Андрей Райчев
Веселин Стойнев, „Икономист"
Унизена ли беше европейска България с незаконното предаване на бизнесмена Абдуллах Бююк на Турция?
- Държавите нямат понятия за унижение. Въпросът е принципна политика ли се води, или конюнктурна. В случая това беше дълбоко конюнктурен акт. България се опитва да спечели време в разразяващия се конфликт Турция-Европа. С надеждата, че турците могат да оставят България като специален случай по проблема с мигрантите. И предаването на Бююк, и предаването на кюрдите след това са актове, които са един вид молба или реплика към Ердоган за специални отношения с нас. Дали е правилно, или не - веднага ще кажа: не е правилно. Но ако ме питате - ако вие бяхте министър-председател, как щяхте да постъпите, не мога да кажа.
Но доста груба бе тази „операция" и последвалите все по-оплитащи се обяснения.
- Тази история сама по себе си е груба, това е отвратителен груб шантаж. Ако не ми давате привилегии, казва Ердоган, аз ще ви разкатая фамилията с бежанска вълна. Това се казва в прав текст. А Бойко Борисов просто опитва да печели време. За България такава вълна ще бъде много тежко изпитание, да не дава Господ. Тук не говорим за падане на правителства - това са дреболии. А за това, че тези хора, десетки или стотици хиляди, първо ще се натъкнат на едно много агресивно население, което ще казва: стреляй! Второ, страната просто физически не може да издържи. Ние не сме Германия, която може да допусне стотици хиляди хора, и все едно бълха я ухапала. За нас това няма да е бълха.
Каква е гаранцията, че ако Ердоган скъса с ЕС за бежанците, България пак няма да я залее бежанска вълна?
- Не може да има никаква гаранция. Борисов се мъчи по всякакъв начин да се измъкне и ако може, да отклони големия удар към Гърция. Надявайки се, че някак си ще се изсулим. Разбира се, в една политика на изсулване няма нищо хубаво. Пак казвам - като човек казвам твърдо „не" на предаването на Бююк, но ако бях аз на държавното кормило, не съм сигурен как бих постъпил.
България не остава ли сама - в ЕС страните се групират по интереси по проблема с бежанците, а ние сме сами с Турция при един разпадащ се по този въпрос Евросъюз?
- Сами сме в смисъл, че граничим с нея, а другите говорят дистанционно. Разбира се, трябва да се приближим максимално към Гърция, но тя пък не е в цветущо положение. Така или иначе ние сме сами с Гърция на границата с Турция.
В България обаче се води една много самостоятелна политика по отношение на бежанците. Защото ние арестуваме преминаващите незаконно границата, другите страни не ги арестуват - оказват им хуманитарна помощ, викат им психиатър и т.н. Нещо, което според мен е коренът на грешката. А тя започва от една лингвистична особеност. Думата „бежанец" означава нещастен човек, човек, сринат от обстоятелствата, който идва на границата, чука на вратата и казва - добър ден, помогни ми. Това обаче е човек, който идва и те моли, той няма никакви претенции, освен да остане жив. Но в масовия случай днес това не са бежанци, а икономически мигранти. Които идват със семействата си, които ни ядат безплатната храна, които на всичко отгоре ни презират, щипят жените ни и правят най-различни гадости, викайки през цялото време: „Аллах акбар!" Такъв тип човек по никакъв начин не е бежанец и ние нямаме никакво задължение към него. Напротив, нашите граничари имат задължение да не го пуснат. И ако той много настоява да влезе - да го набият. А ако стреля - да го застрелят. Разбира се, има и истински бежанци. Но покрай тях се вмъкнаха другите и именно те сринаха либералния модел на Европа. Европейският лъв се оказа неспособен да се справи с мишката, която му гризе опашката, а той се притеснява дали тя няма да се отрови от пигмента в неговата опашка.
Ще има ли морален проблем за нашето общество връщането на Бююк, или той ще остане болка само на една либерална интелигенция?
- Подозирам, че второто, колкото и да е неприятно.
Значи премиерът Борисов по-скоро би спечелил одобрение сред широките народни маси с тази постъпка?
- Този вид политика по принцип среща подкрепа у хората.
Има ли някаква стратегическа дълбочина в тази политика, или това е типичното тактическо отиграване на ситуацията от премиера?
- По никакъв начин. България никога не е можела да преследва някаква стратегическа дълбочина. За това трябват много по-големи национални ресурси и много по-единен народ. Тук, първо, ресурсите са ограничени, второ, народът се разединява по всеки повод. Каква стратегия? А и толкова често правителства. Бойко Борисов е вече вторият по продължителност на поста министър-председател в историята на България без комунистическия й период - втори след Стамболов, 6 години премиер. Стамболов единствен, и то с други методи, изкарва 7 години. Иначе средният живот на българския министър-председател е под 2 години. Каква стратегия при това положение? А и защо да гледаме само политиката? Я вижте националния отбор по футбол. Там старши треньорът не изкарва средно и една година. Така че няма стратегия, има само тактика, а тактиката изисква бързо да се ориентираш кой е по-силен и да се долепиш до него. Лошото е, че силните се сменят. Ти таман си се прикачил към един, той взел, че станал по-слаб от другия, и пак трябва да го сменяш. Гениалният китайски пълководец Сун Дзъ е казал: стратегия без тактика е дългият път към победата; тактика без стратегия е шумът преди поражението. Затова и историята на България е пълна със спечелени битки и загубени войни.
