В България хора ме предупреждаваха да не казвам, че свиря и на улицата - смее се Ангел. - Такъв невероятен кеф е да застанеш някъде, да извадиш челото от калъфа и да засвириш... „ Казва го едно непораснало момче. Авторът на над 200 композиции, с престижни места в световните чартове, извървява драматичен път, изпълнен с унижения. Пребиван е заради цвета на кожата си, гонен е от улиците на Виена, нощувал е под звездно небе... Но е останал един вечно усмихнат, позитивен и добронамерен 29-годишен чаровник. Не помни мига, когато на 3 години и половина от дома за сираци в Пловдив го осиновява диригентът Кирил Търпов. Никой не иска мургавото момченце, плод на мимолетна авантюра между българка и индиец. Търпов пък скоро се е развел, иска да си осинови дете и да му осигури по-добро бъдеще.
Един ден сяда на пианото, а детето изпява безпогрешно „Зайченцето бяло“. Търпов го пробва на все по-високи тоналности - детето има перфектен слух. Когато става на 4 години, тръгва на уроци по виолончело. В детската градина никой не иска да играе с него, а майките казват на децата си да не общуват с „това циганче“. Спасението идва от баща му, който заминава за Щатите, когато Ангел е на 6 години. На 16 години вече е написал първата си творба. Завършва гимназията по музикално и сценично изкуство „Фиорело Х. ЛаГуардия“ в Ню Йорк. На 19 вече композира с невероятен размах contemporary, или
модерна класическа музика.
Избира много труден път - да изпълнява своя класическа музика. Бащата вижда сина си като соло музикант или първо чело в оркестър, но мечтите на Ангел са други. „Дискриминацията заради цвета на кожата ми продължи и в училище, и в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) в Пловдив, където учих една година, защото баща ми се беше върнал в България. Обиждаха ме, нагрубяваха ме, обаче всеки път, когато засвирех, ме слушаха в захлас и отношението към мен моментално се променяше, поне за кратко“, споделя Ангел.
През декември 2013 г. заминава да следва във Виенската консерватория със 100 евро в джоба. Плаща за няколко нощувки в хостел. Докато свири на улицата, му открадват куфара, лаптопа и телефона, остава само с челото си. На Бъдни вечер го гонят от хостела, а по Коледа е на улицата. Там свири, там спи. Гладен и изтощен, моли за един кроасан в една пекарна, а от там го гонят и заплашват, че ще извикат полицията.
Свири на улицата
събира 70 евро и плаща за нощувка в хостел, за да се изкъпе и да се наспи. През януари е приет в консерваторията с чело и композиция и с пълна стипендия. Тогава среща своя първи партньор и двамата наемат апартамент заедно с един алкохолизиран руснак, истински кошмар. Когато една вечер той тряска в земята телевизора, двамата се махат. Скитат от хостел на хостел. Шансът го среща на улицата, където през 2014 г. го чува австралиецът Николо Йонгелинг. Силно впечатлен от таланта му, той заснема безплатно първите му 3 видеоклипа. Друга среща с Моника Рейерс, мениджър, променя живота му завинаги. Тя му урежда престижни участия, а той вече се подписва с творческия псевдоним ANgel. Правят малко, но много качествени видеоклипове, с които славата му на виртуоз се разнася из Виена и следват десетки концерти при пълни зали. „Не е ли абсурдно, че във Виена - градът на музиката, много пъти „арестуваха“ моята музика?... Можеше да се свири само на определени места“, споделя Ангел. Веднъж направо го арестуват както свири и го тикат зад решетките за няколко часа. Това го провокира да създаде емблематичната си композиция Save Me From This Hell („Спаси ме от този ад“). Видеоклипът показва как е вкаран в затвора, за което полицията на Виена го съди, а на делото съдията казва: „Музиката ти е страхотна“.
