиотици се препоръчва консумация на повече зелени листни зеленчуци, супи и бульони, които ще наситят организма с антиоксиданти и хранителни вещества.

Антибактериалните препарати могат в определени случаи да предизвикат различни нежелателни реакции при тяхното приемане (токсични реакции, нарушения на микрофлората, лекарствена алергия). Според статистиката антибиотиците са най-разпространената причина за лекарствена алергия, което, разбира се, не означава, че трябва всички да се откажат от тяхното използване.

Антибиотици често се назначават след оперативна намеса. Без тяхното приложение често се развиват сериозни усложнения - например след ангина (която не е лекувана с антибиотици), могат да възникнат поражения на сърцето (ревматизъм, миокардит) и на бъбреците. Без лечение на остри заболявания (пневмония и др.) с антибиотици се увеличава вероятността от хронични заболявания - хронична пневмония, хронична инфекция на пикочните пътища.