В понеделник Украйна съобщи за тежки боеве в Луганска област и обвини руските сили за поредна атака срещу цивилни - в Харковска област. В редица украински региони продължават проблемите с електричеството заради руските удари. Случаят от миналата седмица с двете ракети, които поразиха погранично полско селце, взимайки две жертви, отеква в публичното пространство, поставяйки въпроси относно сигурността на държавите в Източна Европа и източния фланг на НАТО. Германия предложи на Полша противоракетна система "Пейтриът", която да повиши отбранителните способности на Варшава, както и въздушно наблюдение с нейни изтребители.
Алиансът побърза да деескалира ситуацията, обяснявайки, че падналите ракети не са били руски, но разследването продължава, както и въпросите за рисковете, които все по-често излизат от географията на конфликта.
След охладените страсти остават въпросите за опасностите пред Алианса, как ще изглежда конфликтът в Украйна през следващите месеци и какво представлява войната в едно по-широко геополитическо тълкуване на процесите.
Руслан Трад е журналист, военен анализатор и експерт в областта на конфликтите и международната сигурност. Съавтор на книгата "Руските невидими армии" и автор на "Убийството на една революция", която проследява задълбочено конфликта в Сирия. Съосновател на военния журнал Де Ре Милитари и част от екипа на DFRLab. Няколко дни след инцидента в полското селце Пшеводув потърсихме Руслан с идеята да намерим отговори на най-важните въпроси след инцидента в регионален и по-глобален план.
Все още тревогата е налице. Страните в региона реагираха остро на инцидента и това напрежение продължава, въпреки официалните изявления, последвали срещите както на НАТО, така и на местно ниво. Публичните изказвания до голяма степен следват опит за деескалация, воден от САЩ. В същото време, Чехия, Румъния, Полша, Естония и Литва продължават да изглаждат своите защитни съоръжения, а също да провеждат учения. Инцидентът с ракетата, паднала на полска територия, остави сериозна следа. Всяка от страните в региона, включително България, има вече досег до последствията от воденето на военни действия в Украйна. Докато по българския бряг бяха намирани мини, а също и тялото на загинал украински пилот, то в Молдова падаха снаряди, за щастие без жертви, а по протежение на границите на Полша има постоянен риск от ескалация и инциденти. Да не забравяме и падналия чак в Хърватия дрон. Когато става дума за възможност за ескалация между Русия и държава от НАТО, винаги първо се цели деескалация. НАТО е отбранителен алианс - нещо, което се забравя често в публичните дебати. Държавите-членки имат право да поискат помощ, когато се почувстват под заплаха или тяхната територия и сигурност са компрометирани. Взимането на решение за общи действия е съвсем друго. В случая с Полша, все още има разследване за произхода на ракетата. Украйна настоява, че не е нейна ракета и вероятно ще бъде включен и украински разследващ екип. Най-големият проблем е, че подобни инциденти ще стават все по-чести. Войната в Украйна и руските атаки превръщат целия регион на Източна Европа в несигурна зона, която е изложена на опасности от различен характер - неконтролирано движение на хора, възможност за падане на снаряди на територията на трета държава, шпионаж, нерегламентирана дейност. Това е една от причините регионалните правителства да предприемат все повече защитни и превантивни действия.
Как оценяваш поведението на съюзниците в първите часове на инцидента?Хладнокръвно и бързо, макар че трябва да кажа, че в първите часове след излизането на новините за станалото в Полша, имаше сериозен ръст на напрежението и дори се появиха гласове за превантивни действия срещу Русия. В такива ситуации Москва е особено притеснена за териториите си в Калининград, тъй като тази откъсната руска зона присъства в заплахите на балтийските държави и Полша.
Трябва да се признае, че НАТО реагира адекватно като алианс и успя да потуши навреме ескалацията и по-крайните мнения на държави-членки.
Съюзниците заявиха, че ракетите най-вероятно не са руски и става дума за инцидент. Но ако приемем, че бяха руски в същата хипотеза за ицидент, това би ли променило реакцията на НАТО? Можем ли да очакваме при такава ситуация по-остра реакция и засилване на активността на НАТО по източния фланг, тоест промяна на военната динамика в региона от гледна точка на съюзниците?Категорично. Дори с опитите на САЩ и други страни от алианса да деескалират, при по-различни обстоятелства може би щяхме да видим ескалация, свързана с активиране на Член 5. Но в нашата сфера, макар често да се обмислят различни сценарии, предположенията са опасни, тъй като включват спекулации и непотвърдени данни. Все пак, да не забравяме, че Украйна е на друго мнение и държи на това си мнение с ожесточеност и твърдост. Вероятно има данни, които не са изнесени до този момент и които ще бъдат дискутирани. Също така да не забравяме, че след инцидента има раздвижване на позиции и редица съюзници на Киев решиха да предоставят още повече оръжие, включително има консенсус относно предаването на ПВО системи. Украйна има сериозна нужда от противовъздушна защита и това стана ясно за пореден път по време на сериозния ракетен обстрел от страна на Русия.