„Както влязохме в съдебната зала, така и излязохме“, смее се с глас Ангел. Пет поредни месеца „Спаси ме от този ад“ е
номер едно в чартовете
за независима музика в Щатите и Европа и дълго време е в топ 100 зад океана. В Австрия го определят като „най-доброто модерно класическо произведение за последното десетилетие“. На 26 години той вече е с над 200 оригинални композиции. „Брилянтен, блестящ, уникален“ са най-честите определения на музикалната критика за него. Издал е 2 албума и много отделни сингли. Във Виена Ангел преживява и инфаркт, когато е само на 25 години. Лекарите са шокирани - толкова млад и с инфаркт. Искат да разберат дали няма някаква наследственост. От тогава вече 4 години с баща му продължават да издирват родната му майка. А бащата индиец е невъзможно да бъде открит. От септември 2018 г. ANgel решава да избяга от полицейщината във Виена и е щастлив, че
живее и твори в Лондон
сам, със своя котарак Сали. Забелязан е от Саймън Кауъл, създателят на „X Фактор“ в Обединеното кралство, и по негова покана през 2019 г. е ВИП гост в шоуто. В Лондон в началото той отново свири на улицата, но вече за 2 часа събира 120 паунда. Няколко пъти е свирил за MTV и различни шоута. През 2020-та в Лондон и цялото Обединено кралство се въвеждат изключително крути мерки заради пандемията. Спират всякакви концерти, ограничено е дори излизането на улицата.
„2020-та си я „откраднах“ малко за себе си. Пак си писах музика, само че реших да не издавам нищо“, споделя Ангел. Той е силно впечатлен от хюман дизайна, който му помага по-добре да разбере себе си и другите. Сянката на дискриминацията все още тегне над него, мачка самочувствието му и го комплексира, чувства се като втора ръка човек. „Знаеш ли, когато напиша едно парче, не си го харесвам. И трябва много хора да ми кажат, че е страхотно, за да го приема“, споделя музикантът с въздишка.
Отдавна е спрял да брои колко композиции е създал. Пише музика за чело с пиано, оркестър и струнни инструменти. Казва, че спокойно „издържа себе си и котарака“ от авторски права. Продължава със страст да прави свой своеобразен флашмоб и на улицата. „Само в България уличните музиканти се възприемат като просяци“, коментира Ангел. Приема, че парите, които му дават случайните минувачи, са израз на оценката за неговата музика. И днес просто спира на улицата, изважда челото от калъфа и свири в захлас. „Обичам да усещам свободата да изказвам каквото искам, създавайки музика, и хората, които я слушат, да намират нещо за себе си“, казва той.
Най-шантавото място, на което е свирил, е било в метрото, вътре във вагона. „Едни момчета видяха калъфа с челото и поискаха да свиря, а аз щракнах с пръсти, казах „Окей“ и започнах. Около мен веднага се събра тълпа, а после видях, че в отворения калъф на челото са пускали пари. За едни 10-20 минути се бяха събрали около стотина паунда“, споделя Ангел.
Днес е щастлив, че най-после е открил любимия човек, който го разбира и е много навътре в класическата музика. Той е имал свой оркестър и е първият слушател и критик на новите му композиции.
„Сега е в Литва и когато записвах едно парче в студиото, го включих на живо да види и чуе всичко“, вълнува се Ангел. Отказва категорично да живее в България заради дискриминацията за цвета на кожата или сексуалната му ориентация. В Пловдив е бил брутално пребит от шестима на улицата ей така, без повод, защото го вземат за циганин. „Лежах и гледах минувачите, и никой не се спря - споделя Ангел с въздишка. - Повиках такси, а шофьорът каза: „Аз такива цигани като теб не карам“ и отпраши... Би трябвало да се чувствам смачкан след подобни неща, но музиката ми дава крила! Благодарение на нея съм оцелял психически, защото ми дава свободата да изразявам себе си, да бъда себе си“. Наскоро е бил и
на червения килим
като ВИП. В Лондон за пръв се организират инфлуенсърските награди „Magnified Influencer Awards“ (MIA), на които ANgel е бил поканен като специален гост. „Беше страхотно предизвикателство, особено в днешни дни - споделя той с вълнение. - Страшно съм горд, че направих световна премиера на сингъла ми „Tearless“ („Без сълзи“) на тези награди! Посветих го на трагедията в Украйна, но има и личен момент. То в един момент като ти се струпат много неща, и сълзи не ти остават...“ „Без сълзи“ - така е решил да продължи живота си талантливият композитор и виртуоз на челото.