Такъв тип тактическо наместване ли е размразяването на енергийните проекти с Русия след стоплянето на отношенията Турция-Русия?
- Бойко Борисов много отдавна преследва подкрепата на ЕС за газовия хъб и накрая я получи. Това е по-скоро едно ритуално движение - добре де, айде, на ви едно потупване по рамото. Но Борисов със страшна скорост превърна това потупване по рамото в нещо - пак не много реално, но все пак много по-реално от това потупване, получи едно „добре, добре" от Путин. Малко преди кулминацията на стоплянето Путин-Ердоган Борисов пребори ЕС да му разреши хъба и се обади на Путин буквално преди срещата с Ердоган, и му каза - ние вече май имаме разрешение. И получи нелош отговор - суровичък, но отговор: ако има юридически гаранции от Европа, заповядайте. Путин му каза: миналия път ми казахте, че Европарламентът гласува против и че Еврокомисията ви написа писмо; вие не можахте да устоите на този натиск и няма да можете и в бъдеще; затова сега ми кажете точно какво е разрешила Европа. Все пак обаче това е дипломатическо завоевание, защото на тази база Борисов може сега да отиде в Брюксел и да каже - превърнете вашето обещание в реалност. Е, това е малко като да ловиш с трици маймуни, но България няма особено с какво да лови маймуни освен с трици. При АЕЦ „Белене" положението е същото - има разрешение от ЕС за още един реактор, а Русия ни държи с огромна неустойка за произведения.
А какъв е реалният интерес на страната от тези проекти?
- Имаме много голям интерес през нас да мине газовата тръба, както и при всяка друга страна, защото вече и от теб зависят, не само ти си зависим. Нашата зависимост от Русия е огромна, но ако тръбата минава през нас, зависимостта е обратна. А Европейско-американският съвместен отказ Русия да прокара тръба през България изобщо не бе свързан с България, бе свързан със стопирането на Русия - първо в слаба форма, през България, после и директно.
Не става ли твърде висок залогът за президентския пост, въпреки че той сам по себе си не е особено властови? Първо Борисов вдигна високо цената му, като каза, че ако управляващата коалиция загуби изборите, трябва да се ходи на предсрочни парламентарни. После съобщи, че заради сложната международна обстановка две много добри кандидатури на ГЕРБ са отпаднали. А през цялото време съмненията, че той ще се кандидатира, остават, колкото и да говори обратното. Опасно ли е политически това напомпване с драматизъм на президентската надпревара още преди да са ясни основните претенденти?
- Защо да е опасно? Борисов постигна една много приятна за него цел - да скъси максимално кампанията. Останаха около 2 месеца, а можеше да са 6, което като управляващ не му е изгодно. Продължавам да мисля това, което казах преди повече от година - че логиката изисква той самият да се яви на изборите през ноември. Разбира се, това не е задължително, но изглежда, вариантите са той или Томислав Дончев, като бих заложил 60:40 в негова полза. На него не му трябва да води кампания, той няма някакви нови съобщения към българския народ - който го харесва, го харесва, който го мрази, го мрази. За него най-добрият вариант дори е еднодневна кампания. Противниците му пък изпаднаха в една глупава вътрешнопартийна война, която се води срещу Корнелия Нинова. Това е глупаво, защото нейната позиция е сигурна, изключено е да й направят преврат или нещо подобно. Водят битка под много глупаво знаме: тя направи вътрешнопартиен референдум за обединение вляво, това изисква естествено отстъпки, получи „да" с огромно мнозинство, а те сега твърдят, че тя продава интересите на партията. Това е битка фактически за разединение на левицата. Тяхното много скромно зрънце мисъл или желанийце е самата Нинова да се кандидатира, да се провали и да сдаде партийното лидерство. Което, разбира се, няма да се случи.
Възможен ли е вариантът Бойко Борисов да се яви на президентските избори и ако ги спечели, да предизвика предсрочни парламентарни, да подаде оставка като президент, да остави вицепрезидента да доизкара мандата и като партиен лидер евентуално отново да спечели предсрочния вот за НС. По логиката, че трябва да се печелят всички избори, при които той се презарежда с легитимност, иначе изтлява.
- Не ми се вярва. Защото явяването за президент е много важен акт в политическия календар на Борисов. То означава - аз започвам да излизам от политиката. Да, два мандата като президент, сигурно той си представя, естествено, но въпреки всичко това е началото на края. Президентският пост безспорно е много важен, свободен си в много отношения, защото министър-председателят е с вързани ръце в много отношения, но така или иначе това е тип пенсиониране. Освен това изглежда като трик. Помните Меглена Кунева как каза, че се явява за евродепутат, после се отказа и колко години й опяваха. Та няма да изглежда добре тая работа и при Борисов. Аз бих предложил друг фейлетон: Бойко Борисов трябва да се закълне като президент на 19 януари - на тази дата преди 5 г. се закле Росен Плевнелиев. Но на коя дата ще подаде оставка като премиер - достатъчно рано или достатъчно късно? След оставката му, ако парламентарната рулетка не „уцели" нов кабинет, президентът трябва да назначи служебно правителство. Въпросът е кой президент - Плевнелиев, понеже Борисов още не се е заклел, или Борисов, понеже вече се е заклел. Избирането на премиера за президент има своята процедурна загадка.
