Анализ на здравното обслужване на населението в условията на пандемия сочир че България е на едно от челните места в Европа и света по смъртност. Анализът е представен след като през май месец министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров възложи на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) да извърши анализ на дейностите, свързани със здравното обслужване в периода от 1 март 2020 г. до 31 май 2021 г., в контекста на епидемията, причинена от SARS-CoV-2. Доц. Христо Хинков посочи, че причината за резултатите от анализа е комплекс от фактори. Първият от тях е факторът възръст. България е страната с най-висок стандартизиран коефициент на смъртност в ЕС за 10 години назад. Страната е водеща и по болести, свързани с кръвообръщение. „Още по-неблагоприятна е позицията на България по отношение на смъртността, която би могла да се предотврати след лечение. Това е показател за качеството на здравната система. Продължителността на живота е друг показател, тя леко се е повишила през годините, но през 2020 година намалява 1,5 години средната продължителност на живота. България е с 6 години по-малък показател отколкото ЕС и на последно място в ЕС по очаквана продължителност на живота за последните 7 години. Още по-тревожно е, че годините на живо в здраве са по-малко от средните в ЕС – нашият живот е болен. Това ще се окаже голямо предизвикателство за здравната система и показва, че трябва да се формират на политики”, обясни доц. Хинков.

Прочети още

Смъртността в Перник и Видин по време на пандемията е била много по-висока отколкото в другите области.  Тепърва ще се анализира защо това се случва. 166 050 души общо са починали от коронавирус. 78% от всички починали са между 60 и 89 години, това е и рисковата група. Според доц. Хинков България е на 21 място в Европа по заболяемост. Пред нас се нареждат страни като Чехия, Словакия и Словения. По отношение на смъртността страната е на трето място. За това има три хипотези - първата е, че има уникален фактор, втората е, че здравната система се е справила лошо, което е най-вероятно. Третото обяснение е, че голяма група от хора не се е регистрирала като заразена и са починали в дома си. Всеки трети хоспитализиран за периода е бил заразен с COVID-19. Най-много заразени и хоспитализирани са регистрирани в София, Бургас и Варна. Доц. Хинков посочи, че материалната база в някои болници е под средната. За периода са намалели вторичните и профилактичните прегледи. Драстично са намалели и броят на пациенти, които се наблюдават от диспансери. „В началото лабораториите са твърде малко. При втората вълна броят на PCR- тестовете се увеличава многократно спрямо броя на заразени, което показва, че изследванията се увеличават. Това е важен показател, защото липсата на изследвания дава неясна картина и  неможе да даде основа за управленски решения, основани на доказателства. Лабораториите се увеличават плавно”, посочи доц. Хинков. Изводите на анализа са, че системата се е оказала неподготвена, здравните власти са опитвали да реагират, но са следвали събитията. Времето от март до септември не е усвоено правилно, а стратегията на правителството е да затваря. „Нищо не е направено за този период, направено е много по-късно. В част от областите поради първоначална ниска осигуреност на легла, се стига до ситуация, при която на почти половината налични легла се лекуват болни от COVID. Което значи, че други болни няма”, обясни доц. Хинков. От икономическа гледна точка не става ясно от заповедите на Министерски съвет защо някой сектори са облагодетелствани, а други не. Според доц. Хинков пари в системата „ не са вкарвани до края на 2020 година”. По отношение на Националния оперативен щаб, анализът сочи, че по протоколи е извършена огромна работа. „Действително съставът на НОЩ не е напълно адекватен относно задачите, които трябва да изпълняват. Там няма достатъчно епидемиолози, вирусолози, инфекционисти, които да могат да променят решенията в посока да има логика и медицинско основание”, обясни доц. Хинков. Според анализа най-неудачното решение е неравномерното разпределение на болнични легла в цялата здравна система. Това причинило високата заболеваемост сред медицинските работници. Обсъдени бяха и заповеди, наложени от бившите министри на здравеопазването Кирил Ананиев и Костадин Ангелов. Според анализа тяхното оправление е по-скоро политическо, отколкото медицинско. "Има недоверие към властта, че може да се справи с пандемията и това в момента влияе и на ваксинационната кампания. То също дава поле за спекулации, антиваксърски настроения", каза доц. Хинков.