Още нещо - в Литва има военни учения, движение на сили има по целия Източен фланг, създават се планове за действие при евентуална ескалация. В този смисъл, събитията в Полша за Алианса са само още един тревожен сигнал.
Да се върнем на член 5. До момента 11 септември беше единственият катализатор за активирането на колективен отговор от съюзниците. Руско-украинският конфликт разкрива ли подобни рискове с оглед на настоящия етап от войната?Да, има такъв риск. Но е важно и желанието за война с държава като Русия. Макар НАТО да превъзхожда военно Москва, последиците от конфликт - дори ограничен - ще бъдат в глобален мащаб. Войната в Украйна вече излиза извън границите на Украйна с намесата на Иран, например. Москва и Техеран вече постигнаха редица споразумения за военна помощ за руската армия, а наскоро стана ясно, че иранците ще сглобяват атакуващи дронове на руска територия. Ако има поука, която да се научи от намесата на Иран в Йемен и други страни в Близкия изток, където Техеран снабдяваше прокси милиции с дронове и балистични ракети, е, че конвенционалният начин на водене на война не е готов за такава заплаха. Прекратяването на руско-иранския съюз, е все по-необходимо. Тази все по-очевидна намеса във военните действия създава въпроси за алианса и особено за държавите, които граничат с Украйна. Несигурността се отразява и в Северна Европа, където се увеличават рисковете от саботажи, както видяхме със “Северен поток” и инцидентите в Дания, и Германия. Наемат се хакерски групи, които действат от територията на Иран, Северна Корея и Русия, за да атакуват важни системи в Европа и САЩ.
В този ред на мисли, имаме активизиране на система от санкции, действия срещу мрежи, които са свързани с Русия, Китай и Иран, действащи в нарушение на санкциите и доставящи важни компоненти на Москва. Ескалацията вероятно ще се движи по тази плоскост, далеч от обществеността, за която войната в Украйна ще остава далечен, макара и важен конфликт. Ще има засилване на специалните операции и шпионажа, саботажните действия, опитите за прекъсване на снабдителни линии както за украинската, така и за руската армия. Войната с групировки като Ал Кайда, свалянето на режима на талибаните - това са далеч по-различни решения в различен контекст, който в момента не стои на дневен ред.
Ами член 4? Заради Турция НАТО разположи системи Пейтриът в контекста на събитията в Сирия. Смяташ ли, че източноевропейските държави от алианса са склонни да поискат още усилване на сигурността си по такъв модел, особено след като пролича уязвимостта им от такива инциденти?Те вече поискаха засилване на мерките за сигурност. Разполагане на военна сила и инфраструктура в Източна Европа не е под въпрос - то се случва в момента.
Русия атакува агресивно гражданкски обекти и обекти от енергийната инфраструктура на Украйна. Какви промени наблюдаваш в стратегическия подход на Москва през последните седмици? Западният свят остава неотстъпчив, а украинската армия решителна. Каква можем да видим обаче във войната през следващите месеци?Навлизаме вече в етап, когато руската армия ще атакува все по-често граждански цели и критична инфраструктура. Вероятно ще видим същата тактика, която наблюдавахме в Сирия през последното десетилетие, където руската армия подпомагаше силите на Башар Асад в подобни военни кампании. Все по-често ще гледаме кадри на ударени жилищни сгради, което служи за натиск върху армията на Украйна. Рано или късно Киев ще трябва да преразпредели сили, за да предпазва градове далеч от фронтовата линия, докато в същото време руската армия ще опитва да разбива защитните линии в Източна и Южна Украйна. Ръстът на цивилни жертви е последица, която се търси като част от стратегията. Руската армия все още има предимство в числеността, докато украинците имат предимство в качеството на военната техника. Това води до постоянни промени по фронтовете, без едната или другата страна да даде сериозно назад. Дори пробивът в Херсон е все още далеч от връщане на големите територии, попаднали под руска окупация след февруари 2022г. С напредването на зимата боевете няма да спрат чак толкова, колкото се очаква, тъй като и двете държави имат желание да продължат сраженията. Обстрелите също ще продължат, тъй като това е едно от предимствата на руската армия. От друга страна, украинците имат нужда от снаряди и гаубици, а също от военна техника, с която да подсилят офанзивите си.
През последните години украинската армия се готвеше за отбрана, а сега трябва да се пренастрои към офанзивни действия - в същото време, руската армия има остра нужда да се реформира в движение, а също и да атакува корупцията в редиците си. Последното едва ли е изпълнимо в обозримо бъдеще, затова Москва ще разчита все по-често на нередовни сили като казачествата или специални части като Вагнер, които са се доказали в боеве не само в Украйна, но в Сирия, Либия и Централната Африканка Република. Воденето на дълга война е това, за което се готвят в Киев и Кремъл. Съюзниците на двете държави също ще продължават да са активни, което малко по малко води до глобални последици. Финансовата система ще се натовари, както и ще се засили битката за енергийни ресурси и минерали. Всъщност, украинският фронт ще е само един от многото между двата необявени противопоставящи се лагера.
